Адският галоп
Н. Гавазов
Някой задавал ли си е въпросът, защо музиката на канкана звучи на "Алианц Арена“ всеки път, когато Байерн отбележи гол у дома?
В петък, 6 март, Борусия Мьонхенгладбах я чу четири пъти, а в края на февруари Айнтрахт получи троен "поздрав“. На практика, както за всички клубове в Бундеслигата — и за много други в Европа — този звук се превърна в символ на тяхното поражение.
Но изборът изглежда странен. Байерн е един от най-големите футболни клубове в света, затова в епохата на силно изградени брандове музика, написана през XIX век, изглежда необичаен "голов химн“.
Технически канканът е танц. Музиката, която обикновено се свързва с него, е "Адският галоп“ от операта "Орфей в подземното царство“ на Жак Офенбах.
Контекстът обаче е важен. Много германски клубове използват музика, която иначе би изглеждала напълно немодерна. Хамбургер, Борусия Мьонхенгладбах и Хайденхайм използват за свои голови химни песни на легендата на хепи-хардкора Scooter.
Айнтрахт Франкфурт пуска "Увертюрата към Леката кавалерия“ на Франц фон Зупе на стадион "Валдщадион“. Песента "I'm Gonna Be (500 Miles)“ на The Proclaimers звучи на "Везерщадион“, когато Вердер Бремен отбележи гол. Волфсбург използва "Rama Lama Ding Dong“ на Роки Шарп и The Replays, която достига 17-о място в британските класации през 1978 година, а до 2024 година Байер Леверкузен използваше музика на Status Quo.
Така че музиката след гол в Германия е по-скоро въпрос на настроение и регионална идентичност, отколкото на стремеж към модерност, и канканът не изглежда чак толкова странен избор. Той дори не е уникален — втородивизионният Бохум също го използва на своя "Рурщадион“.
Феновете на английската Висша лига, които имат цяла фонотека от собствена музика, се отнасят скептично към идеята за музика след гол, но в Германия тази традиция съществува още от 70-те години, като появата е в средата на 60-те. Въпреки това едва в началото на 90-те канканът става първият официален голов химн на Байерн на "Олимпиаштадион“, където клубът играе от 1972 до 2005 година.
Как, защо и точно кога се е случило това е трудно да се установи.
От Байерн отговарят, че никой от служителите от онзи период вече не работи там. Историци, журналисти и по-възрастни фенове също не могат да дадат ясен отговор. Най-често се предполага, че идеята е била да се подобри атмосферата на огромния стар стадион.
Дори екскурзоводите на "Алианц Арена“ не знаят историята. А феновете просто твърдят, че музиката прави мачовете по-весели.
Това звучи логично. Днес Бундеслигата се гордее с пълни стадиони и шумни трибуни, но това е сравнително ново явление. През 80-те германският футбол е бил по-мрачен — с по-малко публика от тази на ЦСКА "Септемврийско знаме“, Левски – Спартак и дори Тракия Пловдив, а и с много хулигани.
Средната посещаемост на мачовете в сезон 2024/25 е 38 656 зрители, почти двойно повече от 21 700 през сезон 1990/91.
Днес "Алианц Арена“ почти винаги е разпродадена със своите 75 000 места. Но на стария "Олимпиаштадион“ посещаемостта на Байерн пада до 27 265 зрители през сезон 1985/86 и се възстановява до 35 833 едва през 1990/91. Това означава, че на стадион с капацитет над 60 000 места често е имало много празни седалки.
Енергичният оптимизъм на канкана вероятно е бил приятно допълнение към атмосферата и постепенно се превръща в част от футболната култура. Борусия Дортмунд използва мелодията между 1992 и 1994 година, а Арминия Билефелд има своя версия още от 1989 година.
Интересното е, че композиторът Жак Офенбах е роден в Кьолн, по-късно получава френско гражданство и няма никаква връзка с Мюнхен или Бавария.
Точната дата, когато Байерн официално приема канкана, също е спорна. Някои твърдят, че това става в средата на 90-те, други — през 1992 година. Единственият начин да се проследи историята е чрез стари видеа от мачове.
На кадри от мач за Купата на УЕФА срещу Твенте през 1993 година може да се чуе канканът след изпълнена дузпа от Лотар Матеус, макар тогава да липсва добавката "Ябба Дабба Ду“ от Фред Флинстоун, която се появява по-късно и остава до днес.
През годините музиката след головете на Байерн се променя. За последните три десетилетия клубът е използвал 11 различни "голови химна“.
В началото на новия век Байерн експериментира с различни песни — от "Anton aus Tirol“ на DJ Ötzi до "FCB Immer Wieder“ на Big Jack и "Music“ на Джон Майлс. Между 2005 и 2011 година звучат още "Let Me Entertain You“ на Роби Уилямс, "Zillertal Wedding March“, "Bavarian Pride March“ и "Chelsea Dagger“ на The Fratellis.
След това "Seven Nation Army“ на The White Stripes става основната мелодия на "Алианц Арена“ в продължение на осем години — до 2019.
През същия период отделни играчи имат и собствени песни. След голове на Ариен Робен звучи "Tulips from Amsterdam“, а след попадения на Франк Рибери — "Les Champs-Élysées“ на Джо Дасен.
Подобна практика съществува и в други клубове. Например Вердер Бремен използва различни мелодии за отделните си играчи — френският футболист Йохан Мику получава "Марсилезата“, а гръцкият нападател Ангелос Харистеас — "Сиртаки“.
През 2019 година фенските групи "Клуб №12“ и "Шикерия Мюнхен“ водят разговори с клуба за атмосферата на стадиона. Малко преди началото на сезона те намекват в социалните мрежи, че на стадиона ще се върне нещо познато.
И когато Роберт Левандовски вкарва първия домакински гол на Байерн през сезон 2019/20 срещу Херта Берлин, канканът отново прозвучава на "Алианц Арена“.
Оттогава традицията продължава.
Единственото изключение е през януари 2024 година, когато в памет на Франц Бекенбауер след всеки гол на Байерн срещу Хофенхайм звучи песента "Gute Freunde Kann Niemand Trennen“ ("Добрите приятели никога не се разделят“), записана от самия Бекенбауер през 1966 година.
Популярна ли е тази музика? Зависи кого попитате. В германския футбол рядко има единно мнение.
Но едно е сигурно — Байерн ще продължи да вкарва голове, а канканът ще продължи да звучи.
Сподели
