Луис Енрике: от работник в Реал Мадрид до любимец на Барселона
Н. Гавазов
Луис Енрике е треньорът, който свързва историите на ПСЖ и Барселона, които днес ще се изправят един срещу друг в Шампионска лига.
Нещо повече – той е печелил този турнир и с двата отбора!
Но много преди периода си в Каталуния, в живота на Луис присъства и Реал Мадрид.
В младежките си години Енрике е смятан за безотказен работник на "Сантяго Бернабеу“, който просто върши черната работа, докато по-ярките звезди обират овациите. Но един ден през 1996 г. този безнадеждно сив живот му омръзва окончателно. И точно тогава всичко започва...
А всъщност той искрено е искал да играе за Реал.
Наистина!
Всичко се решава през юни 1991 г. Тъй като присъдата по делото "Босман“ все още не е произнесена, трансферите на практика се осъществяват чрез джентълменски споразумения.
Луис Енрике, който още тогава получава прозвището Лучо в чест на мексиканската звезда Лучо Флорес, е най-яркият футболист в родния си Расинг. В дебютния си сезон в Примера той отбелязва 14 гола и помага на Хихон да завърши на пето място.
Кой не би искал млад нападател с подобни качества? Барселона, Реал Мадрид, Атлетико Мадрид – всички се нареждат на опашката.
Освен това каталунците имат по-добри изходни позиции заради приятелските отношения между президентите Хосеп Луис Нунес и Пласидо Родригес. Последният дори убеждава медиите:
"Реал може да се договори с футболиста, но не и с клуба. Дадох устно обещание на Барселона. За нея важи специална цена. Той ще премине в Мадрид само ако бъде платена откупната му клауза от 250 милиона песети.“
И какво мислите?
Платиха я!
Скаутите на Реал Мадрид толкова много хвалят младия талант, че президентът Рамон Мендоса решава да действа.
"Да подпиша с Реал беше сбъдната мечта. Заслужаваше си да го направя, дори да загубих 15% от трансферната сума, които щях да получа, ако бях преминал в Барселона.
Още от самото начало бях убеден, че ще играя тук. Това е огромна чест. Играчите, които пристигат в този клуб, почти никога не си тръгват разочаровани. И след като имах възможност да избирам, избрах Реал“, заявява Лучо, когато сагата приключва.
От своя страна Йохан Кройф, който го иска в своя Дрийм тийм, реагира обидено. Според него Енрике не е чак толкова добър, колкото го представят.
Нима това не изглежда като началото на историята на един истински мадридист, когото десетилетия наред щяха да обожават на "Бернабеу“, а на "Камп Ноу“ да проклинат?
Само че всичко се обърква.
По онова време Реал Мадрид, както винаги, е препълнен със звезди в атака.
Уго Санчес, Мичел и Бутрагеньо все още играят. От Изтока пристигат плеймейкърите Роберт Просинечки и Георге Хаджи, а школата на клуба току-що е произвела Алфонсо Перес.
И кого, за бога, трябва да измести 20-годишният нападател от Расинг, който обича да действа зад централния нападател?
Радомир Антич, Лео Бенхаккер, а след това и Бенито Флоро нямат отговор. Вместо това просто изтеглят Енрике все по-назад по терена.
"С такива съотборници ми беше лесно да играя, защото бяха футболисти от изключително висока класа. Но аз пристигнах като голмайстор. Вместо това ме поставиха в халфовата линия, където никога дотогава не бях играл.
А след това дори започнах да играя като десен защитник. Беше трудно. Не знаех какво да правя. Обикновено при подобни обстоятелства един футболист си тръгва, но аз се адаптирах към позицията. Изпълних това, което треньорът искаше от мен“, разказва Енрике за периода си в Реал.
Тъжно, нали?
Нападателят, който в Расинг предизвиква овации по трибуните, се превръща в работник на терена, докато феновете на Реал аплодират Мичел, Иван Саморано, Микаел Лаудруп, Фернандо Редондо и останалите звезди.
В първия си сезон на "Сантяго Бернабеу“ Енрике отбелязва четири гола – цифра, която никога повече не успява да надмине в рамките на един сезон с мадридския клуб.
Въпреки огромните неудобства обаче през следващите пет години Лучо отчаяно се опитва да докаже, че заслужава мястото си в Мадрид.
На 7 януари 1995 г. той отбелязва четвъртия гол за Реал при историческата победа с 5:0 над Барселона в Ел Класико. След това празнува заедно с трибуните – вдига юмруци във въздуха и покрива главата си с фланелката.
Енрике не иска да напуска. Напротив – той се опитва да убеди феновете и клуба, че има място в отбора.
Венецът на усилията му е сезон 1994/95, когато Реал слага край на хегемонията на Дрийм тийм и става шампион на Испания.
Но и този път нещата не се развиват така, както му се иска. Всичко отново се обърква.
Сезон 1995/96 се превръща в пълна катастрофа за Реал Мадрид. Загубите следват една след друга.
Треньор на отбора по това време е Хорхе Валдано, който не успява да намери решение. Вместо това непрекъснато променя състава, унищожавайки и последните остатъци от добрия шампионски отбор.
Единствените положителни новини от Мадрид през този период са интегрирането в първия състав на младите Раул и Гути.
А Енрике се чувства като нежелан член на семейството.
"Почивам ли си? О, не! С тези темпове, с които си почивам, ще мога да играя до 70 години“, заявява Лучо, след като отново е изваден от състава. Търпението му вече се изчерпва.
Още месец по-късно астуриецът говори по-хладнокръвно:
"На лично ниво това ми дава много по-ясна представа за бъдещето. Всичко е съвсем просто. Ще разговарям с агента си, за да разбера какви възможности имам.“
Договорът на Луис изтича и ситуацията е лесна за разрешаване.
В Реал той не играе единствено като вратар и централен защитник, а универсалните футболисти винаги са ценни.
Освен това Лучо е важна фигура и в националния отбор на Испания. Макар най-известният епизод от международната му кариера да не е свързан с гол, а с лакътя на Мауро Тасоти, името му остава в историята.
На "Бернабеу“ са наясно, че той бързо ще намери нов клуб. Но Барселона?!
Тук е важно да се разбере контекстът. Ел Класико не е като миланското дерби. Дори днес в историята на съперничеството между двата испански гранда има само 17 футболисти, преминали директно от Барселона в Реал Мадрид, и четирима, които са се преместили от "Бернабеу“ направо на "Камп Ноу“.
Луис Енрике е четвъртият от тях и единственият, дръзнал да направи подобен ход през последните 50 години.
Реал не може да възрази, тъй като Лучо напуска като свободен агент. Въпреки това всичко е обвито в такава секретност, че в столицата не знаят нищо до май 1996 г., когато се появяват снимки от медицинските му прегледи.
"Много съм развълнуван и всички тук сме щастливи. Това е нова ера за мен и клуба. Приключих един цикъл в Мадрид, който ще уважавам до края на юни. След това ще започна нов.“
Така се случва всичко.
Разказва се, че когато Боби Робсън за първи път влиза в съблекалнята на Барселона, посочва Енрике и Пици и пита асистента си Жозе Моуриньо:
"Кои, по дяволите, са тези двамата?“
"Чувствах ли, че Жозе някога ще се превърне в Специалния? Никога! Дори самият той не си го мислеше! Но Моуриньо беше много откровен с нас и това ми харесваше“, разказва Лучо.
По-близки отношения Моуриньо изгражда с Хосеп Гуардиола. И двамата се интересуват от тактика, схеми и управление на отбора.
Енрике все още не е на тази вълна.
Тъй като Робсън залага на принципа "Всички в атака!“, той нарежда на Лучо да използва пространствата, които се отварят благодарение на главозамайващите спринтове на Роналдо. След годините, прекарани по фланга на защитата на Реал, това е като благословия за него.
През сезон 1996/97 Феномена отбелязва 34 гола и печели "Златната обувка“.
Енрике, от своя страна, се разписва 17 пъти, като два от головете му са при домакинската победа на Барселона над Реал Мадрид.
Но най-важното е, че каталунците печелят Купата на носителите на национални купи през 1997 г., побеждавайки на финала... ПСЖ.
"Боби непрекъснато ме подтикваше да атакувам и така си върнах голмайсторския инстинкт. В съблекалнята нямах никакви проблеми, защото познавах всички от националния отбор. Не ми бяха нужни и десет минути, за да се почувствам желан тук“, разказва Лучо.
Изглежда, че в цяла Каталуния няма по-щастлив човек от него.
А това, че в Мадрид са ядосани? Какво значение има?
Истинската среща на Енрике с феновете на Реал Мадрид след трансфера му в Барселона се състои на 1 ноември 1997 г.
По онова време Реал все още има истински ултраси, а не просто костюмирани привърженици на Флорентино Перес. Затова ситуацията е донякъде опасна.
Въпреки това, когато Енрике отбелязва гол, празнува неудържимо.
"Като безумец той се затича към трибуната на ултрасите и се загледа в нея със стиснати юмруци. Лучо вървеше бавно покрай тъчлинията и сякаш не осъзнаваше колко предмети летят към него от трибуните и какво скандират феновете. А може би, напротив, осъзнаваше го прекалено добре“, пише в онзи ден испанският вестник El País.
Скандирането представлява рима с расистки оттенък: "Луис Енрике, баща ти е Амунике!“. То остава в паметта на хората най-вече заради нелепостта си – каква връзка има тук нигерийският футболист?
Като цяло обаче Ел Класико се превръща в истински трилър, в който Барселона печели с 3:2.
След последния съдийски сигнал президентът на Реал Мадрид Лоренсо Санс се нахвърля върху Енрике с въпроса защо провокира феновете. Отговорът на Лучо е кратък:
"Добре. Когато отново ви вкарам гол, ще плача.“
Привържениците на Барселона избухват в смях и възторг.
Това не е случаят с Луиш Фиго, който след легендарното си предателство напуска и двата града и днес е посланик на далечния Интер.
Енрике, напротив, се интегрира напълно в Барселона – във футболния стил на клуба, в живота му, в треньорските идеи и сред феновете. Случаен зрител, който не познава миналото му, би могъл да си помисли, че гледа възпитаник на Ла Масия.
Жалко, че не е послушал Кройф още през 1991 г.
Но и така нещата се развиват доста добре. До 2004 г. Енрике изиграва 300 мача за Барселона, отбелязва 109 гола и в продължение на две години е капитан на отбора. Напълно логично, след това започва и треньорската си кариера.
А какво става с Реал Мадрид?
Разбира се, в ерата на галактикос клубът е по-силен и печели трофеи. За Лучо обаче това не променя нищо.
"Нямам особено добри спомени от времето, прекарано там. Понякога се виждам на картичките на Panini и по телевизията с фланелката на Реал Мадрид. Това е странно и неприятно усещане. Мисля, че синьото и червеното ми подхождат много повече.“
Сподели
