Галактикос по италиански


Н. Гавазов

Галактикос по италиански

Седем футболисти от високо ниво попълниха Ювентус през това лято и в това отношение много клубове биха завидили на "бианконерите". Да, няма ги гръмките фанфари, помпозните презентации и патосът в статиите на близките медии, както обичат да го правят в Реал Мадрид. Но торинци похарчиха 150 милиона евро, при това три звезди дойдоха напълно безплатно. Ако към всичко добавим и завърналия се от наем Гонсало Игуаин, тимът изглежда фантастично на книга. Всичко сочи, че торинци сериозно се готвят за новия сезон. А според феновете това означава само едно - пиемонтци  не са се отказали от намерението си да сложат ръка върху Ушатата купа.

Какво се случва в абсолютния господар в Серия А? И наистина ли колаборацията между новия  старши-треньор и "Старата дама" изглежда толкова безоблачна или има въпроси за решаване? По-надолу ще се опитаме да разкажем за това.

 

Главният трансфер на Ювентус през това лято си остава Маурицио Сари. Само преди пет месеца изглеждаше, че Роман Абрамович е довел в Лондон безпросветен специалист, който на всичкото отгоре е голям инат. Само, че Челси зае трето място в таблицата за класиране, а в Лига Европа зрелищно унищожи всичко по пътя си.  

Да, Сари - Ювентус е много любопитен съюз, но Маурицио заслужава назначаването си не по-малко от Макс Алегри, който дойде тук през 2014 година. Тогава това също изглеждаше смешно, но торинци не изпуснаха нито едно Скудето за пет сезона и два пъти бяха на финал в Шампионска лига.

Разликата от тогава и сега е, че новият треньор без никакво благоговение се насочи към оставеното му наследство и бързо започна да строи своята къщичка. Да, в досегашните мачове на тима има известен хаос, но това е само защото футболистите привикват към новия треньор. Като цяло италианският специалист измени играта на възпитаниците си в преса: сега в нея участват всички играчи, включително и крайните защитници. Пример за това е мачът с Тотнъм - толкова активен Ювентус не бяхме виждали в нито една среща на Алегри, включително в знаменития втори двубой с Атлетико, когато "бианконерите" смачкаха "дюшекчиите". Другото забележимо нещо е това, че Сари премести отбранителната линия с 20 метра по-напред.

 

Това, от което се нуждае отборът за интеграцията на футбола на Сари е време. И не само това.

 

Вграждането в системата на Матейс де Лигт е една от най-важните задачи на Сари в Ювентус. Вундеркиндът бе най-добрият защитник в холандското първенство и капитан в Аякс. Той дойде в торинския клуб за 85.5 милиона евро и със сигурност не за да седи на пейката. Но в състава на Ювентус вече има трима опитни защитници - Джорджо Киелини, Леонардо Бонучи и Даниеле Ругани. А наскоро стана известно, че италианците са отклонили оферта на Арсенал за Ругани, което значи, че 25-годишният футболист е част от плановете на Сари. Плюс това за 18 милиона евро дойде талантливият Мерих Демирал.

Сари ще трябва да създаде синтез на опит и младост, а това е задача не за всеки. В същото време игра с трима централни защитници е тотално отклонение от собствената философия и Маурисио няма да го допусне. Така че, ще е необходимо някой да отиде на пейката. Съдейки по приятелските мачове с Тотнъм и Интер, треньорът се доверява на Бонучи повече от другите. Той е по-опитен от Де Лигт, Ругани и Демирал и по-малко склонен към травми  от  Киелини.

Де Лигт вече игра заедно с Бонучи и ако трябва да сме честни, холандецът се представи по-скоро зле, отколкото добре, при това си вкара автогол в двубоя с Интер. От друга страна, за да расте и да се развива един футболист, той трябва да е извън зоната на комфорта. Треньорът ще трябва да намери баланса и да пипа с мека ръкавица, за да не прекъсне порива на Матейс още в самото начало на италианската му кариера.

 

Другият проблем, с който Сари може да се сблъска е Кристиано и босовете на клуба. Реално погледнато, в това отношение на 60-годишния специалист ще бъде по-трудно в Торино, отколкото в Лондон. Тук вместо Абрамович и Грановская се намират Паратичи, Недвед и Аниели, а на мястото на Кепа и Давид Луис е ревнивият и капризен Роналдо. Отчитайки, че клубът залага на португалеца като на главна  звезда във всяко отношение - имиджово и спортно - най-голямата грешка на упорития Маурисио ще бъде да влезе в конфликт с Кристиано. За това ще е крайно любопитно да видим как ще се справи Сари  в това отношение - дали ще се получи ситуация като тази в ПСЖ, където Емери и отчасти Тухел не успяха да сплоти мощния колектив или все пак известният с ината си Маурисио ще тръгне на компромиси.

 

Колкото и странно да изглежда, звездната скамейка е още един проблем за треньора. На пръв поглед всеки специалист би мечтал да има под ръка такова съзвездие от играчи. Центърът на терена е пренаситен от топ футболисти. През лятото дойдоха Адриен Рабио и Аарън Еамзи, но на техните позиции могат да играят Блез Матуиди, Миралем Пиянич и Емре Джан. В последните двубои безспорно място в състава имаха Пиянич и Матуиди. В двубоя с Тотнъм компания на двамата правеше Джан, а в срещата с Интер - Рабио. И в двата случая средната линия се представи много стабилно.

Що се отнася до центъра на нападението, там са Игуаин и Марио Маднжукич, който със сигурност няма да отиде в Юнайтед и остава тук. Там може да играе и Роналдо, а все по-големи стават слуховете за пристигане на Ромелу Лукаку и по-малки са спекулациите за пристигане на Мауро Икарди.

Но забележете - дори позицията на вратаря не е достатъчно стабилна. По принцип Войчех Шчесни трябва да бъде титуляр, но Джиджи Буфон игра блестящо срещу Интер и спаси три дузпи. И се появиха съобщения, че всъщност въпросът с титулярния вратар все още не е окончателен.

 

Работата на Сари в Ювентус наистина няма да бъде лесна, както се струва на мнозина. Да, човек може да ослепее от блясъка на пейката, но трябва и да си много добър готвач, за да успееш да направиш добра салата от толкова пъстри и многообразни  компоненти.

Впрочем, на база  казаното до тук можем да сме спокойни, че новият сезон в Серия А се очертава да бъде много интересен.  Антонио Конте, който е главният идеологически противник на Сари се завърна и сега Интер както никога е много опасен. Ювентус пък е непредсказуем.

Някои казват, че сега, в Торино, вече е дошло истинското време на Сари в кариерата му на треньор. Но дали не е дошло време и за смяна на властта в калчото?

1615