Последният бракониер
Н. Гавазов
Точно преди седмица Жозе Моуриньо бе на крачка, по-точно - на минута от това, да претърпи заедно с Реал първото си поражение през сезона. Неговият отбор контролираше изцяло хода на срещата срещу Милан, имаше преимущество практически по време на целия мач, но 23-минутното изпълнение на 37-годишния Филипо Индзаги едва не лиши Кралския клуб от точки. Това силно изпълнение се отличаваше значително от играта на Бейл, който почти погреба един друг милански отбор - този на Интер. Но това е той - Индзаги. Човекът, който притежава уникалното свойство по някакъв магически начин да се оказва точно там, където е нужно, където трябва да се реагира и вкара гол.
След мача с Реал Мадрид на сметката на Индзаги има 70 отбелязани гола в евротурнирите - повече от всеки друг футболист. Това не е ли знаменито? За 15 години в Шампионската лига той изигра 86 срещи в които вкара 46 гола. На всичкото отгоре спечели два пъти турнира и два пъти сребърните медали. Към днешна дата на сметката си има 197 гола в Серия А, а от тях - десет хеттрика! Представянето му в „Скуадра адзура" също е впечатляващо - 57 мача и 25 гола, а освен това стана световен шампион през 2006 година.
Независимо от постиженията си обаче, Индзаги никога не стана любимец на европейската преса. Когато започна да жъне своите успехи и да вкарва голове, футболна Европа вече си имаше Баджо и Раванели, а след това Тоти, Виера и Зидан. В Милан бяха пък Кака и Шевченко. Другата причина никога да не получи Златната топка е игровият му стил. Двете му попадения срещу Реал - ето го класическия Индзаги. Това е футболист, който няма техника и винаги е бил критикуван за слабото си общуване с топката. Пипо никога не е вкарвал красиви голове и много рядко е създавал опасни моменти. Едва ли някой ще си спомни повече от две - три негови красиви изпълнения.
Но въпреки всичко, Индази заслужава да бъде обявен за един от най-добрите нападатели в света. Пипо е вкарал толкова много голове, че единици могат да го доближат, при това го направи без да притежава техника и дрибъл. Чуплив, невисок и нетехничен, Суперпипо въобще не напомня на футболист от екстра класа. Но той знае винаги къде да застане, знае как да играе на ръба на засадата и за разлика от 99% от останалите съвременни нападатели няма нужда от две положения. Достатъчно е само едно. Рядко прощава на съперника и това го прави уникален нападател - за разлика от сегашните, които трябва да бъдат и атлети. 37-годишния ветеран има вече на сметката си през новия сезон четири гола в Серия А и два в Шампионската лига, появявайки се винаги като резерва. Оказва се, че това което притежава Индзаги, не изчезва с възрастта.
Колко са съвременните нападатели като него? Николко. Без никакво преувеличение, Индази - това е живата и уникална легенда на световния футбол. Последният бракониер. Последният представител, на един изчезващ вид нападатели....
Сподели