Главните интриги в Серия А сезон 2019/20


Н. Гавазов

Главните интриги в Серия А сезон 2019/20

Тази вечер ще бъде даден стартът на новия сезон в Серия А, което е второто най-богато първенство в Европа и вторият по популярност турнир в света. Италианският футбол винаги е бил специфичен по своите идеи и развитие, нямащ никакви допири точки с останалите топ първенства. Изграден от градски, регионални и национални дербита, той въплъщава прагматизма на севера и страстта на юга. Но най-вече голямата любов на италианците към футбола.

FUTBOL TV представя на  своите читатели главните интриги през новия сезон в Серия А.

 

Ще спечели ли Ювентус девето поредно Скудето?

Говорейки за трансфера на Кристиано Роналдо, директорът на Ювентус Фабио Паратичи заяви, че през лятото на 2018 г. ръководството на клуба има две възможности да разтърси отбора. "Спечелихме седмо поредно първенство, но отпаднахме от Шампионска лига. Нуждаехме се от експлозия, която ще добави мотивация и адреналин. Това може да се постигне или чрез истински размирици и подписване на Икарди, или чрез привличане на Роналдо".

Ювентус все още има шанс да купи Икарди преди да затвори летният трансферен прозорец, но експлозията се случи през май. Шампионът  реши да смени треньора си - на мястото на Масимилиано Алегри дойде Маурицио Сари, който наскоро бе символ на враждебния Наполи, юга и борбата срещу корпоративното чудовище в лицето на Ювентус. Сари аргументира решението си много прозаично и най-важното - спокойно: "Когато сте поканен от най-добрия клуб в страната, това е върхът на кариерата."

Матейс Де Лигт стана вторият най-скъп трансфер за "бианконерите" след Роналдо (75 милиона евро). Към Ювентус се отправиха играчи от Манчестър Сити, Арсенал и ПСЖ, все опитни футболисти и по-рано през месеца Сари констатира, че отборът има твърде много играчи, което наложи раздялата с Мойс Кийн. В същото време по една или друга причина не се състояха обещаните трансфери на Гонсало Игуаин, Сами Кедира, Марио Манджукич и Пауло Дибала и в крайна сметка промените в състава не бяха мащабни, както се говореше в началото на лятото.

 Сари обаче преустрои Ювентус, заменяйки прагматичния и циничен стил на Алегри със свой собствен, чиято идентичност ще придобива по-реални граници с течение на времето. Мнозина виждат проблем в това, че за промяната е нужно време, а и конкурентите са по-силни, но от друга страна Маурицио има опит и знае какво да прави при конкуренция със силни съперници, защото опитът от Наполи и Челси няма къде да се дене.

За това и голям брой експерти са на мнение, че торинци ще защитят титлата си и ще продължат хегемонията си в Серия А.

 

Колко гола ще вкара Роналдо?

Дебютният сезон на Кристиано в Италия не се разви според очакванията. Португалецът вкара "само" 21 гола за целия сезон, потвърждавайки изказаните по-рано тези, че Серия А е различна от Примера, с по-голяма конкуренция и е по-трудна за нападателите. Това потвърди и самият Кристиано, който не един път каза, че адаптацията му към италианския футбол е много трудна. Нападателят вкарваше по 40-48 гола в Ла Лига, така че можем да направим сравнение с предишните години на португалеца. Не бива да имаме обаче никакви съмнения, че звездата има амбицията да подобри статистиката си и да спечели голмайсторския приз, бързо забравяйки четвъртото място по този показател през миналата година.

 След назначаването на Сари се появи информация, че новият треньор вижда Роналдо в центъра на атаката и очаква три дузини голове от него. Но Ювентус не привлече крила, Гонсало Игуаин остана, така че португалецът едва ли ще напусне левия фланг. Това обаче не означава, че той няма да вкара повече - както и да го погледнем, футболът на Сари помага за увеличаване на производителността.

Ето защо Роналдо е фаворит за голмайстор на Серия А през новия сезон. При това с разлика. Тук има и друг момент - тези, които изпревариха португалеца по различни причини трудно ще повторят същия резултат, а Кристиано очевидно е способен на повече.

 

Ще прогресира ли Наполи с Анчелоти?

От гледна точка на класирането, резултатите на Наполи не се влошиха след смяната на треньора - отборът отново стана втори. Но вместо 91 точки тимът събра  79 пункта и преждевременно отпадна от борбата за титлата. През пролетта дори имаше риск от загуба на втората позиция, което не се случи заради безумията на Интер.

Впрочем, президентът Аурелио Де Лоурентис определи  сезон 2018/19 като преходен - Анчелоти възстанови отбора и подготви план за трансферното лято. Комплектоването на  състава обаче все още не е завършено, но въпреки това "партенопеите" изглеждат по-силни в сравнение с миналата година.  Костас Манолас замени Раул Албиол в защитата, а Ървинг Лосано подсили атаката.  До известна степен този сезон също ще бъде преходен, но той може да се превърне в пик за отбора, съчетавайки наследството на Сари с иновациите на Анчелоти.  

В полза на Наполи е фактът, че за разлика от Ювентус и Интер промените са минимални. Неаполитанците не смениха  треньора си, ще играят по същата схема, малко и много качествени са новодошлите. Във време, когато конкурентите коренно се преструктурират, на Наполи може да му помогне стабилността.

Другото положително е излъчващото се спокойствие от Де Лаурентис, който не направи трагедия от второто място и не наруга треньора си въпреки провалената кампания в Лига Европа и спадът на посещаемостта заради прагматичния футбол на Анчелоти.

Като цяло, очакванията от новия сезон са да видим стария Наполи, но много по-близо до вижданията на Карло за футбола - схема 4-3-3 с по-активна роля на Руис в нападение, продължение на експеримента с Инсине в центъра на атаката и по-прибрана игра на Зелински и Алан в средата на терена.

 

На какво е способен Конте с Интер?

Лучано Спалети блестящо се справи със задачата си през дебютния си сезон, класирайки Интер за  Шампионска лига, но специалистът не спази обещанието си да изгради мощен и уверен в себе си отбор.  Миланци не излязоха от групата си в Шампионска лига, рано отпаднаха от Лига Европа, провалиха се в Купата на Италия, а четвъртото място в Серия А бе спечелено едва в последния кръг.

Това накара босовете да потърсят промяна и те я видяха в Антонио Конте, който стана най-заплатеният треньор на Апенините. Разходите на "нерадзурите" обаче не спряха до тук. Ромелу Лукаку струва 65 милиона евро, трансферът на Николо Барела ще бъде плащан няколко години, но е за 40 милиона евро, стойността на Агуме и Сенси е 10 милиона евро, а за Лазар бяха платени 22 милиона евро.  

Конте изгражда напълно нов Интер, в който се оказа, че няма място за Мауро Икарди, Иван Перишич и Раджа Найнголан - най-добрите голмайстори на отбора през миналия сезон и лидери по заплати. На практика клубът се раздели с играчите, които определиха лицето на отбора, но според мнението на ръководството те пречеха на развитието на отбора.

Сегашният Интер е напълно непознат не само заради раздялата си с важни играчи, но и заради преустройството на тактическата схема. 3-5-2 е любимата схема на Конте, така че Мартинес и Лукаку ще са начело на атаката, а Асамоа, Барела, Брозович, Сенси и Лазаро ще действат в средата на терена. Именно успехът на преустройството на Интер се превръща в главна интрига на сезона, защото цяла Италия жадува за истинска борба за титлата, а в добавка Интер се разглежда като "анти-Юве", което дава по-силен аромат на италианската кухня.

"Не се занимавам с работа, ако не виждам поне минимален шанс за успех“, каза Конте по време на презентацията. А,  отчитайки репутацията на Антонио, за успех няма да бъде признато дори второто място в таблицата.

 

Ще се бори ли Рома за топ 4?

Лятото се получи скандално за Рома. Феновете протестираха срещу раздялата с Даниеле Де Роси, а Франческо Тоти даде  пресконференция, на която той разкритикува ръководството и каза, че американците гонят тези, които наистина милеят за клуба. Феновете са на страната на легендите и това не улеснява задачата на новия треньор Пол Фонсека. В Рим винаги е трудно да се работи, но особено трудно е това в атмосфера на конфликт между тифозите и  босове. А точно такава е ситуацията в момента. При това Рома пое огромен риск с привличането на Пауло Фонсека, който никога не е работил в топ първенство и не помни какво е конкуренция.

Що се отнася до състава, тук трябва да отдадем дължимото на новия спортен директор Джанлука Петраки, който дойде от Торино и така направи, че столичани да не изглеждат по-слаби от миналата кампания. Да, Ел Шаарави, който беше най-добрият атакуващ играч на Рома през миналия сезон, замина за Китай, но от друга страна ръководството напълно вярва в младите Дзаниоло, Юндер и Клуйверт, които трябва да помогнат на Един Джеко отново да стане голмайстор. Напускането на Манолас бе компенсирано с Манчини, а опорната зона бе укрепена с Верету и Диавара.  На практика имаме нова защита (Дзапакоста, Манчини, Четин, Спинацола), нов вратар и по-силна опорна зона.  

Задачата е ясна: връщане в Шампионска лига, макар че "вълците" никак  не приличат на претенденти за челната тройка, което пък означава, че борбата за четвърто място през този сезон обещава да бъде много непредсказуема.

 

Докъде ще доведе революцията в  Милан?

Още в края на миналия сезон Иван Газидис обяви, че клубът ще работи само с млади играчи, като целта е футболистите да прогресират със самия Милан. Впрочем, тази идея не се хареса на Леонардо и той се върна в ПСЖ, а вместо Гатузо, тук дойде Марко Джампаоло, който най-после заслужи шанс да работи в клуб с големи амбиции. Специалистът не е треньор с име, но пък е с биография и ще бъде запомнен с това, че изгради в Сампдория стилна, ефективна и зрелищна игра. Марко е известен с подхода си към футболистите и с това, че играчите при него постигат прогрес.

Новите попълнения са Рафаел Леао, Ернандес, Бенасер, Лео Дуарте и Крунич. От имената се вижда, че трябва да свикнем с новия състав на Милан. "Росонерите" наистина акцентираха на млади играчи, а това в добавка с новия треньор,  чиито идеи са много далече от тези на Гатузо, означава истинска революция в отбора. От друга страна такива мероприятия обикновено са свързани с нестабилност на резултатите, така че като цяло не можем да очакваме от Милан връщане на лидерските позиции. Известно облекчение ще бъде отсъствието от евротурнирите, което означава, че силите на отбора няма да се разпиляват. Но като цяло промените са прекалено кардинални - и в ръководството, и в отбора - което ни пречи да предполагаме, че "росонерите" ще редят победа след победа.

 

Как ще се представят Лацио и Аталанта?

Тези два отбора са "тъмните коне" на новия сезон. Лацио тръгна с голяма кошница през миналия сезон и дълго време изглеждаше, че "орлите" ще успеят да намерят място в Шампионска лига. Хората на Симоне Индзаги дори победиха Интер и Рома през пролетта, но изведнъж играта се разпадна в най-неподходящия момент, а домакинското 1:2 срещу изпадналия Киево бе истинска катастрофа. Спасението на Индзаги дойде под формата на Купата на Италия, а минималните промени в  състава през лятото дават надежда за попадане в топ 4. На практика се получава следното: стабилността на Лацио срещу кардиналните промени в Милан и Рома предполагат голяма конкуренция за Голямата четворка.

А къде е Аталанта?

Миналият сезон се оказа най-добрият в историята на бергамци. Тимът завърши на трето място в класирането на Серия А, но по-важното е, че отборът показа невероятен футбол с най-много отбелязани голове, голям характер, като ключовият епизод през миналата година стана победата с 2:1 в Неапол. Сега обаче на Аталанта ще бъде много трудно. Като цяло колективът се запази, даже тук дойдоха Муриел и Малиновски, но общо взето скамейката на отбора остава къса. И това на фона на първата Шампионска лига на бергамци, което може да повлияе при дългата дистанция. Освен това сега много отбори ще са внимателни с главната сензация на италианското десетилетие и ще дадат всичко от себе си, за да победят участника в Шампионска лига.

Предполага се, че Джанпиеро Гасперини няма да промени тактическата постройка и ще продължи да използва изключително мобилната схема 3-2-3-2 със Сапата и Иличич отпред, а Алехандро Гомес зад тях. Но дали съперниците не се научиха да играят с Аталанта? Неутрализиране на Гомес буквално парализира бергамци, а Кастан и Хатебур имат съвсем други функции на терена.

Въпреки всичко, Аталанта трябва да бъде поставена в групата на Милан, Рома и Лацио в борбата за четвъртото място в Серия А, което още един път предполага огромна конкуренция в това отношение.

 

Кой ще изпадне?

Мнозина игнорират този въпрос, съсредоточавайки вниманието си към грандовете, но трябва да кажем, че почти всеки сезон конкуренцията в долната част на таблицата на Серия А е много висока, а това предполага изненадващи резултати и вълнуващи мачове. По всичко изглежда, че няма да е по-различно и през тази кампания. Ако говорим за стабилни средняци или такива, които имат амбицията да попаднат в първата половина на таблицата, там са Фиорентина, Сампдория и Торино. Веднага след тях можем да посочим Каляри, който добре се подсили, а също така Дженоа, Удинезе и Сасуоло, които запазиха ядрата си и поне на книга имат добри състави.

Ето защо е логично да очакваме, че борбата за оцеляването ще се води между Парма, Болоня, СПАЛ и трите новака - Верона, Лече и Бреша. Тук най-уязвими изглеждат веронци и апулийци. Първите са в перманентна криза, а вторите са скромен клуб, чиято най-голяма покупка през лятото е Бензар от Стяуа за 2 милиона евро.

Малко по-специално внимание трябва да бъде отделено на Бреша. Тимът се завръща в елита след почти десетгодишно отсъствие и в началото на миналия сезон изглеждаше, че отново ще остане извън Серия А. Босовете обаче побързаха да уволнят Давид Суазо от треньорския пост, а на негово място назначиха Еудженио Корини, който изведе тима до титла в Серия В. През лятото "лястовиците" направиха сравнително добра селекция, привличайки на вратата Йоронен от Копенхаген за 5 милиона евро, в защита Маняни от Сасуоло и Чансельор от Ал Ахли. Най-важното е, че клубът запази Алфредо Донарума, който стана голмайстор на Серия В, а бомбата дойде тези дни с привличането на Марио Балотели. Сега Бреша изглежда най-заплашително в нападение от всички аутсайдери. Нещо повече - Марио и Алфредо са в състояние да усложнят живота дори  на защитите на грандовете.

Мнозина ще се изненадат, че Болоня е поставена сред аутсайдерите. Да, "рособлу" има добър състав, но проблемите тук могат да дойдат от заболяването на старши-треньора Саниша Михайлович. Сърбинът се захвана с безнадеждната Болоня преди година, построи отбора по схема 4-2-3-1 и внуши на футболистите увереност в собствените сили. И трябва да кажем, че бе удоволствие да се гледа играта на болонци. Но Михайлович се разболя от рак и предстоящият сезон се очертава да бъде труден за специалиста, а главните резултати в него няма да са спортните.

Що се отнася до СПАЛ, клубът отслаби десния фланг, продавайки Ладзари, а критична загуба може да се окаже продажбата на Антенучи, който носеше капитанската лента и бе важен за духа на отбора. Ферарци завършиха миналия сезон на 13-то място, но ще е истинско чудо, ако успеят да повторят постиженето си.  

Опасенията около Парма са свързани със спада в играта на "дуковете" през втората част на миналия сезон и лошата трансферна кампания. Защитата на Парма изобщо не бе надеждна, а сега загуби Бастони и Димарко, без да им намери заместници. Проблем е и възрастта на лидерите - Бруно Алвеш е на 37 г, а Жервиньо е на 32. Добрата новина е запазването на Инглезе, но "дуковете" могат да изпаднат и с него - заради слабата си защита и не особено стабИлната средна линия.

868