Превю на сезона в Серия А
Н. Гавазов
През този уикенд футбола в Серия А се завръща и милионите любители на калчото ще имат отново удоволствието да се насладят на играта в едно от най-интересните и вълнуващи първенства през последните години. Летният скандал с уредените мачове хвърли сянка върху авторитета на италианския футбол, но това едва ли би трябвало да обезкуражи почитателите на Серия А. А и нека да си признаем - Апенините нямаше да бъдат това, което са, ако всичко е спокойно и тук ще припомним миналогодишните истории със стачката на футболистите, отлагането на старта на първия кръг и козметичните промени в колективните трудови договори.
Важното е, че днес ще бъде даден старта на едно от най-романтичните първенства на Стария континент и битката между Севера и Юга отново ще бъде възобновена, а заедно с това и малките локални войни (кой не е чувал за дербитата на Милано, Торино, Рим, Сицилия, Генуа и Тоскана), кипящите южняшки страсти, чертаенето на стратегии, причудливите решения на президенти, неминуемите скандали, спорните съдийски решения и задкулисните битки.
FUTBOL-TV, приветствайки новия сезон в Серия А ще се опита да обърне внимание на своите читатели върху това, какво може да очакваме от всеки един отбор.
ФАВОРИТИТЕ
Тази група спокойно би могла да бъде разделена на две подгрупи - Ювентус и останалите фаворити. Подобно твърдение има своя резон - „бианконерите" завършиха миналогодишния сезон непобедени и започнаха сегашния с успех над Наполи в Пекин. На всичкото отгоре „Старата дама" се подсили с Асамоа и Исла от Удинезе, успя да запази ядрото си и единственият проблем, който сполетя шампионите е дисквалификацията на Антонио Конте. Успехът за Суперкупата на Италия обаче показа, че Ювентус има сили да се справи с този проблем, а отслабването на конкурентите е още едно основание да твърдим, че торинския гранд е с най-големи шансове за спечелване на Скудетото.
Останалите отбори от раздела в една или друга степен притежават потенциала да се борят за класиране в зоната на Шампионската лига и Лига Европа, но много трудно биха се противопоставили на амбициите на Ювентус за защита на Скудетото. Миналогодишният конкурент Милан продаде две от звездите си, а с получените 64 милиона евро не закупи почти нищо. Отделно от това напуснаха ветераните, както и Ван Бомел и Дзамброта. На практика „росонерите" значително отслабнаха и няма нищо случайно в изказването на Алегри, че целта пред отбора му ще бъде класиране в топ 3. Относно Интер, там реформите продължават, но „нерадзурите" все още не са решили проблемите си. Все пак, за първи път от 2010 година когато Моуриньо беше начело се забелязва голям оптимизъм и съпоставяйки двата миланска гранда, няма да сме далече от истината, ако кажем, че през започващия сезон синият цвят ще е преобладаващия в Пиемонт, а защо не и на Апенините?
Двата столични отбора заложиха на източноевропейски треньори, изповядващи различни идеологии. Не е ясно какво ще се случи тук, но засега нещата в Рома изглеждат по-стабилни от тези в градския им съперник. Земан залага на атакуващия и динамичен футбол, радващ окото на зрителя, което може би е една от причината да се увеличат продажбите на билети за мачовете на тима. Новият специалист значително обнови Рома, разделяйки се с много от старите играчи и привличайки други според своите виждания, сред които най-голямо впечатление правят Дестро и Балцарети. От друга страна, началото за Лацио едва ли може да бъде по-лошо. „Орлите" бяха освирквани по време на приятелските срещи през лятото, а Владимир Петкович не е приет много добре на „Олимпико". В този смисъл, вероятно доминиращия цвят във Вечния град през този сезон ще бъде червения.
Наполи постепенно се превърна във фактор в италианския футбол, а представянето на „партенопеите" в евротурнирите показва, че отбора има потенциал. Феновете останаха разочаровани от миналогодишното пето място и може би това накара ръководството да подсили тима с Гамберини и Бехрами. Пандев остава за постоянно на „Сан Паоло", а Лоренцо Инсие се завърна от Пескара и показа, че израснал за големия футбол. Тук обаче трябва да отворим една скоба и да кажем, че след продажбата на Лавеци и Гаргано, евентуалното напускане на Кавани едва ли ще се отрази добре на клуба под Везувий и всичко около отбора явно ще зависи в голяма степен от последните дни на трансферния прозорец. Като цяло, Наполи се очертава да бъде единствената сериозна алтернатива на Ювентус в борбата за Скудетото и то при положение, че „партенопеите" не се разсейват твърде много с евроурнирите.
Прогноза: Шампион - Ювентус. Борба за второто място Наполи и Интер. Кандидати за топ 4 Милан и Рома, като няма да е изненадващо, ако един от двата тима влезе в тройката. Лацио има потенциал да завърши сезона в топ 6, но тук много от нещата ще зависят в каква степен ще бъдат изчистени вътрешно клубните проблеми и доколко е боеспособен тима на Фиорентина. Като цяло, изненади може да очакваме от Рома и Интер.
ЗЛАТНАТА СРЕДА
Вероятно Удинезе, Палермо, Киево, Болоня, Парма и Фиорентина ще попаднат тук. „Летящите магарета" и „рособлу" почти запазиха миналогодишните си състави и по всичко изглежда, че през новия сезон ще съхранят позициите си, ако разбира се не стане някакъв катаклизъм. Не е ясно как стоят нещата в Парма, откъдето минаха повече от 20 футболисти - обидно много, но сега остава да видим какъв ще бъде резултата от неуморната лятна дейност на Роберто Донадони.
Латиноамерикански десант бе извършен в Сицилия след като Палермо заплати 12 милиона евро за аржентинския вундеркинд Паоло Дибало, който е сравняван с Агуеро и още 5 за уругваеца Егиедо Аревало и неговият сънародник 18-годишния Себастиан Соса. Най-големият коз на сицилианци обаче е идването на Джузепе Санино, един специалист, който постоянно доказва, че може да извлече най-доброто с ограничени ресурси.
Удинезе си остава голяма загадка, където въпреки протестите на феновете, собственикът на клуба продължава да се придържа към своя модел за успех, но не е ясно дали той ще проработи през тази кампания. „Фриулци" се разделиха с две от големите си звезди и няколко други по-малки, а в същото време вместо да се усили състава, започнаха да се чертаят планове за нов стадион. Треньорът Гуидолин е козът на Удинезе, но няма как да разберем дали специалистът ще успее да изгради боеспособен отбор за атакуване на зона Шампионска лига както го направи миналата година.
Най-интересно изглежда Фиорентина. Тосканци се готвеха за сезона под ръководството на амбициозния Винченцо Монтела и проведоха една от най-добрите трансферни кампании: приютиха Алберто Акуилани и неговият бивш съотборник в Рома Писаро, както и двама бивши „подводничари" от Виляреал - Борха Валеро и Гонсало Родригес. Не по-малко авторитетни са трансферите на Матиа Касани и Емилиано Вивиано от Палермо. Остава само да видим, дали ще сработи плана на Монтела.
Прогноза: Напълно е вероятно Парма, Болоня и Киево да проведат едно безметежно съществуване в „златната среда" на италианския футбол, притежавайки потенциала да огорчат някой от лидерите. В Палермо нещата ще зависят от това, в каква степен треньорът ще бъде оставен да работи спокойно. Удинезе вероятно ще загуби мястото си в евротурнирите и не е изключено Гуидолин да си подаде оставката, ако не получи гаранции, че процеса на източване на клуба ще спре. Фиорентина вероятно ще се намеси в разпределението на местата от евротурнирите и почти сигурно „виолетовите" ще изпреварят Удинезе и Лацио в класирането, но не бива да изключваме и вариант, при който Монтела би могъл да се провали.
АУТСАЙДЕРИТЕ
Дженоа, Сампдория, Торино, Пескара, Каляри, Сиена, Аталанта и Катания.
От тази група най-стабилни изглеждат Катания и Аталанта. Двата тима запазиха ядрата на отборите си, а това означава, че е избегнат продължителният процес на обиграване на тима. Проблемът за сицилианския тим е напускането на Монтела и замяната му с неизвестния Роландо Маран, който смята да заложи на атакуващ стил на игра и схема 4-3-3. За бергамци проблема е, че отбора отново започва кампанията си с отрицателен актив от точки, но за сметка на това тук е Стефано Колантуоно, който успя да създаде още миналата година боеспособен състав, противопоставяйки се успешно на някои от лидерите.
Проблемите за втория по статут отбор в Тоскана започнах още на 6 юни когато творящият чудеса Джузепе Санино напусна. Почти месец Сиена беше без треньор, а това се отрази на подготовката на тима за новия сезон. Привличането на Серсе Косми е известна гаранция за успех в опита да се запази елитния статут на тима (специалистът едва не спаси Лече миналия сезон), но любопитно ще бъде да видим как футболисти свикнали да играят при схема 4-4-2 сега ще трябва да се настроят за 3-5-2.
Каляри продължава да бъде интересен отбор и през новия сезон. Сардинци имаха славата на непримирими бойци, готови да атакуват безогледно, дори за сметка на отбранителните си действия, но сега островитяните са без най-добрите си защитници Канини и Агостини и не е ясно това как ще се отрази на Каляри.
Отборът върху когото със сигурност са надвиснали черни облаци е Дженоа. Клубните босове прибраха повече от 50 милиона от продажбите на Дестро, Боакие, Лупатели, Паласио и други, а на практика „грифоние" не похарчиха почти нищо от тези пари и нека не се изненадаме, ако тима от Лигурия изпадне в Серия В.
Относно новите членове на елита Пескара, Сампдория и Торино, последните два тима са култови за италианския футбол и амбициозните им ръководства ще се опитат да направят всичко възможно за да ги задържат в Серия А. Що се отнася до Пескара, това е отбора, който изглежда предварително обречен след като загуби всички свои звездни играчи, както и треньора Земан.
Прогноза: Пескара със сигурност ще се завърне в долната дивизия, където другите основни кандидати са Торино и Сиена. От този списък не бива да изключваме и Дженоа. Почти сигурно е оцеляването на Аталанта, Катания и Каляри. За Сампдория нещата в голяма степен ще зависят от това как ще започнат сезона „моряците".
Каквото и да се случи обаче, сезон 2012/13 в Серия А обещава да бъде много вълнуващ, с много нови лица в него. Италия си остава страната, в която се практикува стилен и тактически футбол, а това в комбинация с фанатизираните фенове и още по екстравагантни президенти ни гарантира, че спектакълът си заслужава да бъде видян.
Сподели
Коко
