От Блохин до Трент - кариера като две вселени
Н. Гавазов
На 16 април от Залцбург дойде тъжната новина за трагичната смърт на бившия вратар на Австрия Александър Манингер, загинал при инцидент с автомобил и влак.
Манингер така и не написа своя автобиография – нещо, което би било изключително ценно, защото кариерата му преминава през редица големи клубове и различни футболни епохи. В някои от тях той остава в периферията, но в други оставя ярка следа.
Дебют без големи очаквания
Интересното е, че нищо не подсказваше подобна кариера в самото начало. Манингер не стартира като голяма надежда и дълго време е резерва. Роден в Залцбург, той започва пътя си в местния клуб Ред Бул Залцбург, който по това време все още не носи настоящото си име.
Тогава отборът преминава през различни спонсорски трансформации и дори играе под името "Казино“. Въпреки това тимът достига финал в турнира за Купата на УЕФА, където отстъпва на Интер.
Кариерата на Манингер е пример за футболист, който не винаги е в светлината на прожекторите, но неизменно е част от големи истории – и именно това я прави толкова необичайна и запомняща се.
Украинската следа и неочакваният пробив
В самото начало на кариерата на Александър Манингер сериозно влияние оказва и украинският футбол. Юношата на Ред Бул Залцбург трудно намира път към титулярното място заради конкуренцията на националния вратар на Австрия Ото Конрад.
Затова Манингер прави първите си професионални стъпки в Форвертс Щайр – същия клуб, в който малко по-рано играе легендата Олег Блохин. Между двамата има едва шест години разлика в престоя им там – любопитен детайл от историята.
След кратък период в Щайр, Манингер се завръща в Залцбург и дори дебютира за тогавашния "Казино“. Скоро обаче губи дори позицията на втори вратар – отново заради украинец. Олег Суслов, след силни сезони в Черноморец Одеса, пристига в Австрия и печели битката за титулярното място, като дори триумфира в първенството през сезон 1996/97.
Манингер напуска и преминава в ГАК – скромен отбор, където първоначално е планиран за резерва на Франц Алмер. Съдбата обаче има други планове.
На 19 октомври 1996 г. едва 19-годишният Манингер дебютира за ГАК срещу Интер на "Сан Сиро“. Това не е обикновен мач – срещу него излиза истински звезден състав с играчи като Пол Инс, Хавиер Дзанети, Арон Винтер и Юри Джоркаеф, а в атака е Иван Саморано. На вратата на италианците пък е националът Джанлука Палиука.
Така още в първия си голям тест Манингер се изправя срещу истински "дримтийм“, в епоха, в която Интер започва да изгражда международен състав със звезди на всяка позиция.
Манингер впечатлява в Европа и пише история с Арсенал
Представянето на Александър Манингер срещу Интер е повече от достойно. В Милано австрийският тим губи само с 0:1, като единствения гол е дело на Жослен Англома. В реванша обаче ГАК печели с 1:0 след попадение на Херфрид Забитцер – баща на днешната звезда Марсел Забитцер.
В крайна сметка италианците продължават след дузпи, където Джанлука Палиука надделява над младия Манингер, а Интер впоследствие стига до финала на турнира.
Тези изяви правят Манингер титуляр в ГАК, но още по-важното е, че привличат вниманието на Арсен Венгер.
През 1997 година Венгер започва първия си пълен трансферен прозорец като мениджър на Арсенал. Докато привлича утвърдени и перспективни играчи като Марк Овермарс, Еманюел Пти, Жил Гриманди и Матю Ъпсън, името на Манингер изглежда като най-неочаквания ход.
Титулярният вратар по това време е легендата Дейвид Сиймън – символ на клуба и един от най-добрите вратари в историята на Висшата лига. Привличането на млад австриец като резерва изглежда странно решение.
Съдбата обаче се намесва. През януари 1998 г., в разгара на битката за титлата с Манчестър Юнайтед на Алекс Фъргюсън, Сиймън получава контузия.
Манингер застава под рамката за шест поредни мача – включително срещу Манчестър Юнайтед, Челси и Уимбълдън – и не допуска нито един гол.
Тази серия се оказва ключова за титлата на Арсенал, спечелена два кръга преди края. Въпреки че не покрива изискването от 10 мача за шампионски медал, клубът настоява за изключение – признание за огромния принос на Манингер в решаващия момент от сезона.
Митарстава из Европа: от несигурност до нов шанс в Ювентус
След силния си период в Арсенал кариерата на Александър Манингер поема в съвсем различна посока. С връщането на Дейвид Сиймън той отново остава в сянка и като цяло записва сравнително малко мачове – общо 309 в клубната си кариера, което е необичайно ниско число за вратар.
Манингер често е привличан в трудни ситуации, а не в стабилни отбори. Именно затова може да се счита за "последния вратар“ в историята на Фиорентина. През 2001 г. той преминава там под наем, но клубът изпада в тежка финансова криза и вместо да изпадне по спортен път, е разформирован. Днешната Фиорентина всъщност е новосъздаден клуб, започнал от по-долните дивизии.
След това започва период на несигурност. Еспаньол първоначално инвестира в него, но само след два месеца прекратява договора му. Самият Манингер дори обвинява клуба, но факт е, че не успява да се наложи.
Следват нови трудности – в Торино губи конкуренцията на Лука Бучи, а в Болоня отново се сблъсква с Джанлука Пальюка, който не му оставя шанс за титулярно място.
Повратният момент идва в Сиена. Там Манингер постига нещо рядко за кариерата си – изиграва всички 38 мача в един сезон. Това му дава стабилност и дори място в състава на Австрия за Евро 2008, макар и като резерва.
Истинската изненада обаче тепърва предстои – трансфер в Ювентус. Въпреки че пристига като резерва на легендата Джанлуиджи Буфон, съдбата отново се намесва. След контузия на Буфон, Манингер получава шанс и дори участва в престижни победи срещу Реал Мадрид.
В един от тези мачове той запазва "суха мрежа“ на "Сантиаго Бернабеу“ срещу отбор с играчи като Фабио Канаваро, Раул и Икер Касияс – момент, който остава сред върховете в неговата необичайна и изпълнена с обрати кариера.
Трудни години в Ювентус и късен етап в Аугсбург
В Ювентус кариерата на Александър Манингер продължава с нови изпитания. През сезон 2009/10 австриецът започва като резерва, но серия от контузии в отбора му дава шанс – макар че и самият той също е засегнат от травми.
Ювентус завършва трети в групата на Шампионска лига и продължава в Лига Европа. В турнира тимът елиминира Аякс, като Манингер записва "суха мрежа“ в един от мачовете. Срещу Фулъм италианците печелят с 3:1 у дома и изглеждат сигурни продължаващи напред.
Самият Манингер коментира единствения допуснат гол така:
"Фулъм отбеляза случаен гол. Ударът рикошира в крак и влезе точно в ъгъла – такива неща се случват.“
В реванша обаче той е контузен, а с 39-годишния резервен вратар и след червен картон на Фабио Канаваро, Ювентус претърпява тежко поражение с 1:4 и отпада.
Въпреки ограниченото си участие, Манингер все пак стига до трофей – става шампион на Италия през сезон 2011/12, вече на 35 години.
След това клубът залага на по-млади опции и австриецът предприема изненадваща стъпка към Бундеслигатаа, присъединявайки се към Аугсбург.
Германският тим току-що се е утвърдил в елита и търси стабилен вратар. Манингер прекарва четири сезона там, борейки се за титулярно място, като записва между 2 и 13 мача на сезон.
Той е част от най-успешния период в историята на клуба – петото място в Бундеслигата – но с времето губи конкуренцията на изгряващия Марвин Хиц.
Така кариерата му продължава по типичния за него сценарий – редуване на шанс и конкуренция, успехи и трудности, които оформят една наистина необичайна футболна история.
Последното предизвикателство и финалът на една необичайна кариера
Когато изглежда, че е време Александър Манингер да сложи край на кариерата си, съдбата му поднася последен, неочакван шанс – в родината на Шерлок Холмс.
Всичко започва с обаждане от Юрген Клоп, който отлично помни представянето на австриеца срещу неговия Борусия Дортмунд, когато Манингер пази за Аугсбург.
"Юрген знаеше всичко за мен. Каза ми: ‘Имам нужда от този вратар. Тогава ти спаси всичко срещу нас – трябва да го направиш и за мен". Не изиграх нито един мач, бях на 40, но да се сбогувам с футбола пред "Коп“ беше невероятно усещане“, спомня си Манингер.
Така той се превръща в един от първите трансфери на Клоп в Ливърпул, макар и в ролята на ментор за младите вратари Симон Миньоле и Лорис Кариус. Въпреки че не записва официален мач за "червените“, той завършва кариерата си в елитен клуб.
След края на футболната си кариера Манингер се завръща в Австрия и избира по-спокоен живот, насочвайки се към хотелиерския бизнес, докато не среща злощастният влак.
Историята му обхваща цели епохи – започва в отбор, през който преминава Олег Блохин, и завършва като съотборник на Трент Александър-Арнолд.
Кариера като две различни футболни вселени в една – и човешка съдба, която приключва твърде рано и трагично.
Сподели
