Пирло: Катарците бяха готови да озеленят пустинята заради мен


Н. Гавазов

Пирло: Катарците бяха готови да озеленят пустинята заради мен

Легендата на италианския футбол Андреа Пирло разкри някои подробности от преговорите с катарския Ал Джайш през пролетта на 2015 година. Тогава в пресата се появи малко информация по темата. Съобщаваше се, че катарците са предложили на италианеца заплата от 7.5 милиона евро на година, но агентът на играча го е посъветвал да остане в Ювентус.

В автобиографичната си книга "Мисля, а след това играя" Пирло представи картината на случилото се, за пореден път убеждавайки аудиторията в своята рационална мисъл.

"Андреа, канят те в Катар". Когато моят агент Тулио Тинти ми позвъни, той не ме поздрави, а направо пристъпи към разговора. Това означаваше, че е настроен много сериозно, а ситуацията - важна.

"Извини ме, но не разбрах?".

"Ще играеш в Катар".

"Ти ума ли си загубил? Дори не го мечтай това".

"Но там даже Гуардиола игра".

"В края на кариерата си".

"Добре де, нека да поговорим с тях. заради интереса".

"Добре. Кога ще дойдат?".

"Те вече са тук. Слагай вратовръзката, аз скоро ще дойда за теб".

Чакаха ме в шикозния Principe di Savoia. Бяха наели огромен апартамент. Собственикът на клуба, няколко служители и адвокати.

"Здравейте. Контрактът е готов".

"Добър ден и на вас. Приятно ми е да се запознаем...".

"Ще бъдеш много добре с фланелката на нашия отбор".

"Много ми е приятно. Казвам се Андреа Пирло".

"Няма нужда да решавате сега. Можете да помислите няколко минути".

Ние сякаш говорихме на различни езици и живеехме в различни времена. Те вече бяха в бъдещето, а аз се бях съсредоточил в настоящето. Тогава разбрах, че Коледа съществува.

"Андреа, колко деца имате?".

"Две".

"Ние имаме отлично английско училище в Катар".

"Аз искам децата ми да говорят на италиански".

"Няма проблем. Ще построим ново училище и ще наемем италиански учители. Ти обичаш ли да шофираш?".

"Да".

"За нас е щастие, ако ти приемеш като подарък няколко Ферарита".

"Няколко?".

"Ако Италия ти липсва, твоят личен самолет винаги ще те чака".

"Но...".

"Контрактът е готов. За четири години е".

"Благодаря, но...".

"40 милиона евро".

Тулио за малко не загуби съзнание - пребледня, а очите му се разшириха. Никога не го бях виждал такъв и никога повече нямаше да го видя.

"40 милиона евро за 4 години, не за сезон. Ние не сме в състояние да пилеем пари, тъй като страната е в криза".

"Аха, разбирам".

"Но, ако 10 милиона са ти малко, можем да го обсъдим".

Разбрах, че ако поискам да озеленят пустинята, те ще го направят. Не искам да се поддавам на съблазънта и за това реших да завърша разговора: "Огромно благодаря, но аз не мога да приема вашето предложение. Мисля, че все още мога да бъда полезен на Италия. Ако все пак размисля, след няколко години отново ще разговаряме".

"11 милиона...".

"Тулио, тръгваме си".

"12...".

"Тулио...".

"13...".

Тогава се наложи да хвана ръката на своя агент и едва ли не да го издърпам от стаята. А той все още не разбираше какво се случва.

686