Тримата губещи от най-гръмогласната сделка през лятото
Н. Гавазов
Няма никакво съмнение, че трансфер номер едно през това лято ще бъде преминаването на Леонардо Бонучи от Ювентус в Милан. Агентът на италианеца без излишен шум и врява по медиите успя да подготви всичко само за няколко дни, при това "росонерите" ще платят само 40 милиона евро. Кайл Уокър и Давид Луис може да имат статут на най-скъпи защитници в света, но ако сравняваме техническите характеристики, Бонучи е с една глава над англичанина и бразилеца. Разбира се, сделката между Ювентус и Милан остава голяма загадка за тези, които са далече от съблекалнята на "бианконерите", а и от италиански футбол - най-добрият бранител в света, с два финала в Шампионска лига и шест последователни титли в Серия А премина в отбор, който завърши с 28 точки по-малко и остана след Аталанта в класирането.
Тези, които обаче следят събитията по-отблизо, знаят много добре, че напускането на Бонучи бе неизбежно. На почивката във финала от Шампионска лига - най-неподходящото време за отправяне на забележки - Дани Алвеш се направи на мъж и нападна най-младия играч Пауло Дибала. Бонучи се намеси да защити бразилеца, Бардзали помоли Лео да млъкне, бъдещият капитан на торинци се разбесня и двамата се хванаха за гушите, а Дибала отнесе и шамар от Лео. И вместо Юве да излезе и да разнесе Реал по терена, "бианконерите" играха вяло и получиха три гола. Тук ще припомним и за конфликта между Бонучи и Максимилиано Алегри преди първия мач с Порто от плейофите в Шампионска лига - тогава Gazzetta dello Sport съобщи, че треньорът е поставил ултиматум на управата: "Или аз, или Бонучи". Така едната "гнила ябълка" вече е в ПСЖ, а другата в Милан. А защо не в Челси? Защото Бонучи иска да остане в Италия и да бъде близо до детето си, което има здравословни проблеми.
Това е целият генезис на този трансфер. Който се оказва не толкова изненадващ. На пръв поглед Ювентус трябва да е доволен, Лео още повече, а Милан най-много.
FUTBOL TV обаче има своята гледна точка по въпроса и ще се опита да представи трансфера на Бонучи в лагера на "росонерите" от друг ъгъл. А именно, защо тази сделка, която се очертава да бъде най-гръмогласна през това лято, може да се превърне и в един огромен провал.
И за трите страни.
За Бонучи
Най-големият въпрос е, как ще се чувства Лео без Киелини и Бардзали? Великата тройка, която неофициално и официално се води най-добрата в света е велика именно защото в нея са Джорджо, Андреа и Бонучи. Сега тази връзка я няма и не е ясно как ще се отрази на Леонардо съвместната работа с Романьоли и Конти и най-вече, ще се получи ли химията в отбранителния вал на "росонерите", така както бе при великата тройка.
Не по-малко важен е психологическият момент. Бонучи е фен на Ювентус от дете и това се знаеше от феновете на торинци. Защитникът постоянно страдаше и се раздаваше за отбора, а тифозите му отговаряха с огромна взаимност. Даже се смяташе, че Лео е бъдещият капитан и лидер на "бианконерите", символ на клуба след оттеглянето на Джиджи Буфон. Сега това го няма. Бонучи отиде в чужд отбор, където сложи капитанската лента. Но какво ще е отношението на местните фенове към възпитаника на Интер, който едва ли е загубил обичта си към Ювентус?
Не на последно място, Лео може би до последно се е надявал, че "Старата дама" ще застане зад гърба му и ще го подкрепи в конфликта му с Алегри. Ювентус обаче показа поведение, каквото малко клубове в съвремието показват - торинци не се превърнаха в слуга на звезда, агент и комерсиални мотиви, а без скрупули показаха, че клубът е над всичко. Вероятно тази безцеремонност е шокирала бранителя и е напълно възможно да е отнела част от неговата традиционна увереност и самочувствие, което неминуемо ще се отрази на поведението ми на терена.
За Ювентус
Говорейки за поведението на Ювентус в дадената ситуация, няма как да не отбележим, че клубът с голяма лекота се разделя с лидерите. При това "Старата дама" го прави със самоувереността на подрастващо момченце, което обаче все още не е развило способността да вижда отвъд хоризонта и съответно не мисли за последствията. Спомняте ли си как преди две години "бианконерите" прегазиха Реал Мадрид? В сегашния финал от Шампионска лига торинци загубиха именно там, където вече ги няма Пирло, Погба и Видал. Няма съмнение, че напускането на Дани Алвеш и Леонардо Бонучи в рамките на един трансферен прозорец отслабва отбора. На всичкото отгоре годините на Киелини и Бардзали не са никак малко, а и вече споменахме за химията във великата тройка. Като цяло, поведението на Ювентус на пазара не е поведение на европейски гранд, който трябва да диктува условията дори на клубове като Байерн Мюнхен (Видал) и Реал Мадрид (Алваро Мората). Впрочем, нищо изненадващо в тази политика на торинци - достатъчно е да си припомним, как в миналото клубът с лека ръка се сбогуваше със Зинедин Зидан, Едгар Давидс, Филипо Индзаги, Роберто Баджо, Фабио Канаваро, Златан Ибрахимович - за такова поведение дори Арсен Венгер ще бъде обесен пред "Емирейтс". Глобално погледнато, с такава политика няма как да спечелиш Шампионска лига.
За Милан
На пръв поглед Милан трябва да е големият печеливш. На фона на парите, хвърлени за недоразумението Джон Стоун, 40 милиона евро за най-добрия защитник си е смешна сума. Но с привличането на Бонучи не е ясно каква постройка ще използва Винченцо Монтела. Изборът на специалиста ще е между 4-3-3 и 3-5-2. Известно е обаче, че Лео не е никак добър при игра с четирима в защита и на сметката на играча има една дузина гафове при подреждане 4-3-3. На всичкото отгоре на Бонучи ще му се налага много често да покрива десния бранител Конти, което няма как да не създаде напрежение в зоната на Лео. Проблеми обаче могат да възникнат и при схема с трима защитника. Защото Романьоли няма нищо общо с Киелини, а Локатели с Маркизио. Говорихме вече за прословутата химия, но за всеки фен с обща футболна култура на средно ниво е ясно, че е едно да покриваш Бардзали и Киелини, а съвсем друго Конти и Романьоли.
Впрочем, в цялата история има и печеливш в лицето на Даниеле Ругани, който в отсъствието на Бонучи ще получава много повече игрова практика и ще трупа опит. И кой знае, може би след време бившият възпитаник на Емполи ще сложи капитанската лента на "бианконерите" и ще се превърне в символ на клуба. Нещо, което Леонардо пропусна да направи. Но това вече е тема на друг разговор.
Сподели
опитваш да представиш нещата в различна светлина.С част от аргументите не съм съгласен.Ясно е, че ще има повече работа в защита изградена току-ще без един мач заедно без значение
кои са играчите около него.В същото време казваш, че следиш Серия А, но от статията и от коментара по нищо не личи продължаваш да твърдиш, че при трима защитници Конти ще играе като
десен централен.Все едно Дани Алвеш да застане там.А това дали Лео е по-слаб при четирима защитници, не ти вярвам, ако приложиш
някаква статистика за това твърдение съм склонен да призная.А да твърдиш, че Юве няма да спечели ШЛ заради политиката си при положение, че играха 2 финала
за 3 години ме забавлява искрено.Юве независимо дали ни харесва или не е отбор от топ 3 на Европа и да се критикува
трансферната му политика като цяло в несерионо, защото се сещам за едни отбори коитоо харчат по 100-150 млн на година и не са виждали финал от много години вече,
може би ако вземат пример от Юве и започнат да си поставят колектива в отбора над измислени герой ламтящи за пари като Перси и Тевес можеше и те да играят финали.
И да слагаш на една плоскост играчи напуснали заради търкания в съблекалнята като Индзаги и Бонучи и такива напуснали при изпадане като Златан и Канаваро граничи с изкривяване на
фактите.А Мората да го ползваш за пример, че не могат да си задържат играчите при положение, че имаше клауза за откупуване ми прилича на отчаян опит да се докаже тотално невярна теза.
Меси ще остане на 100% и ще си намали заплатата, показвал го е много пъти, Иниеста и Масчера също, това са истински барселонци. Ако някой между Пуйол и Шави бяха в сътава също биха останали, за останалите не съм сигурен. В Байерн бъди сигурен, че немската част от отбора ще остане.