Да останеш на крака


Н. Гавазов

 Да останеш на крака

Лятото се оказа трудно за Интер. Първо италианският шампион загуби наставника си Антонио Конте. Второ, няколко важни играчи напуснаха отбора: голмайсторът Ромелу Лукаку замина за Челси, двигателят Ашраф Хакими отиде в ПСЖ, а Кристиан Ериксен е аут след известната история на Евро 2020. Лично аз не познавам отбор в света, който да не се срине или да не отстъпи от позициите си след загуба на трима важни играчи и емблематичен треньор, възродил тима.

Миланският клуб обаче прие кадровите загуби без оплаквания и мрънкане, което е първото добро впечатление. Симоне Индзаги, който работи (и понякога доста успешно) в Лацио през последните пет години, бе поканен на поста старши-треньор. След това селекционната служба запретна ръкави и се зае с тежката работа да попълва дупките. В условията на пандемия и тежка финансова ситуация. В крайна сметка на мястото на отпадналите играчи бяха придобити нови. Босненският ветеран Един Джеко е призован да замени Лукаку, нидерландецът Дензъл Дъмфрис, който заблестя на Европейското, замени Хакими, а Хакан Чалханоглу трябваше да реши проблема с Ериксен.

Разбира се, всички тези промени бяха скептично приети от много анализатори, които в един глас се надпреварваха да твърдят, че "нерадзурите" няма да бъдат конкурентни в борбата за титлата и успех ще бъде попадане в топ 4.

 

Какво обаче се случва до сега и защо FUTBOL TV е на мнение, че всичко е наред при "нерадзурите", а колективът на Симоне Индзаги ще бъде активен участник в борбата за титлата.

 

Конте винаги е имал свой отличителен стил на игра, където и да работи. Трима централни защитници, бърз преход от защитата през фланговете - всичко това треньорът упражняваше в Ювентус, Челси и в Интер, имайки винаги под ръка класни изпълнители. При Индзаги схемата остава приблизително същата, но същността се промени. Това се видя още в мача срещу Дженоа (4: 0) от първия кръг на Серия А.

Трябва да се знае, че Джеко, разбира се, не е Лукаку. Той няма такава мощ като белгиеца, но футболният му интелект е по -развит. Това вероятно е причината Един да не игра чиста деветка срещу Дженоа. Той през цялото време "потъваше" в средната линия, превръщайки се в разиграващ футболист и комбинирайки с Чалханоглу или Стефано Сенси, които играеха ролята на плеймейкъри. Удивително е колко скоро новите комбинации започнаха да работят в Интер.

Срещу Верона от втория кръг Джеко игра офанзивно не със Сенси, а с Лаутаро Мартинес, който имаше много оферти от топ клубове, но остана в Милано. Това не може да не зарадва босненския футболист, който призна: "Лаутаро е страхотен играч и той е само на 24. Силните играчи трябва да остават в Интер. Радвам се, че е тук, въпреки че можеше да напусне и имаше солидни оферти. Това е изключително важно за клуба. На теория е възможно да направим същата мощна атака тук, както със Серхио Агуеро и Карлос Тевес, когато играхме за Манчестър Сити".

В същия мач с Верона видяхме и помощната роля не само на Чалханоглу, но и на Матео Дармиан, който спечели всички единоборства отдясно и създаде маса проблеми за Дарко Лазович и за Федерико Чекерини.

В играта на Интер при Индзаги има и други особености в сравнение с времето на Конте. "Нерадзурите" започнаха да обръща много повече внимание на контрола на топката. Отборът заигра с много меки подавания и преминавания през центъра. Обикновено това работи доста просто: Марсело Брозович взима топката от собственото си наказателно поле и търси подаване към един от атакуващите халфове или към Джеко между редовете. В същото време прави впечатление и голямата свобода на играчите, които могат да импровизират, да сменят местата си и да търсят различни подходи към чуждата врата.

Освен това е важно да се отбележат новите функции на защитниците. Когато Интер притежава топката,  Милан Шкриняр и Алесандро Бастони се издигат по -високо, подкрепяйки атаката, а отзад остава само Стефан де Врей. Такова нещо не можеше да бъде видяно при Конте.

Неочаквано важна роля в мача срещу Дженоа изигра и Артуро Видал, който бе на път да бъде отписан. Чилиецът влезе на терена през второто полувреме и вкара гол и асистенция към Джеко. Чилиецът замени и Брозович срещу Верона и отново игра блестящо, а същото направи срещу Реал Мадрид в средата на седмицата. Има усещане, че опитният халф все още има какво да прави в Италия и ще донесе много ползи на Интер. Именно присъствието на лидери като Видал е полезно за тима. Да, Артуро не игра срещу Болоня, но южноамериканецът се нуждаеше от почивка с оглед на футболната си възраст, заради което впрочем и Джеко започна на пейката срещу "рособлу", но вкара два гола след появата си на терена.

Най-голям пример за класата на Интер обаче е загубеният мач с Реал Мадрид. Да оставим настрана, че "нерадзурите" не показаха никакъв респект от името на съперника и играха като равен с равен, а в големи сегменти от двубоя надиграваха своя съперник. Миланци отправиха повече удари и спечелиха повече единоборства от "бланкосите" и спокойно резултатът можеше да е 3:0 в полза на италианците. Уви, Интер не заслужаваше да загуби този мач.

Какви са перспективите пред шампиона? Както казахме в началото, в никакъв случай не са мрачни. Напротив, Интер изглежда като фаворит за титлата в Серия А. Ювентус не можа да победи Удинезе (2: 2), загуби от Емполи и Наполи, а днес играе с Милан и кой знае какво ще се случи в Пиемонт. Аталанта едва победи Торино и Салернитана, не се справи с Болоня и загуби от Фиорентина. Като цяло бергамци не изглеждат онзи боеспособен тим, който бяха през миналия сезон.  Милан прави най -приятното впечатление по отношение на играта, но пейката на "росонерите" не е дълга и това може да им попречи в дългосрочен план. Подобна е ситуацията и с Рома, където тежка контузия или дисквалификация на един играч ще разбие схемата на Жозе Моуриньо. Наполи я има класата, но е традиция през последните години "партенопеите" да показват непостоянство.

Разбира се, сезонът е дълъг и всичко може да се случи до края, но Интер отсега може да бъде поздравен с факта, че остана на краката си, не се разпадна и не отпадна духом след толкова сериозни кадрови промени. Напротив, виждаме нещо ново при "нерадзурите" и второ поредно Скудето е доста реалистично. Ако разбира се, не бъде загубена химията, която вече я има в тима.

669