Мондиал 1970 Мексико: Бразилия и Пеле отново триумфират


Н. Гавазов

Мондиал 1970 Мексико: Бразилия и Пеле отново триумфират

Световното първенство през март 1970 година става първият Мондиал, който ФИФА доверява на Северна Америка - Мексико. Това решение на чиновниците приемат на токийския конгрес, шест години преди старта на финалите. Причината е, че през 1968 година мексиканците приемат Олимпийските игри и поради тази причина няма нужда да се правят допълнителни инфраструктурни обекти. Развитието на технологиите пък позволява да се предават битките по всички кътчета на планетата. За удобство на всички, програмата е направена така, че мачовете да се гледат и в Европа, от това обаче страдат играчите, които трябва да играят в най-горещите часове на деня. 

За първи път се въвеждат по две смени на мач, а също така използването на жълти и червени картони от арбитрите. Форматът на турнира остава същият, разликата е, че вече при равен точки се гледа головата разлика. Ако и тук има паритет, тегли се жребий. 

Преди началото на първенството се случва една неприятна история. Отборът на Англия защитава титлата си от "домашния" Мондиал през 1966 година, но малко преди шампионата в Мексико "Трите лъва" са разтресени от шумен скандал. Капитанът на Англия Боби Мур е арестуван по обвинения, че е задигнал гривна от бижутериен магазин в Богота, където британците играят приятелска среща. Футболистът, който прекарва четири дни под домашен арест, в последствие е освободен и пристига със закъснение на турнира. Делото приключва чак през 1972 година - то е прекратено заради липса на доказателства. 

Турнирът е открит с мача Мексико - СССР, като 107 000 човека се събират на "Ацтека". Повече ще има само на финала. Играта не е интересна и завършва при нулево равенство. В групата са още Белгия и Салвадор, които не успяват да се противопоставят на фаворитите.

Двубоите от втора група се провеждат в два града - Пуебла и Толука. Тук са Италия, Швеция, Уругвай и Израел, като напред продължават италианците и уругвайците.

Група номер три е дислоцирана в Гуадалахара. В нея са действащия шампион Англия, неудачникът от Мондиал 1966 Бтразилия, а също така Чехословакия и Румъния. За източноевропейците е трудно да претендират за каквото и да е срещу двата фаворита и е лесно да се досетим какво се случва по-нататък. "Селесао" с Пеле в редиците си и водени от младия Марио Загало (който след години ще стане първият човек ставал четири пъти световен шампион - два пъти като играч, по един път като треньор и помощник-треньор) показват спиращ дъха футбол.

Четвърта група събира компанията на ФРГ, България, Перу и Мароко. Мачовете в Леон събират средно по 15 000 човека, което е най-ниският резултат на това Световно. Немците, водени от легендарния Герд Мюлер вкарват седем гола и завършват първи. Втори става Перу, който вкарва три гола на българите и постига победа с 3:2. По-нататък последва разгром на Мароко и мач без значение срещу ФРГ. 

Четвъртфиналите са по-вълнуващи - зрителите виждат резултатен футбол в три от четири мача. Само СССР и Уругвай правят скучен двубой, а резултатът е определен от един куриозен момент. Играчите на "сборная" очакват съдийски сигнал заради излязла топка, но такъв не следва, уругвайците атакуват и в крайна сметка слагат точка на участието на СССР на това първенство. 

Срещу Перу бразилците за първите 15 минути поставят нещата на своите места. След това "селесао" намалява темпото, но постига победа с 4:2. 

Италианците с лекота преодоляват мексиканците. Първото полувреме е равностойно и завършва с бойко равенство 1:1. След почивката вместо Сандро Мацола се появява Джани Ривера - легендарният футболист на Милан два пъти асистира на Джиджи Рива, а един гол вкарва сам. 

Англия губи пълномощията си на световен шампион в четвъртфиналите, отстъпвайки на ФРГ. Заради хранително отравяне (не че финалът от 1966 е добре смлян от германците) британците губят основния си вратар Гордън Бенкс, а след това, достатъчно комфортно водейки на немците, треньорският щаб вади лидерите Боби Чарлтън и Мартин Питърс, за да запази силите му за полуфинала и резултатът е поражение с 2:3.

Англия губи пълномощията си на световен шампион в четвъртфиналите, отстъпвайки на ФРГ. Заради хранително отравяне (не че финалът от 1966 е добре смлян от германците) британците губят основния си вратар Гордън Бенкс, а след това, достатъчно комфортно водейки на немците, треньорският щаб вади лидерите Боби Чарлтън и Мартин Питърс, за да запази силите му за полуфинала и резултатът е поражение с 2:3. 

Полуфиналите е трябвало да определят непосредствените претенденти за титлата . Първата половина на мача Бразилия - Уругвай протича равностойно. Уругвайците откриват резултата в 18-та минута. Надвисва сянката от 1950-та. Но до края на полувремето възпитаниците на Загало успяват да обърнат хода на мача - Клодоалдо минути преди края изравнява. След почивката Бразилия излиза преобразена, а Уругвай губи своята увереност. А това води до неприятности. След почивката Пеле и компания успяват да вкарат два гола на своя противник. 

Вторият полуфинал изправя един срещу друг европейските гиганти Италия и Германия и влиза в историята като един от най-интересните мачове на Световни първенства. Незабравимата среща се състои на "Ацтека", а зрителите виждат седем гола, при това пет в допълнителното време. В 8-та минута Бонинсеня е точен - 1:0 за "Скуадрата". И всичко като че ли свършва. Италианците спокойно контролират събитията през всичките 90 минути, но в последната секунда на добавеното време играещият в Милан централен защитник на немците Карл-Хаинц Шнелингер изравнява. Продължения! Започва голямата драма: съперниците нямат сили, но показват огромна воля за победа. Мюлер отново показва своя талант - 1:2. Следва проява на защитника Тарчизио Бургнич - 2:2. И двата отбора не се примиряват. Италия излиза напред чрез Рива - 3:2. Още нищо не е завършило, защото Герд Мюлер прави 3:3. Но само след минута Ривера с точен удар прави 4: 3 за "адзурите". Аржентинският треньор Сесар Луис Меноти, който преди това е заявявал пред журналисти, че когато наблюдава интересен мач, нерядко си изгаря пръстите с неизменната за него цигара, на въпроса дали го е сполетяло същото, отговаря: "Не! Този път си изгорих устните!".

Може би е символично, че във финалния мач резултатът е открит от най-добрия играч за всички времена Пеле. За великия вече 30-годишен Крал на футбола мексиканския Мондиал става последен. В 18-та минута Едсон Арантес ду Насименту с точен удар с глава се възползва от центрирането на Ривелино, правейки крачка към трета световна титла както за себе си, така и за националния отбор на Бразилия. Италианците чрез Бонинсеня изравняват, а след почивката се повтаря сценария от полуфинала с Уругвай - съперникът губи увереност, подписвайки си акта за капитулация. Карлос Алберто, Жерсон и Жаирзиньо се разписват във вратата на Албертози. Така призът "Жюл Риме" завинаги отива в Бразилия. Тук ще кажем, че след 13 години той е откраднат и завинаги изчезва.

СТАТИСТИКА

Мачове: 32

Голове: 95

Средна резултатност: 2.97

Зрители: 1 603 975

Средна посещаемост: 50 124

Голмайстор: Герд Мюлер (Германия) 10 гола

  Сподели
295