Независимо от недостатъците на другите два турнира, реномето на Световното първенство продължава да расте. Някъде по това време започва да се смята, че Олимпийските игри не са главният футболен турнир, макар че победата там все още е по-престижна. По време на берлинската Олимпиада се състои конгрес на ФИФА, който определя Франция за домакин на Третото Световно първенство. Активно възразяват немците, но французите обещават да заплатят всички транспортни разходи на участниците в състезанието.

Тогава в Европа е много неспокойно. В Испания бушува гражданска война, а Австрия е анексирана от Германия, която включва в своя национален отбор и най-добрите австрийски играчи. Първенството е белязано със скандали още преди да започне. Аржентина отказва участие, тъй като водещите клубове искат огромни компенсации за своите футболисти. Англия отново се отнася пренебрежително към турнира, а Уругвай продължава да бойкотира първенствата в Европа. Испания също отказва участие. Само три отбора не са от Европа - Куба, Бразилия и Холандска Източна Индия (днешна Индонезия). Последният отбор се класира без да изиграе нито един официален мач, след като Япония отказва участие, Куба участва заради неучастието на другите шест тима. В последния момент организаторите се отказват от идеята да заменят Австрия и така числото на участниците на Мондиал 1938 е 15.

11 стадиона приемат срещите, като най-големият от тях е Олимпийския стадион в Париж - 60 хиляди души. Първенството отново се играе само с елиминации като в равните мачове се играят продължения 30 минути. Ако отново мачът е равен тогава двубоят се преиграва. Интересното е, че само два двубоя от първия кръг завършват в редовното време.

Първоначално се смята, че фаворит е Германия, в чиито редици играят най-добрите австрийски футболисти. Тези, които предричат успех на немците не отчитат обаче факта, че силовият футбол на Германия контрастира с техничния стил на игра на Австрия. Резултатът е, че на 1/8-финалите дисциплинирана Швейцария изхвърля фаворита. Този мач е пример за тактическа дисциплина и още едно доказателство, че футболът не бива да се свързва с обикновено ритане на топка. Наставникът на швейцарците Карл Рапан провежда експеримент, насищайки центъра на терена за сметка на придвижването на централния полузащитник напред и връщането назад на централния нападател. Двамата защитника пък застават близо един до друг, а фланговите полузащитници се превръщат в крайни защитници. Резултатът 1:1 в първата среща бил сметнат като недоразумение. Още повече, че в преиграването немците вкарват два гола в средата на първото полувреме. Преди почивката обаче швейцарците намаляват резултата, а когато нападателят Жорж Йеби се връща на терена с превързана глава, отборът на Рапан покачва своя дух и вкарва още три попадения! Страхотен конфуз за националния отбор на Германия, който пропагандата определя като "новото чудо".

Франция и Унгария преодоляват Белгия и Холандска източна Индия, а действащият шампион Италия не без усилия се справя с Норвегия. В другия поток Бразилия и Полша провеждат един от най-драматичните среши в историята. Леонидас, известен още като Черния Брилянт, вкарва четири гола за Бразилия. От поляците толкова бележи и Ернст Вилимовски, но неговите усилия се оказват недостатъчни: Бразилия побеждава в добавеното време с много редкия резултат 6:5. 

След това "селесао" става жертва на собственото си надценяване. Решавайки, че класирането за финала е осигурено, бразилците дават почивка на Леонидас в полуфинала (тогава е нямало смени) и си плащат за това, губейки с 2:1 от Италия. Бразилия напуска обидена на целия свят, в южноамериканската страна започва медийна кампания за заговор срещу отборите от Новия свят, а един вестник дори съобщава, че реферът се е покаял и мачът ще се преиграе. Но нищо подобно не се случва - Италия продължава напред, а Мусолини потрива доволно ръце.

Според легендата, преди финала с Унгария италианците получават телеграма от Дучето, която гласи "Победа или смърт". Няма официална информация за това нещо, но е истина, че диктаторът е настоявал да бъде защитена титлата. Световните шампиони играят много настървено и набързо повеждат с голове на Колауси (2) и Пиола. Унгария връща две попадения и тръгва да търси равен, преди Пиола да оформи крайното 4:2 и втора поредна титла на Италия. Викторио Поцо пък остава единственият треньор досега с два успеха на Световни първенства.