Мисията е изпълнена
Н. Гавазов
Победата на Пари Сен Жермен в Шампионска лига означава, че клубът и градът вече официално се намират на футболната карта.
Резонен е въпросът: какво следва?
Разгромът с 5:0 над Интер не само въведе ПСЖ в елита, но и отвори нови хоризонти. Къде другаде може да се изкачи този клуб?
Парижани похарчиха много пари през последното десетилетие и въпреки че имаха някои големи победи, все още бяха смятани за отбор от второ ниво във фермерска лига до миналата събота - докато не добавиха най-големия трофей към колекцията си.
Нека припомним, че когато Qatar Sports Investments (QSI) купи клуба през 2011 г. и президентът Насер Ал-Хелайфи започна да инвестира сериозно, мнозина във футболната общност смятаха, че това е някакъв пиар- трик, ход на мека сила за подобряване на имиджа на държавата от Персийския залив преди Световното първенство през 2022 г.
Е, Световното първенство свърши. Тогава ставаше дума за доказване на жизнеспособността на "проекта“ и спечелване на най-престижния футболен трофей. И това също вече е направено.
И така, накъде? Ще удвои ли QSI усилията си или, напротив, ще реши, че "мисията е изпълнена“ и ще напусне проекта изцяло?
Ще се върнем към това по-късно, но първо си струва да разберем какво направи Катар за Париж по отношение на футбола.
Френската столица е Град емблема – не само на любовта, но и на свободата. Но дълго време, в сравнение с традиционните футболни столици, футболът играеше доста второстепенна роля в Париж. Да, именно в Париж е основана ФИФА и да, именно тук Пеле вкара известния си гол във филма "Бягство към победата“. Но, ФИФА е основана през 1904 г. и скоро се премества в Цюрих а "легендарният“ гол на Пеле е напълно измислен - той е бил част от филмов сюжет. В този смисъл този Град – емблема оставаше в миманса на футболния театър.
Всъщност, преди триумфа на ПСЖ, Франция даде на Европа само един клубен шампион - Марсилия. И нека не забравяме, че по-късно провансалци бяха признати за виновни в уреждане на мачове, лишени от титлите си, насилствено изпратени в по-долната дивизия, а президентът Бернар Тапи бе представен като голям злодей. На национално ниво Франция има само още един европейски трофей - Купата на носителите на купи, която ПСЖ спечели през сезон 1995/96. По този начин те се присъединиха към отбори като... Динамо Тбилиси, Мехелен и Магдебург.
Исторически Франция не успява да реализира огромния си потенциал в клубния футбол. И в самата Франция, Париж също не успява да оправдае очакванията. Да, Пари Сен Жермен е спечелил най-много титли в лигата (13), но преди пристигането на QSI през 2011 г., градът може да се похвали само с три победи в елита – две с ПСЖ (1985/86 и 1993/94) и една с Расинг Клуб дьо Пари през сезон 1935/36.
Основните сили на френския футбол отдавна са базирани далеч от столицата: Марсилия, Монако и Лион на юг, Бордо и Нант на запад, Лил на север.
А какво да кажем за Париж като предполагаема ковачница на футболни таланти, която постоянно бълва брилянтни играчи? Това също е сравнително скорошно явление. От 12-те играчи с най-много мачове за френския национален отбор, само един (Тиери Анри) идва от парижкия регион. А от 10-те най-резултатни играчи за националния отбор, само двама (Анри и Килиан Мбапе) са от столицата.
Какво се промени? Закупуването на ПСЖ от QSI със сигурност бе ключов катализатор, но не и единственият. Да, арабите вложиха огромни суми в клуба, като същевременно многократно нарушаваха правилата за финансов феърплей и сключваха споразумения след споразумения с финансовите органи на УЕФА.
Но клубът също така наследи и резервоар от млади таланти, като бе нужно време, за да се осъзнае с какво разполага. Преди да преминат към младите играчи, включително завършили академията, ПСЖ разчиташе на скъпи, готови звезди – от Златан Ибрахимович до Неймар и Лионел Меси – надявайки се да изгради суперклуб от големи имена, които да се представят както на терена, така и извън него.
В последния случай, това проработи перфектно. Въпреки че все още има дебат дали култът към звездите или брилянтен маркетингов екип са направили това възможно. Приходите на ПСЖ обаче скочиха с над 800 милиона евро и не, това не е само резултат от спонсорски сделки с катарски компании на подозрително завишени цени (което доведе до три отделни разследвания на УЕФА, подобни на това, с което Манчестър Сити се сблъска във Висшата лига). ПСЖ се превърна в истинска световна марка. Броят на фланелките на ПСЖ, носени по целия свят от хора, които не знаят разликата между "Парк де Пренс" и обикновен паркинг, нарасна експоненциално. Сега те са повсеместни, особено сред модерните млади хора и тези, които искат да са в крак с тенденциите.
На терена нещата бяха много по-скромни, особено като се има предвид колко пари бяха похарчени. През последните пет сезона ПСЖ загуби почти милиард долара (да, пандемията изигра роля, но все пак е колосална сума). Това е повече от всеки друг клуб, освен Барселона.
Миналия сезон обаче загубите бяха значително намалени до управляемите 56 милиона евро, а тази година клубът може дори да излезе на нула.
Това отчасти стана възможно благодарение на преструктурирането на състава. Клубът се отърва от играчи с гигантски заплати. Освен това, по-рационалната работа на трансферния пазар и магията на амортизацията (когато цената на играч се разпределя върху срока на договора, което намалява годишното натоварване на бюджета) също помогнаха.
Но залогът на младостта е до голяма степен решаващ: дори скъпите млади играчи са по-евтини, защото им се плаща по-малко.
Спорно е до каква степен изоставянето на ерата Мбапе-Меси-Неймар е било част от преднамерена стратегия и до каква степен е било необходима мярка. Ал-Хелайфи нарече залога на младостта част от "проект“ още преди финала на Шампионска лига, но въпросът е дали този "проект“ е следствие от споразумението с УЕФА, сключено през 2022 г. след нарушаването на правилата за финансов феърплей, което принуди клуба да ограничи апетитите си, за да избегне нови санкции.
Едва ли някога ще разберем за тайните споразумения межди страните, но в крайна сметка счетоводството изведнъж започна да изглежда доста прилично. Помогна и фактът, че победата в Шампионска лига дойде, без да се налага да се плаща на Мбапе астрономическата му заплата. Отборът сега се състои предимно от млади играчи, които все още не изискват супер плащания.
Равносметката? Създадена е марка на световната сцена. Спечелен е главният футболен трофей. Клубът се движи към устойчиво бъдеще. Дори самият Париж най-накрая се превърна в истински футболен град – със своите фракции и даже безредици.
Последният факт се потвърждава от факта, че най-богатият човек във Франция, магнатът в луксозната индустрия Бернар Арно, заедно с Red Bull Group, решиха да инвестират в друг парижки клуб - Париж, който влезе в Лига 1 тази година. Двата клуба от френската столица са на по-малко от половин километър един от друг.
Това изискваше огромни инвестиции, но резултатът е неоспорим. И сега френската столица ще има своето дерби – както Лондон, Рим, Мадрид…
И сега възниква въпросът: ще решат ли Катар и QSI, че е време да си тръгнат? Арабите с пълно право могат да кажат, че са превърнали ПСЖ в гигант, който може да се справи и без тях - може би дори клубът устойчиво ще стане печеливш, ако френската лига най-накрая уреди телевизионните си сделки или ако идеята за Суперлига се завърне.
Със сигурност Ал-Хелайфи иска да остане, още повече, че босът на парижани заема ръководна длъжност в системата на европейския футбол. Но дали в Доха ще поискат да преминат към нещо друго, това вече е друга история.
Така или иначе мисията е изпълнена.
А продължението следва…
Сподели
