Бившият полузащитник на националния отбор на Аржентина и Парма, а сега старши-треньор на Ривър Плейт Матиас Алмейда в своята автобиографична книга „Алмейда, живот и душа" направи зашеметяващи разкрития за своя алкохолизъм и зависимостта си от тютюна, лекарствата давани на играчите в Парма и за договарянето на мачове в Италия.

„Веднъж в Азул пих вино, сякаш това е кола. Тичах 5 километра за да го изкарам от организма си, докато е видях как слънцето се върти. Вкараха ме в болница и ми включиха системи за да се възстановя. Това щеше да е невероятен скандал, тъй като тогава играех за Интер и всяка наша крачка се следеше. Когато се събудих, видях моето семейство около болничното легло. Помислих, че това е моето погребение", пише Алмейда.

OЩЕ...

01.01.70 | 02:00

Аржентинецът също така твърди, че е било практика клубните лекари да дават лекарства на футболистите.

„Даваха ни хапчета преди всеки мач. Докторите казваха, че това е смесица от витамини, но преди да вляза на терена след тази процедура можех да скоча до тавана. Не беше прието играчите да задават излишни въпроси. Но в следващите години имаше случаи на бивши футболисти, починали заради проблеми със сърцето, мускулни проблеми или друго. Мисля, че това са последствията от тези процедури и препаратите, които са им давани", продължава Алмейда.

В кариерата си бившият полузащитник играе още за Лацио, Интер и Бреша. По време на престоя си при "нерадзурите" е имал проблеми с алкохола. Като активен футболист пушел по 10 цигари дневно.

"Раздавах се максимално в тренировките, но живеех на ръба. За да се преборя с това, тичах по 5 километра", споделя Матиас.

„В Интер, след няколко лоши контузии изпаднах в депресия. Не правех нищо, освен да мисля и един аз не можех да усещам ръката си, а след това и долната част на тялото си. Психологът диагностицира пристъпи на паника, но аз не следвах инструкциите му. Едва след като дъщеря ми ме нарисува като тъжен и уморен лъв, аз осъзнах, че трябва да направя нещо. От този ден започнах редовно да вземам антидепресанти и медикаменти, за да подтисна пристъпите си. Те ми помогнаха", каза още Алмейда.

Вероятно най-голям отзвук в книгата ще получи признанието, че футболистите на Парма са били помолени да загубят решителния мач за Слудетото срещу Рома на 17 юни 2001 година.

„Някои футболисти на Парма казаха, че играчи на Рома са ги помолили да загубим. За нас беше без значение, тъй като не играехме за нищо. Аз отказах, както и Нестор Сенсини и по-голямата част от моите съотборници. Но на терена видях, че някои не тичат така, както го правеха обикновено. Затова помолих да бъда сменен и отидох в съблекалнята. За пари ли? Не знам, те го нарекоха услуга", споделя бившият футболист.