Мондиал 1934 Италия: В сянката на Мусолини


Н. Гавазов

Мондиал 1934 Италия: В сянката на Мусолини

33 отбора участват в квалификации за второто Световно първенство, което се състои в Италия. Осем града и стадиона приемат мачовете и именно това е причината страната да спечели домакинството пред конкурента Швеция, която предлага само един град. Не е излишно да напомним също така, че по онова време на власт в страната е фашистката партия на Мусолини и тя провежда небивала за времето си кампания за получаване на домакинството на Световното. Нещо повече, Дучето е настоявал за задължителна победа.

"Портретите му се намираха на всеки ъгъл, той бе изобразен на официалната брошура с каска на главата и лице, необещаващо нищо приятно. На друга снимка се усмихваше от ложите на стадиона с бяла фуржка на главата", спомня си очевидец на онези времена.

Стадио "Сан Сиро" (55 000) и националният стадион в Рим (50 000) и Стадио "Джовани Берта" (50 000) във Флоренция са трите най-големи стадиона на първенството. От ФИФА решават да няма групова фаза, а 16-те участника да започнат директно програмата на Световното от елиминациите. Тази система е голям удар за Бразилия и Аржентина, чиито футболисти изминават 8 000 мили, за да отпаднат още в първия кръг от шведите и испанците. Първенство ще бъде запомнено с това, че домакинът Италия трябва да играе квалификации като побеждава Гърция, а Уругвай и Англия бойкотират състезанието. България също играе квалификации, но губи от Австрия (6:1) и Унгария (4:1).

Австрия под ръководството на Хуго Майсъл е главният съперник на Италия на този турнир. Двата отбора се срещат на полуфинала, а мачът е определен като предварителен финал. Лошото състояние на футболния терен попречва на играчите да демонстрират привлекателна игра, а най-много ощетява австрийците, които не успяват да покажат традиционния си техничен футбол. На всичкото отгоре, от "отбора-чудо" заради травми отсъстват Валтер Науш и голмайстора Франц Биндер. За определяне на победителя се оказва достатъчен далечният удар на италианеца Гуйта.

Другият финалист е Чехословакия, която проваля плановете на Мусолини за двубой с Германия. Мачът ще се запомни с това, че за първи път се предава по радиото, а работата на шведския арбитър Иван Еклинд по-късно ще бъде заклеймена като позорна заради това, че позволява на домакините да играят грубо. Чехите повеждат с гол на Антонин Пуч 20 минути преди края на мача. След попадението следват няколко фрапиращи пропуска на Нейдли и Соботка. Първият от вратарската линия не поразява опразнената врата, а Соботка излиза лице в лице с вратаря, но топката среща гредата. Късметът продължава да бъде на страната на домакините, които чрез Орси изравняват десет минути преди края. В началото на първото продължение Меаца намира Скиавио близо до вратата и последния носи победата. Така Италия става световен шампион, а медиите пишат за "тържество на идеите на Мусолини в областта на физическото съвършенство".

 

СТАТИСТИКА

Мачове: 17

Голове: 70

Средна резултатност: 4.12

Дузпи: 4 (3 отбелязани)

Зрители: 358 000

Средна посещаемост: 21 059

- Италия 36 600 зрители средно на мач (най-много)
- Белгия 8 000 зрители средни на мач (най-малко)

Голмайстор: Нейдли (Чехословакия) - 5 гола

 

  Сподели
290