През уикенда испанските футболни хулигани напомниха на света, че най-популярният спорт на планетата може да има и друго лице. В навечерието на мача между Атлетико и Депортиво около 200 ултраси на двата тима се сбиха и помрачиха футболния празник, който трябваше да се състои на "Висенте Калдерон". 43-годишен мъж загина, а оттук насетне каквито и мерки да се вземат от футболните власти, болката и срамът от изстъпленията на индивиди, наричащи себе си човеци, няма да бъдат премахнати.

FUTBOL TV се връща назад във времето, за да запознае своите читатели с историята за първата жертва на футболните баталии в Германия и да напомни, че уважението към противника ни прави хора и великата игра винаги трябва да ни обединява.

OЩЕ...

31.10.24 | 21:44

Анонс на 9-ти кръг на Бундеслигата

Преди две седмици в Хамбургер се състоя най-студеното дерби в Германия. Студено - не само защото истинското му име е Северно. Студено, защото в противопоставянето между Хамбург  и Бремен стои една ледена душа.

Два средновековни исполина. Два независими пристанищни града. Историята на съперничеството между двата града датира отдавна, още от Средновековието, а в момента намира отражение на футболния терен. Отношенията между двата центъра на футбола в северна Германия винаги са били напрегнати - борбата за фенове, за титли и за статут на най-добрия в региона винаги са хвърляли искри, които рано или късно е трябвало да запалят пожара. За това нещо е било необходим най-малък повод.

Този повод става най-страшната трагедия в немския футбол. Първата, най-безжалостната, най-неочакваната, а оттам и на-плашещата.

16-годишният Адриан Малейка, син на полски емигранти от бедно семейство, неотдавна завършил училище, в своя току-що започващ живот на възрастен е имал само една радост, заглушаваща монотонната работа в стъкларския завод - бременския Вердер.

На 16 октомври 1982 година Адриан тръгва за Хамбург за първото голямо пътуване в своя живот. По-младите читатели навярно не знаят, но тогавашният Хамбургер бе като днешния Байерн. "Динозаврите" печелеха всичко, а мечтата на всеки противник е да натърка носа на европейския шампион.

В този ден момчето за първи път се отправя за стадиона без своя по-голям брат Роланд, който дал Адриан на грижите на приятелите си от движението "Верните". Роланд и до този момент не може да си прости решението - "Верните" се оказали единствените пострадали в конфликта с феновете на Хамбургер.

По непонятни причини компанията на Малейка решила да стигне до стадиона в Народния парксамостоятелно, отделяйки се от голямата група бременски фенове. За да не изглежда като бягство, "Верните" се отклонили по една от алеите и тръгнали по своя път - път, на който нямало кордон от полицаи, но имало засада от хамбургски главорези.

Неонацистката групировка от привърженици на Хамбургер "Лъвове" нападнала гостите от Бремен с камъни, палки и газови пистолети. Голяма част от феновете на Вердер успели да се спасят с бягство, но не и слабичкият тийнейджър Адриан, който бил бит до спиране на пулса, а след това получил контролен удар с палка в тила.

Час след края на срещата момчето е намерено в храстите - тялото е било обезобразено, той се е намирал в безсъзнание, но сърцето едва-едва е работило. Докторите разбират, че се захващат с обречена работа - те провеждат безсънна нощ и часове се борели за живота на момчето. На 17 октомври битката е загубна - поредният кръвоизлив достига до мозъка.

Адриан не успява да види гола на легендарния Томас Шааф, нито битката, която брменци дават на фаворита до последния съдийски сигнал, отстъпвайки с почетното 3:2. Но Вердер и Хамбургер виждат трагедията на семейство Малейка - представители на двата клуба почитат паметта на момчето по време на неговото погребение.

След по-малко от 12 месеца осем фена на Хамбургер застават пред съда. Петима са оправдани, двама са лишени от свобода, а едно момиче трябва да изпълнява обществена работа. Но името на убиеца на момчето остава неизвестно.

Клубовете не се абстрахирали от конфликта и веднага се включили в разследването. Съвсем скоро мениджърът на Хамбургер Гюнтер Нетцер и колегата му от Вердер Вили Ламке събрали около 200 фена в градчето Шьосел, което се намира по средата на пътя между Бремен и Хамбург и подписали мирно съглашение.

"Никакво отмъщение. Повече никой не трябва да пострада в дербито. Футболът е борба за топката, а не борба между феновете", се казвало в споразумението.

Разбира се, не всички групировки се съгласили с ръководителите на клубовете. Сбивания има и досега, като мачът между Вердер и Хамбургер се води категорията най-опасни футболни срещи и по тази причина полицейското присъствие е два пъти по-голямо, в седмицата преди мача се провежда разяснителна работа от клубовете, а в деня на срещата е забранена продажбата на алкохол в района около стадиона.

От момента на трагедията в Хамбургер са изминали повече от три десетилетия. На немските трибуни отдавна няма злодеи и лумпени, но паметта и спомена за Адриан Малейка пронизва всяко Северно дерби. Адекватните фенове на двата тима ежегодно издигат банери с името и изображението на момчето, в музея на Хамбургер името му се пази на мемориална плоча, а в парк "Визерщадион" има алея, носеща името на Адриан.

Впрочем, полуумни хора е имало и винаги ще има - такива се опитват да използват трагедията, за да провокират конфликт, но за щастие, бързо биват усмирявани.

Сега сблъсъците между Хамбургер и Вердер напомнят на хладна война - остроумни банери заместват камъните и коловете. Хамбургци наричат Бремен "село с трамваи" и се смеят, че главният път в града е шосето от Хамбург. "Музикантите" пък се подиграват с постоянните треньорски смени в противниковия лагер и с това, че последната титлата на "динозаврите" е отпреди 25 години.

Впрочем, в каквото и състояние да се намират отборите, зрелището и страстта в Северното дерби са гарантирани. Хамбургер и Вердер ще си останат вечни конкуренти на севера, обединени от една голяма трагедия, която трябва да служи за урок на всички, които обичат футбола.

Преди десет дни се състоя срещата Хамбургер - Вердер в рамките на 12-я кръг на Бундеслигата. Домакините победиха с 2:0, след два късни гола, които хвърлиха в екстаз 60 000 по трибуните и дадоха глътка въздух на "динозаврите".