Световното първенство през 1982 година, което се проведе в Испания от 13 юни до 11 юли, стана 12-ят Мондиал. За първи път във финалния турнир вземат участие 24 отбора - така се реализира идеята на Жоао Хавеланж, който застава начело на ФИФА през 1974 година. Бразилецът веднага заявява, че броят на участниците трябва да бъде увеличен, но успява да реализира идеята си едва осем години по-късно. 

Във връзка с изменението се променя и форматът на турнира. В първия групов етап има 6 групи по 4 отбора, след това следват 4 групи по 3 участника и едва победителите в мини-групите се класират за полуфинал. Турнирът се провежда в 12 испански града, на 15 стадиона. Това е рекорд за онова време, а и до този момент постижението не е подобрено. 

Сред изненадите в квалификациите трябва да отбележим преди всичко провалът на Холандия - финалистът на предишните две Световни. "Оранжевите" преживяват болезнен процес на смяна на поколенията и заемат четвърто място в групата си. За Испания заминават Франция и Белгия, а холандците са изпреварени и от Ирландия. Отсъстват традиционни футболни сили като Швеция и двукратния световен шампион Уругвай. Липсваше и един от най-редовните участници - Мексико, отстранен изненадващо от екзотичните Салвадор и Хондурас. За сметка на това пък след 12 години се завръщат в елита на световния футбол англичани, чехословаци, СССР, а Алжир, Камерун, Кувейт, Хондурас и Нова Зеландия се класират за първи път в историята. 

Жребият за финалната част не предвещава никакви изненада - всички групи изглеждат равностойни и в нито една не се очаква борба на живот и смърт. На книга. Още в мача на откриването се случва сензация - действащият шампион Аржентина с минимален резултат отстъпва на белгийците. Мачът е на "Камп Ноу", а бъдещият играч на каталунците Диего Армандо Марадона е неутрализиран от европейците. Забележителен е вторият мач, в който Унгария помита Салвадор с 10:1 - това е най-големият резултат в историята на Световните първенства. Впрочем, унгарците не правят нищо повече - отборът отстъпва на аржентинците и завършва наравно с Белгия. Първи в групата са белгийците, а световните шампиони завършват втори.

Първият квартет с право е определен като най-скучен. За пет мача са вкарани само 4 гола! И едва в последната среща поляците бият с 5:1 перуанците. Първа сила става Полша, а след нея се нарежда Италия, която заема това място само благодарение на по-добрата си голова разлика от Камерун. Това представяне на апенинците предизвиква справедливата критика на пресата, но Енцо Беардзот отдавна е взел решение да не общува с журналистите, заради бурната реакция от включването на Паоло Роси - нападател на Ювентус, който се завръща във футбола два месеца преди финалите в Испания, след като преди това е изключен заради участие в договорени мачове. 

Във втора група ФРГ и Австрия с общи усилия оставят зад борда Алжир и Чили. Възпитаниците на Юп Дервал са на границата на пропастта - в първия кръг действащите шампиони на Европа, сред които са играчи като Шумахер, Хруберш, Румениге, Литбарски, Брайтнер и други, отстъпват на Алжир. Победата над Чили с 4:1 дава увереност на немците, но проблемът остава - в последната среща трябва да бъде победена Австрия, която от своя страна си осигурява класирането за следващата фаза. Тук огромна роля изиграва това, че Алжир и Чили се срещата ден по-рано. Африканците побеждава с 3:2 и става ясно, че минимална победа на ФРГ устройва австрийци и немци. Хрубеш открива резултата в 10-та минута и установява финалния резултат. Алжирците подават апелация, но това не повлиява върху разпределението в групата, но довежда до там, че в следващите състезания мачовете от последния кръг започват по едно и също време. 

Англичаните със стопроцентни показатели стават победители в групата. В историята ще остане голът на Брайън Робсън - играчът на Манчестър Юнайтед поразява вратата на французите още в 27-та секунда. По-нататък британците побеждават с 2:0 Чехословакия и с 1:0 Кувейт. Втори в квартета са французите. 

Домакините на турнира едва избягват провала. Наставникът на Испания Хосе Сантамария в навечерието на Световното не крие плановете - по ТВ, в пресата и по различните радиа, той и възпитаниците му надълго и нашироко обясняват, как възнамеряват да вдигнат трофея. Още в първата среща срещу Хондурас испанците показват грозен футбол, с много брак и липса на идеи в атака. Домакините се добират до равенство и то чрез спорна дузпа. В мача с по-силната Югославия на помощ идва отново съдията, който изпълнява молбата да бъде отново изпълнена нереализираната първия път дузпа. Нешо повече, на полувремето югославяните не могат да влязат в съблекалнята, която се оказва заключена. С огромни мъки испанците побеждават, но губят последната среща от Северна Ирландия. В крайна сметка Испания и Югославия завършват с равни точки, но домакините се класират заради отбелязан в повече гол. Първи стават ирландците, в чиито състав е Норман Уайтсайд, който на 17 годни и 41 дни става най-младият футболист в историята на Световните. 

В шеста група борбата е за второто място. Бразилия под ръководството на Теле Сантана потвърждава статута си на фаворит, вкарвайки десет гола във вратите на съперниците си. Шотландия и СССР нямат проблеми с представителите на Океания, така че решаваща става срещата между тези два тима в последния кръг. Британците се нуждаят от задължителна победа, тъй като при равенство ще отстъпят по голова разлика. Джордан открива резултата в 15-та минута и всичко е под контрола на шотландците. Изглежда, че възпитаниците на Джок Стийн ще се класират, но груби грешки в отбрана правят невероятното - Чивадзе и Шенгелия извеждат СССР напред Голът на Сунес в 87-та минута не помага с нищо на островитяните. 

12 отбора са разпределени в четири групи. Дори и най-обикновеният фен няма как да не се възхити на състава на група С - Аржентина, Бразилия и Италия. Именно тук се очаква много напрегната битка. "Албиселесте" губи от Италия и Бразилия, с което става ясно, че испанският турнир ще подари нов световен шампион.

Решаващият сблъсък е съпроводен с невиждано внимание и напрежение. До този момент бразилците са считани за главен фаворит и наистина, нито един тим не показва футбол, дори близък до този на "селесао". Италианците от своя страна изглежда банално - използване на отбранителен футбол, ялови нападатели и никаква идея в средата на терена.

Още в петата минута Паоло Роси леко озадачава съперника, след като се възползва от центриране на Кабрини. След седем минути Сократес изравнява и изглежда, че всичко си идва на мястото. Роси обаче не се размотава дълго и на почивката двата тима се оттеглят с преднина за италианците. Джентиле, Ширеа и Ко успяват да удържат набезите на бразилците, но все пак Фалкао се възползва от един шанс - 2:2. Резултатът не устройва европейците - след центриране Роси оформя хеттрик и изпраща сънародниците на Пеле да гледат Световното по телевизора. 

В група А Белгия се превръща в боксовия чувал, след като отстъпва на Полша и СССР. Бонек прави хеттрик, а съветските футболисти се ограничават с гол на Оганесян. Това играе решаваща роля - след нулево равенство в последния кръг, за плейофите се класира колективът на Антоно Пехничек. 

Неуверената в първия етап Франция няма никакви проблеми. "Ле Блу" побеждава Австрия и отнася с 4:1 Северна Ирландия. В последната група испанците подлагат динена кора на Англия и според някои мнения, именно от този мач започва недолюбването на испанския футбол на Острова. Работата е в това, че ФРГ взема три точки - немците успяват да не загубят от силния английски тим и бият испанците. В последната среща "Трите лъва" имат нужда от победа срещу Испания, но домакините провеждат най-добрата си среща от началото на шампионата, а в комбинация с груба игра и добре познатите ни и сега истории с търкаляне по терена, мачът завършва наравно. 

В първия полуфинал отново се пресичат пътищата на Италия и Полша. Тогава всичко завършва с банално равенство, сега обаче "Скуадра" леко побеждава съперника, който е без наказания Збигнев Бонек. Два гола на Роси решават съдбата на мача и правят поляците участници в утешителния финал за четвъртото място. 

Вторият полуфинал влиза в историята и вероятно ще продължи да стои там със златни букви. ФРГ и Франция правят спираш дъха мач и държейки в напрежение феновете дори след последния съдийски сигнал. До почивката двата тима си разменят по един точен удар чрез Литбарски и Платини. През второто полувреме вратарят на немците Шумахер грубо фаулира Батистин и резултатът е загуба на съзнание и два избити зъба. Най-интересното е, че реферът от Холандия Ян Кайзер дори не предупреждава Шумахер! Това довежда до негодувание сред "трикольорите" и серия от груби нарушения срещу съперника. Изходът на мача за малко да бъде решен в последната минута на основното време, но ударът на Мануел Аморос среща гредата. 

Допълнителните полувремена. За осем минути възпитаниците на Мишел Идалго чрез Трезор и Жирес си осигуряват предимство от два гола и всичко изглежда решено. Спомняте ли си за "Немците никога не се предават". Румениге и Фишер също за осем минути ликвидират разликата, като попадението на втория по-късно ще бъде признато от германските фенове за най-великия гол в историята на родния футбол. 

Дузпи. Точи са Жирес, Калтц, Аморос, Брайтнер, Рошто, а Щилике губи дуела с Етори и падайки на тревата се разплаква. Шумахер изправя плачещия Ули и спасява удара на Сикс! Точни удари си разменят Румениге и Платини. Идва ред на Максим Боси. Удар - отчаяние в очите на французите, ликуване сред немците. Хрубеш е точен и Германия е на финал. Това е първият мач в историята на Световните, в който победителят е определен чрез дузпи. 

В двубоя за третото място французите излизат с не най-добрия си състав и губят с 3:2 от Полша. 

Финалът. Мачът с французите изморява и възпитаниците на Юп Дервал. Италианците изглеждат свежи и уверени, докато немците излизат на терена влачейки краката си. Първото полувреме завършва без голове, като Кабрини не реализира дузпа. След почивката обаче ФРГ е пометен. Роси вкарва шестия си гол на турнира, а после италианците два пъти чрез контраатаки довършват съперника - отличават се Марко Тардели и Алесандро Алтобели. Брайтнер връща един гол (става вторият футболист след Пеле вкарвал на две Световни), но това нищо не променя - след 44 години "Скуадра Адзура" отново става победител на Мондиал, а Паоло Роси с шест гола получава "Златната обувка". 40-годишният Дино Дзоф пък влиза в историята като най-възрастният световен шампион.