Време за размисъл
Н. Гавазов
При Реал отново съдиите са виновни. Но четирима треньори не могат да решат един и същ проблем
Жозе Моуриньо вече няколко години настоява, че се е променил: станал е по-спокоен, по-възрастен и е престанал да търси конфликти.
През 2021 г., когато пое Рома, той говореше приблизително по същия начин. След това в продължение на три години методично доказваше, че личностното развитие е нелинеен процес. Съдиите, федерацията, съперниците, пресата – всичко си беше както трябва. Веднъж спорът му с арбитър дори надживя последния съдийски сигнал, тунела и стигна до паркинга.
За човек, който вече не търси проблеми, проблемите по удивителен начин познаваха програмата му. Затова да се очаква в Мадрид някакъв нов, стъпил здраво на земята Моуриньо бе много смело. Особено предвид мястото, на което работи. Реал от последните години не е най-добрата среда за развитие на вътрешно спокойствие.
След поражението от Атлетико клубът дори не си направи труда да губи време с прелюдия. Официалният сайт излезе със заглавие: "Ужасното съдийство реши дербито“. След това бе съобщено, че треньорът е "упълномощеният глас на първия отбор“ по всички въпроси. Тоест Реал даде на Моуриньо мегафон и официално потвърди, че батериите са заредени.
За част от мадридската публика това е идеален сценарий. Хората, които от години подозират Ла Лига, федерацията и съдиите в специална операция срещу Реал, вече дори не трябва сами да събират доказателства – главният треньор ги изговаря вместо тях.
Само че има един проблем – мадридската преса вече не се нахвърля върху тази тема както преди. Оказа се, че публиката се е променила по-бързо от Моуриньо.
Седем мача са твърде малко, за да погребеш един треньор, но са достатъчни, за да си зададеш въпроса: а какво точно трябва да доказва той сега?
Миналото няма да помогне – то виси в музея. Последната титла е чак от 2015 г. Футболът вече успя няколко пъти да смени кожата си, а Моуриньо все още излиза на сцената със същия сетлист: нисък блок, реакция вместо инициатива, контрол чрез отказ от риск и бис на пресконференцията.
Основният аргумент на Моуриньо винаги е бил самият Моуриньо. Но сега Давид Санчес от лоялната към клуба Марка гледа Реал и вижда треньор, който не е способен да накара нападателите си да пресират, както преди него не успяха и Шаби Алонсо, и Арбелоа.
В дербито Мбапе и Винисиус, разбира се, излязоха на терена, просто никой не разбра къде играят. Едва след мача ги откриха на топлинната карта – и, о чудо - двамата на едно и също място. Следите на нападателите се бяха наслагали толкова плътно, че "седмицата" на бразилеца практически се бе скрила под "десетката" на французина.
Това е стар проблем. През последните два сезона Реал по същия начин се опитваше да настани две звезди в една и съща зона и се чудеше защо останалата част от терена е празна. Между Чуамени с Валверде и Гюлер има пространство, в което структурата свършва и започва астрономията. Можеш да извикаш – отговор няма.
Моуриньо видя това веднага и именно затова поиска Родри. Но преговорите с Манчестър Сити се въртяха в кръг, докато Родри не се умори и не замина за Барселона. План Б? Разбира се, че имаше. Наричаше се "още едно крило за историческите 140 милиона“.
Кратерът в центъра на терена също не е нов проблем. Той стои в средата на Реал вече трети сезон. Около него обикаляше и Анчелоти и се чудеше как да го запълни. Около него обикаляше и Алонсо. Арбелоа също се въртя известно време около него. Сега го прави Моуриньо. Четирима треньори – една дупка. Голяма дупка.
Разбира се, би било прекалено лесно всичко да се стовари върху португалеца. Дадоха му състав и му казаха да направи от него отбор. Съставът се оказа достатъчно силен, за да бъде четвърти в Ла Лига, да спасява някои мачове в последните минути и да губи от онези, които в момента действително са по-силни.
В другия край на Испания Барселона живее в съвсем друга реалност. Няма пари за желания нападател – добре, казваме на Рафиня да вкарва така, сякаш самият той е трансферният прозорец; а освен това вземаме някакъв Адейми и в движение го превръщаме в Рашфорд на стероиди.
Реал е виждал подобна магия може би само в аниме. Формата на Винисиус спадна дотолкова, че смяната му в дербито вече не бе провокация, а санитарна процедура. Гюлер получава минути с капкомер. Бернардо Силва по някаква причина скучае в периферията, въпреки че способността му да организира играта е необходима на Реал като доза.
А, да, него го привлякоха като "пазарна възможност“. Добро оправдание за клуб, който вече няколко години купува възможности, вместо да купи полузащитник.
Моуриньо, разбира се, още ще опита да размести леглата, но от две по две още никой не е успявал да получи пет.
Впрочем паузата за националните отбори му дава дистатъчно време за размисъл. След дербито Реал е четвърти и изостава от Барселона с шест точки. Гостуването на "Камп Ноу" е на 25 октомври. Жозе трябва да успее да намери отбор вътре в отбора, който прилича на комплект скъпи части след неуспешна доставка.
На този фон разговорите за шампионска битка с Барселона звучат като религиозен ритуал: просто трябва да вярваш, без да задаваш въпроси. Да, ама не може без въпроси, защото отборите не просто играят различен футбол – те сякаш са абонирани за различни спортове.
Въпреки това Моуриньо вярва, че титлата е възможна – но само "ако ни позволят да се състезаваме при равни условия“ и "при нормални обстоятелства“. Тоест сезонът дори още не е набрал скорост, а аварийният изход в Реал вече е обозначен със зелено.
Сподели
