Беше ноември 1991 година и Енцо Демме се опитваше да избере име за новородения си син. Съпругата му германка искала да го нарекат Фабио, но Енцо, италиански емигрант от Калабрия, предпочитал Диего – в чест на Диего Марадона. Нямало значение, че по това време легендарният аржентинец изтърпявал 15-месечно наказание заради положителна проба за кокаин. За Енцо той продължавал да бъде героят, който донесъл на Наполи първите две шампионски титли в историята на клуба през 1986 и 1990 година.

Енцо бил непреклонен и в крайна сметка наложил избора си. Синът му Диего наследил страстта към футбола, но не и любовта към любимия на баща му Наполи. Вместо това той подкрепял Милан и изграждал играта си по примера на Дженаро Гатузо – безкомпромисен, борбен и непримирим полузащитник.

OЩЕ...

17.10.26 | 00:53

Фрозиноне победи Сасуоло с 4:2, Раймондо блесна с хеттрик

Демме преминал през няколко германски клуба – ШпВг Хиденхаузен, СВ Зюнгерн, СВ Енгер-Вестеренгер и ФК Рот-Вайс Кирхленгерн, преди да се присъедини към Арминия Билефелд. Именно там той дебютирал в професионалния футбол на 4 декември 2010 година.

Демме записал 23 мача за Арминия във Втора Бундеслига и Трета лига, преди през януари 2012 година да премине във втородивизионния Падерборн срещу 25 000 евро. Там той се превърнал във футболист, способен да изпълнява различни роли, и изиграл 61 срещи във всички турнири.

"Мой треньор в Падерборн беше Роджер Шмид, а той винаги искаше отборът да играе с топката. Маркус Крьоше и Енис Алуши бяха много добри полузащитници. Получих възможност да играя и като краен защитник, защото десният и левият бек често бяха контузени“, разказа Демме в ексклузивно интервю за Bild.

"Бях щастлив, че не стоя на резервната скамейка и мога да помагам на отбора. Смятам, че смяната на позициите винаги е полезна, защото ти носи повече опит и гъвкавост. Когато се наложи, треньорът може да те постави като десен или ляв бек. Но моята позиция беше в средата на терена. Когато играех там, се чувствах у дома си.“

Точно когато Падерборн се приближавал към историческото си първо изкачване в Бундеслигата, Демме решил да направи крачка надолу – от Втора във Трета лига, за да се присъедини към РБ Лайпциг. Решението дошло след разговор с тогавашния спортен директор на клуба Ралф Рангник.

Не минало много време, преди Демме да оправдае инвестицията от 350 000 евро. Той помогнал на Лайпциг да достигне до Втора Бундеслига, а след това тимът завършил на пето място през сезон 2014/2015. След като започнал кампанията 2015/2016 на резервната скамейка, полузащитникът постепенно се утвърдил като неизменна част от състава и помогнал на отбора да спечели директна промоция в Бундеслигата под ръководството на Рангник.

"Първите три години в Лайпциг бяха невероятни – както заради изкачването в по-горната дивизия, така и заради самия отбор. Всички бяхме млади футболисти на възраст между 22 и 25 години. Всички имахме огромно желание за успех и точно затова постигнахме толкова много.

Необходими ни бяха два сезона, за да стигнем до първа дивизия. След като останахме във Втора Бундеслига през първия си сезон там, върху нас имаше голямо напрежение. Затова промоцията в Бундеслигата беше най-хубавото преживяване от тези изкачвания“, разказа Демме.

През сезон 2016/2017 той започнал с асистенция във всяко от първите си две участия. Първото било в мач за Купата на Германия, загубен след изпълнение на дузпи, в който привърженици на съперника Динамо Дрезден хвърлили на терена отрязана глава на бик. Второто било дебютът му в Бундеслигата.

Демме се оказал изключително важен за играта в средата на терена, докато Червените бикове се изкачвали към върха на класирането. Той записал асистенции срещу Хофенхайм, Вердер Бремен и Фрайбург. В последния мач от първата половина на сезона обаче Лайпциг загубил с 0:3 от Байерн Мюнхен, което позволило на баварците да влязат в зимната пауза с три точки преднина. В крайна сметка Байерн спечелил петата си поредна шампионска титла.

Без да се притеснява от твърдите единоборства, Демме се превърнал в идеалния баланс за по-атакуващите и технични футболисти като Наби Кейта, Емил Форсберг и Марсел Забицер. Неговата безкомпромисност им позволявала да се концентрират върху създаването на положения и атакуването на противниковата врата.

Именно този безстрашен подход му донесъл дебют за националния отбор на Германия през 2017 година. Същата непримиримост му струвала един преден зъб при единоборство с Никола Хьофлер от Фрайбург, когато Демме отбелязал първия си гол в мъжкия футбол. Тя му донесла и капитанската лента на РБ Лайпциг в редица срещи.

"Никога не съм искал да бъда капитан, защото капитаните трябва да говорят много. Моят начин на игра беше свързан с мръсната работа на терена и следването на лидера. Не съм изпитвал особено желание да нося капитанската лента, но със сигурност беше чест да бъда лидер на толкова добър отбор с футболисти като Тимо Вернер и Емил Форсберг“, сподели.

С Демме като основа в средата на терена Лайпциг успял да промени разпределението на силите и да се утвърди сред водещите отбори в Бундеслигата за сметка на клубове като Шалке 04, Борусия Мьонхенгладбах и Волфсбург.

През четирите си сезона в елита с Демме в състава Лайпциг никога не завършил по-ниско от седмото място. Тимът се класирал втори, шести и два пъти трети. През 2019 година обаче загубил с 0:3 от Байерн във финала за Купата на Германия.

Лайпциг трябвало да чака още две години, за да се завърне във финала, където отново отстъпил пред Байерн. В следващите две издания на турнира обаче тимът стигнал до трофея, побеждавайки Фрайбург и Айнтрахт Франкфурт. Това били първите две големи отличия в историята на клуба.

"Бяхме горди, че стигнахме до финала през 2019 година, но всяка загуба е тежка. Когато си толкова близо до трофея и накрая загубиш, е трудно да го приемеш. Без Байерн може би щяхме да спечелим първенството и купата, но в Германия трябва да победиш най-добрите. Трябва да победиш Байерн.

Качеството на клуб като Байерн е изключително високо и разликата между него и останалите отбори е огромна. Байер Леверкузен успя да го изпревари в битката за титлата преди две години, но това е много трудно постижение“, заяви Демме.

Преминаването в Наполи, Спалети и шампионската титла

Точно когато Лайпциг започвал да застрашава дългогодишното господство на Байерн в германския футбол, Демме получил предложение, на което трудно можел да откаже. Докато клубът се подготвял да поднови сезона след зимната пауза през 2019/2020 година, неговият агент го информирал, че Наполи проявява интерес към него.

От рационална гледна точка решението изглеждало лесно. Лайпциг водел в Бундеслигата с две точки преднина и се подготвял за исторически поход към полуфиналите на Шампионска лига. В същото време Наполи преживявал тежък период и заемал осмото място в Серия А.

Първоначално Демме бил склонен да премине в Италия през лятото. Трансфер през зимата обаче изглеждал почти немислим. В крайна сметка сърцето надделяло над разума. Той не можел да пропусне възможността да играе за Наполи – любимия клуб на баща си, особено след като италианците заменили Карло Анчелоти с идола от детството му Дженаро Гатузо.

"Когато се замисля, цялата история е направо невероятна. Баща ми ми дава името Диего заради Марадона, а след това отивам в Наполи, след като моят идол Гатузо ме привлича. Как е възможно? Прилича на история от книга.

Помня първия си ден в Наполи. Видях как хората се отнасят към Марадона като към Бог. Когато го виждаха по телевизията, правеха кръстния знак. Казах си: "Уау, това е невероятно“, спомня си Демме.

Той веднага се утвърдил като титуляр в средата на терена и помогнал на Наполи да победи Перуджа, Лацио, Интер и Ювентус по пътя към Купата на Италия през 2020 година. Това бил първият трофей на клуба от шест години насам.

Пет месеца по-късно Марадона починал от сърдечен арест в съня си. Загубата била съкрушителен удар за Неапол – град, който вече бил тежко засегнат от пандемията от COVID-19.

Демме и съотборниците му обаче успели да продължат наследството на аржентинската легенда. Те върнали шампионската титла в Неапол за първи път от 33 години и сбъднали мечта, която за мнозина изглеждала почти немислима без Марадона.

Голмайсторските показатели на Демме се подобрили значително след преминаването му в Италия. В 214 мача за Лайпциг той бил отбелязал два гола и направил 17 асистенции. За Наполи записал пет попадения и пет голови подавания в 92 срещи.

Въпреки това той така и не успял напълно да се възстанови от контузия на стъпалото, заради която пропуснал началото на сезон 2022/2023. При Лучано Спалети обаче останал важна част от състава, докато Наполи стигнал до шампионската титла – първа за клуба от 33 години и успех, който прекъснал серията от четири различни шампиона в Серия А за четири сезона.

"От тактическа гледна точка Спалети бе страхотен, както и в подготовката за мачовете. Не играех толкова много през сезона, в който станахме шампиони, но той винаги ми създаваше усещането, че съм част от отбора.

На всеки шест мача например можеше да те пусне за 30 минути. След тренировките идваше и ми казваше: "Днес тренира добре“. Понякога бяха необходими само две или три изречения към футболистите, които не получаваха много игрово време, за да се почувстват добре. Той умееше да го прави по изключителен начин“, разказа Демме за Спалети.

Наполи преживял катастрофален сезон в опитите си да защити титлата и завършил на десето място, след като през кампанията начело на отбора се сменили трима различни треньори след напускането на Спалети.

След изтичането на договора си Демме получил възможност да се върне в Германия и се присъединил към Херта Берлин, където във Втора Бундеслига записал 39 мача.

След като обаче получил две контузии в рамките на два сезона, на 23 септември той обявил оттеглянето си от професионалния футбол.

Днес основният му приоритет е семейството. Заедно със съпругата си Алина той се грижи за двете им дъщери – шестгодишната Джия и тригодишната Ели. Въпреки това Демме не се е отказал от физическата активност. Той посещава тренировки по смесени бойни изкуства, бокс и граплинг, а също така планира да играе в Icon League – закрит турнир по футбол с малки отбори, основан от световния шампион Тони Кроос и стриймъра Елиас Нерлих, известен онлайн като eliasn97.

Макар футболната му история в Серия А вече да е приключила, Демме продължава да поддържа връзка с Наполи и италианската култура. Той е съсобственик и управляващ директор на Capvin – група неаполитански пицарии в берлинския квартал Мите.

"Благодарение на времето ми в Наполи се запознах с един от най-добрите майстори на пица в света – Винченцо Капуано. Той има 40–50 пицарии в Италия. Станахме приятели, а аз бях почитател на този вид пица и исках да му помогна да разшири бизнеса си по целия свят.

Казах му: "Нека да пренесем тази пица в Германия“. А той отговори: "Да, защо не?“.

Харесва ми този бизнес, защото не е като инвестиция, при която купуваш къща и се надяваш да печелиш пари от нея. При пицарията нещата са различни. Виждаш щастливите хора, влизаш вътре и усещаш положителната енергия. Виждаш как пицарите влагат труд и старание в работата си.

Това е различен вид инвестиция, която носи повече риск, но исках да вложа парите си в нещо, което ми е на сърце. Може би в края на годината ще отворим още една пицария в Грузия заедно с Хвича Кварацхелия“, завърши Демме.