Световното първенство в Западна Германия за много немци представлява своеобразно възраждане на националната идея, духа на своята народност. По време на този турнир е имало много конфликти, различни провокации, но за немската нация Световното е било шанс за собственото възраждане. Още повече, че по това време националният отбор на Германия наистина е приличал на невероятна машина, която се е опирала на водещи личности. 

Другото нещо около това Световно е, че германците е трябвало да се срещнат с холандския национален отбор, който играеше под ръководството на легендарния Ринус Микелс. Тоталният футбол в изпълнение на "оранжевите" порази всички до един и даде истински пример за поколенията, показвайки как трябва да се играе атакуващ футбол. 

Когато в една наша рубрика разказвахме за премиите в Германия, трябва да кажем, че преди първенството възниква скандал в Бундестима, когато играчите разбират, че италианци и холандци ще получат по 100 000 марки а световна титла, а те само 30 000. Треньорът Хелмут Шьон остава разочарован от своите футболисти, обвинявайки ги в алчност и заявявайки, че "германският народ ще плюе върху тях, ако разбере за случилото се". В крайна сметка Бундестима получава предложение за премии в размер на 70 000 марки, като трябва да споменем за решителната намеса на Франц Бекенбауер, който убеждава своите съотборници да приемат предложението на федерацията и да започнат участие в турнира. 

Изненадата в квалификациите е отпадането на СССР, чиито отбор по политически причини отказва да играе на окървавения от Пиночет стадион в Сантяго и ФИФА присъжда техническо поражение за "сборная". 

Относно България, ние за пръв път и последен завършваме квалификации за Световно първенство без нито една загуба: 4:0 и 2:0 срещу Кипър; 3:0 и 0:0 срещу Северна Ирландия; 2:1 и 2:2 срещу Португалия. Почти всички голове са дело на звездите капитанът Христо Бонев, Георги Денев и Божил Колев. По повод класирането ни, английските вестници тръбят: "България за четвърти пореден път на Световно първенство! Какво нахалство!". Работата е, че "Трите лъва" пропускат големия турнир.

За цялата история на следвоенния футбол, националният отбор на ГДР така и не успява да се изкачи на нивото, на което се намира ФРГ. Няма да се спираме на причините, а ще кажем, че звездният час на източногерманците идва точно на немския Мондиал. Събитието е на 22 юни 1974 година на "Фолкспарк" в Хамбург. Невероятно важен мач и едва ли човек живял извън онова време може да си представи обстановката преди, по време и след двубоя. Стадионът е пълен, а сблъсъкът е определен като "мачът на смъртта". Цялата среща протича равностойно, с много единоборства, а в 77-та минута Шпарвасер успява да вкара единственият гол във вратата на западните немци. Резултатът е, че ГДР се класира за следващата фаза на турнира, но най-важното за комунистическата пропаганда е успехът над представителя на "загниващия капитализъм". 

След това съдбата на източногерманците е скромна. Те попадат в една група с Холандия и Бразилия и вземат само една точка - срещу Аржентина. За трите мача от втория групов етап ГДР успява да вкара само един гол. 

Вторият групов етап се превръща в празник за тоталния футбол. Холандците помитат с 4:0 Аржентина, а след това вкарват по два гола на източните немци и бразилците. Интересното е, че "оранжевите" не допускат нито един гол във втората част на турнира, а в първия кръг получават гол само от българите. 

Пътят на немците към финала е по-труден, отколкото на холандците. Възпитаниците на Хелмут Шьон уверено, но не без проблеми побеждават Югославия, а след това е тежката среща с Швеция. Над Полша немците постигат минимална победа в мач, който се играе при тежки атмосферни условия, а Ули Хьонес пропуска дузпа. Голът на Герд Мюлер обаче класира Бундестима за финала. 

Последният мач от турнира не започва добре за домакините, които не са пипнали топката, а са наказани с дузпа. След 20 минути главният съдия Джак Тейлър назначава 11-метров наказателен удар и срещу холандците. В крайна сметка, всичко се решава с гола на Герд Мюлер в края на първото полувреме. Именно този мач носи на Германия възхитителна победа, нацията е в еуфория и някои оприличават времето с това през 1954 година.

Трябва да кажем, че Мондиал 1974 е едно от най-ярките за цялата история. Тук се раждат и основите на тоталния, атакуващ футбол, който събира хората по стадионите и още повече популяризира този спорт. Именно на този шампионат се появява Полша като футболна сила - никой не вярва, че в мача за третото място поляците ще победят бразилците, но те го правят, а Лато става голмайстор на турнир.