Симферопол Таврия спечели последния си трофей преди 15 години, когато отборът на Сергей Пучков вдигна Купата на Украйна над главите си. Преди три дни в Нюрнберг Пучков получи награда от УФФ за принос в развитието на футбола в Крим и Херсонска област.

Опитният треньор говори за сегашния живот в Германия, връзките с временно окупирания град в Луганска област, където е роден, и настроенията на полуострова.

OЩЕ...

08.11.24 | 11:58

Неймар взе решение за бъдещето си

— Сергей, какво правиш сега?

— Първата година от пълномащабната война прекарах в Одеса. Миналата година с жена ми ходихме в Германия. Прекарахме известно време в бежански лагер. В резултат на това се озовахме в малко градче близо до Франкфурт, това е град Хесен. Още през ноември се записахме за курсове за езикова интеграция, които започват през юни. Има дълга опашка, трябва да чакате за курсове повече от шест месеца. Искам да подобря знанията си по немски език и да се опитам да си намеря работа като треньор. Разбирам, че ще трябва да започна от дъното - определено не си струва да чакам предложения от първа или втора Бундеслига.

- Представяте ли си какви препятствия ще трябва да преодолеете?

- Напълно. Тук има достатъчно учители. Никой не се интересува от вашите предишни постижения. Съвсем различен манталитет. Но отнякъде трябва да се започне. Първо, като научим немски. Като го усвоя малко ще търся варианти за работа. Надявам се, че все още не съм казал последната си дума във футбола.

— Повече от един милион украинци сега живеят в Германия. Поддържате ли връзка с някой от света на футбола? Например, вашият бивш съотборник в Днепър Владимир Люти е работил в академията на Ханза преди няколко години.

-      Люти така и не го намерих. Както и Петер Нойщадтер, който също игра малко в Днепър, а след това работи като треньор в Германия. Говорих с Игор Симонов - той някога е играл за Шахтьор, а от 2011 г. работи като администратор в Айнтрахт. Когато украинският национален отбор игра с Италия в Леверкузен, се срещнах с Виктор Пасулко, който игра за Черноморец и националния отбор на СССР, но живее в Германия повече от 30 години.

— Беше ли изненада поканата в Нюрнберг за мача Германия-Украйна за награди от УФФ?

- Да. Подозирам, че това е инициирано от един от лидерите на Херсонската областна футболна федерация Алексей Кручер. Едно време бях треньор на местния Кристал там. И тогава, когато след окупацията на Крим имаше опит да се възроди Таврия, отборът живееше в Нова Каховка и именно Кручер ме запозна с президента на клуба.

— Работихте на полуострова 9 години (2005-2014 г.). Когато тренираха Таврия и Севастопол, възникнаха ли ситуации, които да обяснят случилото се през 2014 г., когато Крим беше временно окупиран от Русия?

- Никой не е очаквал, че това може да се случи. По време на Революцията на достойнството, за съжаление, руската пропаганда работи добре в Крим, което бе подкрепено и от изявления на партия "Свобода“. Поне тогава руските пропагандисти с всичка сила цитираха Тягнибок с неговото "Ще дойдем в Крим и ще го издухаме“. Напълно възможно е просто да са изопачили думите му. Но в Севастопол го приеха за чиста монета и се обидиха. Бяха задръстени.

— Някои играчи и треньори, с които се срещнахте в Таврия и Симферопол, останаха в Крим и продължават да работят там. Какви са настроенията им?

— Тези, с които общувам, биха искали Украйна да се върне в Крим. Те признават, че са изпаднали в Кабала. Те не заминаха през 2014 г., защото си купиха жилище на полуострова и имаха деца там. Много е лесно да съдиш хората. Но какво можеха да направят там? Да излязат с украинското знаме и да бъдат опаковани? На кого би помогнало? Сега в Крим като цяло няма футбол. Няма нормален отбор. Могат само да си спомнят колко хубаво беше при Украйна. И всички сега живеят в голям страх.

— Вие сте родом от окупирания през 2014 г. град Лутугино в Луганска област. Какво ви свързва сега с този град?

- Нищо. Миналата година погребах баща си. Той бе кремиран. Съжалявам, че не мога да занеса урната с праха му на гробището при майка ми.

— Прекарахте по-голямата част от кариерата си в СССР, играхте за младежкия отбор и очевидно сте имали много познати в Русия. След 24 февруари 2022 г. продължавате ли да общувате с някого от държавата агресор?

— Общувам само с балтийци от литовския Жалгирис и грузинци от Динамо Тбилиси. Честитим си рождени дни във Фейсбук. Понякога си звъним, чуваме се. Нямам желание да поддържам контакт с руснаци. Всички са зомбирани. Много. Вече нищо не можеш да им докажеш. Те не са тук, живеят в друг свят. Нека е на тяхната съвест.