В петък, 16 декември, след повече от три години борба с левкемията, Синиша Михайлович почина в Рим. Той се бори до последно. И въпреки, че бе защитник, той се опита да спечели тази битка, както каза самият той, "в позицията на нападател". Борбата бе на приливи и отливи, като в един момент изглеждаше, че Михайлович ще надделее, но в крайна сметка коварният враг го посече. За последно...

Целият живот на Синиша бе борба. Като се започне от това, че е роден в семейство на сърбин и хърватка. Някой може да си помисли, че преди кървавата война през 90-те години отношенията между тези народи са били идеални, но това не е така. През 20-ти век сръбско-хърватските отношения преживяха както потисничеството над хърватите в междувоенна Югославия, така и масовите убийства на сърби от режима на Анте Павелич в Хърватия.

OЩЕ...

16.11.24 | 18:24

Интер продължи със защитник

Хората на Балканите по традиция отдават твърде голямо значение на националните и религиозните въпроси, така че е много трудно за човек да бъде сигурен в каквото и да е на тези географски ширини. А иначе Синиша прави своя избор още като дете - той е сърбин, който ще играе за националните отбори на Югославия, а след това за Сърбия и Черна гора. А по-късно ще тренира и самата Сърбия.

Освен това Синиша е роден във Вуковар. Някои от по-младите читатели вероятно не са го и чували, но това е градът, който става символ на Сръбско-хърватската война през 90-те години на миналия век. Той винаги е бил повече или по-малко най-интернационален, така че не е изненадващо, че този град пострада повече или по-малко от кървави битки - подобно на Сараево в Босна и Херцеговина. Вуковар остава част от Хърватия, а по-късно е възстановен, но следите от раните са все още живи. И за двата народа това е символ на борба и най-вече на престъпления, извършени от враговете, но за хърватите е и символ на победа.

Синиша бе призован да се бори от самото начало. Понякога - със самия себе си. А обстоятелствата, някои от които преживява още в съзнателна възраст, далеч от родния дом, го каляват и превръщат в корав човек. Човек, който понякога е труден за разбиране. Дори от най-близките.

В зората на кариерата си Михайлович става шампион на Югославия като част от Войводина от Нови Сад. Това бе уникален феномен, защото прекъсването на хегемонията на Цървена звезда и Партизан през онези години бе трудно за всички, дори за Динамо Загреб и Хайдук Сплит, а какво остава за тима от района, в който преобладават етнически унгарци. 

Като част от самата Звезда, Михайлович спечели Купата на шампионите и Междуконтиненталната купа. Разбира се, в онези години Купата на шампионите нямаше нищо общо със сегашния формат на Шампионска лига, но така или иначе това бе главният клубен турнир на Европа и дори участието в полуфиналите се смяташе за престижно.

В Италия Синиша много бързо престана да бъде легионер. С лекота научи езика, прие италианската култура, ожени се за известната местна телевизионна водеща Ариана Рапачони. Роберто Манчини става негов приятел, а по-късно и приятел на цялото семейство. Михайлович напусна Италия само веднъж за 30 години, когато за кратко оглави лисабонския Спортинг. Дори работата в сръбския национален отбор направи възможен живота в чужбина. 

Михайлович е защитник. Но когато се сетите за този футболист, веднага се сещате за лудите му голове от свободни удари. Например хеттрика срещу бившия клуб Сампдория с фланелката на Лацио. Между другото, за всеки от тях Михайлович трябваше да получи милион лири от Манчини - такива са  приятелски спорове.

Ако трябва да сме честни, играта на Синиша в позиционна защита е пълен ужас. Много често той вкарваше невероятно глупави топки в собствената си врата. Но неговата харизма и способност да изпълнява преки свободни удари (не само дузпи) неутрализираха недостатъците му. И затова от него ще помним само най-доброто.

Имаше ли Михайлович треньорски умения? Като максимум да работи със средняците от Серия А. Но с егото си той успя да накара футболисти, фенове и цели градове да се влюбят в него. Последното се усети особено в Болоня, където той стана почетен гражданин и всеобщ любимец.

Въпреки това, Михайлович не бе много добър в оценяването на отношението към себе си. След историческото спасяване на отбора в края на сезон 2018/19 той отиде на вечеря с шефовете на Лацио и Рома, игра футбол с Аниели и се правеше, че нищо не се случва. В момента на ужасната си болест никой от Рим и Торино не бе до него, а Болоня дава всичко от себе си, но много бързо той поднови двусмислените си интервюта.

Не трябва да се подценяват и нравствените качества на Синиша. Той просто бе различен. Извън стандарта, клишетата и върволицата, която малцина се осмеляват да напуснат.

Малко хора знаят, че  Клеопатра също е присъствала в живота на Синиша. Разбира се, не царицата на Египет, а сръбска врачка, от чийто услуги Синиша често се е възползвал. Именно тя предсказва появата на полицай в рода, много деца, а на бъдещия футболист живот и игра в Италия. И тежка болест на 50-годишна възраст. Клеопатра е била права за всичко, но е сгрешила за последното. Според предсказанието на врачката, Михайлович е трябвало да победи болестта...

А може би Клеопатра не е сбъркала, а умишлено е скрила истината. За последно...

Сърбия и Хърватия. Рома и Лацио. Интер и Милан. Позицията на централен защитник и хеттрикове. Куп житейски грешки и постоянно обвиняване на другите за всичко. Искрена православна вяра и контакт с врачки. С една дума - постоянно съчетаваше на пръв поглед несъвместими неща. И всичко това е събрано в един образ, на едно място.

Той е от онези, които са били или обичани, или мразени. Има и трети вариант - просто не е бил разпознаваем.

В света няма нито един играч и треньор, който да предизвиква толкова противоположни емоции у всички. Не говорим за лошо или добро. Става дума просто за  Синиша. А Синиша е над всякакви подобни етикети. В един момент е с високо вдигната яка и готов да те напсува - като обикновен уличен гамен, а секунди след това ще те прегърне и горещо разцелува.

Това бе Синиша...