Райо шокира Атлетико и се измъкна от зоната на изпадащите
Н. Гавазов
Райо Валекано победи Атлетико с 3:0 в мач от 24-ти кръг на Примера дивисион.
Нека никой не отнема заслуженото на Райо, но този мач беше олицетворение на всичко нередно в Ла Лига. Срещнаха се отбор, чийто клуб дори не продава билети при достойни условия – резултат от скандално управление – и друг, на когото в угода на телевизиите за Купата бе отнет ден почивка преди да представя Испания в Шампионска лига, без самият клуб да каже и дума. Срещата се игра на неутрален терен, защото стадионът на първия не покрива гаранциите – извод след цяла фарсова сага – а трибуните изглеждаха безжизнени, бойкотирани от много фенове, които сякаш никого не интересуват.
Също така "Преса, махай се веднага“ бе периодичният фон на странния мач в Бутарке, където няколкото хиляди фенове на Райо Валекано, пристигнали в Леганес в неделя следобед, изразяваха недоволството си. Единственият момент, в който феновете от столицата се изправиха на крака в един глас, беше появата на президента Раул Мартин Преса, посрещнат от бунтуваща се публика, по-загрижена за революцията в клуба, отколкото за случващото се на терена.
Атлетико имаше едно положение, когато Менди изчисти нескопосано и топката срещна гредата, и за кратко дори изглеждаше, че контролира мача. Още от началото обаче беше ясно, че пестенето на сили важи и за тези на терена: нямаше натиск върху съперника и нямаше помощ за съотборника. При такава защитна капитулация Райо започна да създава ситуации двама срещу един почти навсякъде, особено по десния си фланг. На Руджери, колкото и да се нуждаеше, никой не помогна.
Така, възползвайки се и от краткия момент с човек по-малко за Атлетико, когато Баена беше извън терена за медицинска помощ, Рациу спокойно се задържа по крилото срещу италианския бек и центрира към далечната греда, където единственият търсещ топката – Фран Перес – отблизо откри резултата. Малко преди почивката Ленгле подари топката, Облак спаси първия удар на Иси, но не и добавката на Валентин – 2:0. Бързо и безапелационно.
Това не беше случайност. Още преди головете словенският вратар се беше намесвал срещу Еспино, Науел беше чистил от голлинията, а бъдещият първи голмайстор вече беше опитал късмета си. С Карлос Кардосо, хвърлен директно от лазарета в титулярния състав, с безлична подкрепа около него и с нападател близо два метра висок, който рядко стига до удар, илюзията за Атлетико се превърна в позор. За този отбор няма значение къде гостува – Валекас или Бутарке – усещането е едно и също.
А и на Симеоне трябва да се признае: показателно беше, че първият му ход – тройна смяна – включваше Ле Норман и Варгас. Ако можеше да се спаси нещо, да е без прекалено висока цена. Разбира се, нищо не беше спасено. Дойде и третият гол на Райо в ситуация, която изобличи Лукман и Йоренте – единият позволи центрирането, другият удара. Огромна заслуга има този Райо на Иниго, защото, колкото и парадоксално да звучи, в тези 90 минути Атлетико направи повече за него, отколкото президентът му за седмици, месеци, а може би и години.
Единственият положителен момент за Атлетико бе активността на Нико Гонсалес по левия фланг, но Райо се справяше с всичко. Нобел Менди и Флориан Лежюн бяха непробиваеми срещу Сьорлот и Хулиан Алварес.
За Атлетико това означава девети пореден период без две последователни победи, а отборът напусна Бутарке с накърнено самочувствие. Непостоянството съпътства сезона им и дори Симеоне изглеждаше по-малко разгневен – знак, че титлата в Ла Лига вече не е приоритет. Тимът остава четвърти, наравно по точки с Виляреал.
Всеки гол беше съпроводен от нови скандирания "Преса, махай се“, които отекваха из стадиона. На терена Райо беше по-силен, по-отдаден и игра по-точен футбол, заслужавайки напълно трите точки. Победата прекъсна серия от три загуби и извади отбора от зоната на изпадащите. Но по-важното за феновете остава друго – докато Преса е начело на Райо Валекано, спокойствие няма да има.
Сподели
