Къде свършва каталунската идентичност на Барселона?
Н. Гавазов
Барселона отдавна е много повече от футболен клуб. Това не е просто лозунг, а историческа роля, която "синьо-червените“ носят със себе си десетилетия наред. Връзката с Каталуния, каталунската култура и идеята за собствена идентичност е вплетена дълбоко в историята на клуба. Но именно тази особеност днес поставя Барселона пред един неудобен въпрос: може ли клубът да бъде символ на каталунската идентичност, без да се превръща в символ на разделението?
През годините различните президенти на Барселона са имали различно отношение към каталунската политика. Жоан Лапорта също премина през сериозна трансформация. След първия си президентски мандат той постепенно се превърна в политическа фигура с ясно изразени независимистки позиции.
Но историята рядко е толкова проста.
По време на последното Световно първенство Лапорта демонстрира подкрепа към испанския национален отбор, особено към осемте футболисти на Барселона, които станаха световни шампиони. Сред тях бяха едни от най-големите таланти на клуба – играчи, които защитават Испания, но същевременно са символи на Барселона.
Първоначалният план на клуба беше ясен – преди двубоя с Атлетик Билбао да бъде организирана специална почит към световните шампиони.
Тогава обаче се случи инцидентa в Елче.
Привърженик на Барселона, носещ естелада – знамето, свързвано с каталунското движение за независимост – е бил подложен на полицейска намеса, която Лапорта определи като "толкова непропорционална“, че клубът трябва да реагира.
И реагира.
Планираната церемония за испанските национали бе отменена, а "Камп Ноу“ се превърна в сцена на демонстрация на каталунската идентичност. Хиляди привърженици развяха естелади, изпяха клубния химн, а след това и каталунските песни Virolai и Els Segadors.
Вътре на стадиона всичко до голяма степен премина спокойно. Имаше отделни обиди към Испания и испанския национален отбор, а извън съоръжението напрежението беше още по-сериозно, включително с изгаряне на испанско знаме.
И точно тук започва истинският проблем.
Барселона има право да защитава свободата на изразяване на своите привърженици. Естеладата е законен символ и никой не може да бъде обвиняван само заради това, че я носи.
Но ако принципът е свободата на изразяване, тогава той трябва да работи и в двете посоки.
Защото какво става с привърженика, който идва на "Камп Ноу“ с фланелка на Испания? Какво става с онзи, който се гордее с Ламин Ямал или Педри именно заради представянето им с националния отбор? И защо любовта към Барселона трябва да бъде поставяна в противоречие с подкрепата към Испания?
Това не са абстрактни въпроси.
Сред феновете на Барселона има хора, които подкрепят независимостта на Каталуния, но има и такива, които не я подкрепят. Има каталунци, испанци, чужденци, туристи и хора, които просто обичат футбола. Всички те могат да бъдат привърженици на един и същи клуб.
Показателен беше фактът, че някои туристи пристигнаха на "Камп Ноу“ с фланелки на Испания и имената на Ламин Ямал и Педри на гърба.
Това е Барселона в нейния най-чист вид – противоречива, многолика и невъзможна за поставяне в една-единствена политическа рамка.
Педри и Жоан Гарсия приеха промяната в програмата, защото разбраха решението като форма на протест срещу случилото се в Елче. Но това не решава големия въпрос.
Защото историческата сила на Барселона не е само в способността ѝ да защитава каталунската идентичност. Тя е и в способността ѝ да събира различни хора под едно знаме.
И дори собственият химн на клуба носи точно това послание – хора, дошли "от юг или от север“, се обединяват около Барселона.
Това е големият парадокс.
Ако Барселона е "повече от клуб“, тогава тя трябва да бъде повече и от една политическа кауза.
Каталунската идентичност е част от ДНК-то на клуба и никой не може да я изтрие. Но когато тази идентичност започне да се превръща в критерий кой е "истински“ привърженик и кой не е, Барселона рискува да загуби именно онова, което я прави специална.
Лапорта е изправен пред трудна задача. Той може да защитава Каталуния, да защитава свободата на изразяване и едновременно с това да уважава онези свои футболисти и фенове, които се чувстват свързани с Испания.
Всъщност това не би трябвало да е невъзможно.
Барселона може да бъде каталунска, без да бъде анти-испанска. Може да пази своята история, без да превръща политическата идентичност в задължително условие за принадлежност. И може да развява естеладата, без да кара другия човек да се чувства чужд на "Камп Ноу“.
Защото истинското изпитание пред "повече от клуб“ не е да покаже колко силно може да защитава собствената си кауза.
Истинското изпитание е да докаже, че тази кауза има място за всички.
Сподели
