Неродена мома


Н. Гавазов

Неродена мома

На 18 април новината за предстоящото създаване на Суперлигата, организация, в която най-богатите и титулувани футболни клубове в Европа отдавна заплашваха да се обединят, буквално разтресе информационното пространство.

Ако по-рано те говореха за такъв турнир като Суперлигата най-вече в хипотетичен формат, сега 12-те клуба-основатели официално обявиха участието си в Суперлигата, а сериозността на намеренията им се потвърждава от факта, че новата организация незабавно се сдоби с официален уебсайт, химн и ръководство. Дори бе пуснат трейлър!

Този проект обаче приключи за по-малко от 48 часа - толкова бързо, че много медии (включително и нашата) нямаха време да опишат какво представлява Лигата на богатите. Ние обаче ще изпълним първоначалното си намерение, за да покажем на нашите читатели от какво се лиши световният футбол, а всеки сам за себе си може да прецени ползите и вредите от Суперлигата.

Какво представляваше  Суперлигата?

The Super League или  The European Super League е ежегоден турнир, в който богатите европейски клубове планират да провеждат  вместо Шампионска лига на УЕФА. Идеята за създаване на такъв турнир се появи още през 1998 г. и през цялото време живееше в съзнанието на собствениците на големи клубове, но реформите на УЕФА всеки път довеждаха до отлагането на Суперлигата.

Всъщност,  Суперлигата се превърна в лост за изнудване на УЕФА от големите клубове. Сега, когато всички големи клубове търпят огромни финансови загуби поради коронавируса, този проект се появи отново, вече със сериозно намерение да бъде съживен от страна на организаторите.

Кои бяха основателите на Суперлигата?

Става дума за 12 клуба, които официално потвърдиха  участието си в Суперлигата. Това са:

- английските  Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Челси, Тотнъм, Арсенал;

- италиански Ювентус, Интер, Милано;

- испанските Реал, Барселона, Атлетико.

В прессъобщението на Суперлигата се споменават 15 клуба основатели и три клуба, които ще се присъединят към тях по-късно. Предполага се, че това са Бавария и ПСЖ, както и един от трите Борусия Дортмунд, Лион, Монако. Междувременно и Байерн, и ПСЖ официално отказаха да участват в Суперлигата, но потенциално тези клубове можеха да се присъединят към турнира - баварците получиха срок от 30 за включване, а парижани - 14. Специално на ПСЖ попречи спонсорският контракт на собствениците на клуба с Шампионска лига, както и редицата договори на тяхната телевизионна компания BeIN Sports с различни вътрешни първенства.

Кой оглави Суперлигата?

Управлението на Суперлигата включваше ръководителите на водещите клубове и основните вдъхновители на идеята.

Президент: Флорентино Перес (Реал Мадрид)

Вицепрезиденти:

Андреа Аниели (Ювентус)

Джоел Глейзър (Манчестър Юнайтед)

Джон Хенри (Ливърпул)

Стан Крьонке (Арсенал)

Откъде идват парите?

Не е тайна, че основната мотивация на клубовете, решили да предприемат такава радикална стъпка, са парите, обещани от спонсора на Суперлигата, банка JPMorgan. В прессъобщението се посочва, че клубовете основатели на Суперлигата незабавно ще получат сума от 3.5 милиарда евро за решаване на всички финансови проблеми, свързани с пандемията на коронавируса и възможните последици от решението им да вземат участие в новия турнир.

Според оценки на икономисти, очакваната обща печалба за всички клубове се очаква да надхвърли 12 милиарда евро през първия период и да достигне 15 милиарда през втория период. Суперлигата ще получи тези пари от банката JPMorgan, както и от продажбата на телевизионни права. Потенциалната сума на печалбата от продажбата на права се оценява на 3.5 милиарда евро и вече има телевизионни компании, готови да предоставят на Суперлигата такива пари.

Ясно е, че това са само първоначалните суми при завъртането на колелото. Тези стойности със сигурност ще се увеличат през следващите периоди, когато Суперлигата набере популярност. Но нека чисто хипотетично приемем, че цифрата ще бъде 15 милиарда евро. Това означава, че всеки клуб ще получи минимум 500 милиона евро (предполага се, че 1/3 от приходите на Суперлигата ще отиват в специален резерв). Тези 500  милиона са само от тв права и реклами. Индивидуалните реклами, продажбите на билети и парите от т.нар. Ден на мача са отделно перо.

Какъв трябваше да  бъде форматът на новия турнир?

Планираше се мачовете да се провеждат в средата на седмицата - в дните, в които традиционно се провеждат мачовете от Шампионска лига и Лига Европа. Първоначално в турнира трябваше да участват  20 отбора - 15 клуба основатели и 5 отбора, които ще бъдат определени въз основа на резултатите от предходния сезон. Отборите ще бъдат разделени на две групи от по 10 клуба, където всеки да играе един срещу друг у дома и на гости. Според резултатите от редовния сезон, трите най-добри отбора от всяка дивизия директно преминават в плейофите, а местата 4-5 ще играят допълнителни квалификации за останалите два плейофа. Следващите четири седмици трябваше да бъдат плейофи във формата на два мача, домакински и гостуващ, с финал, който ще се проведе през май на неутрален терен и ще се състои от една среща.

Щяха ли да играят участниците от Суперлигата в националните първенства?

Да. Планът предвиждаше всички клубове от Суперлигата да продължат да се състезават в националните си първенства през уикенда. Единственото, за което настояваха участниците в новия турнир бе отмяна на междинните кръгове и техни срещи от националните първенства в петък и понеделник. Настояването за удобен календар означаваше твърдо намерение на "отцепниците" да не изоставят вътрешните си лиги. Впрочем, "отцепници" е измислица от страна на някои медии, защото се предполагаше, че клубовете от Суперлигата щяха да заделят 10% от бюджетите си за развитието на клубовете от по-долните дивизии. Т.е. шестте английски клуба щяха общо да внасят 300 милиона евро, което е колосална финансова инжекция за клубове като Ковънтри, Бирмингам, Лутън, Милуол и т.н.

Каква бе заплахата за клубовете, създаващи Суперлигата?

Първата и очевидна заплаха бе дисквалификация от Шампионска лига и Лига Европа. Но точно тези турнири искат да заменят със Суперлигата и доходите от участие в тях не удовлетворяват създателите на новия турнир. Следователно това не е заплаха за всички подписали Суперлигата. В новия турнир те ще могат да играят помежду си, а не с представители на първенствата на България, Сърбия, Румъния или Дания.

Втората заплаха бе по-съществена - изключване от националните първенства. По принцип това засягаше най-вече испанските и италианските клубове, които изключително много разчитат на приходи и от вътрешните турнири. Що се отнася до английските клубове, там подобно нещо щеше също да предизвика проблеми, но не в толкова голяма степен. Рекламните договори на британците са солидни, освен това загубите от изключването им щеше да удари повече Висшата лига, отколкото самите тях. Предварителни разчети показват, че излизане на голямата шестица от английския елит означава спад на стойността на тв правата наполовина. Освен това по един начин човек гледа Лестър - Саутхемптън и по друг Лестър - Челси. Да не говорим, че емблематичните дербита ще изчезнат, а това ще е удар върху имиджа на Лигата.

Третата заплаха касае самите футболисти, които са в състава на клубовете, записали се за участие в Суперлигата. За повечето от тях участието в мачове на националния отбор отдавна е тежко бреме, но въпреки това сред играчите на тези клубове може да има такива, за които дисквалификацията на ниво национален отбор ще се превърне в проблем - преди всичко морален. От друга страна, нека хипотетично да си представим английския национален отбор без Хари Кейн, Рахим Стърлинг и други звезди. Или Нидерландия без Върджил Ван Дайк. Тук загубите за националните Федерации също щяха да са по-големи, което не оправдаваше техните решения.

По-сериозно изглежда, ако УЕФА стигне далеч и дисквалифицира за цял живот всички играчи от участие в турнири, които не са свързани със Суперлигата. Тогава много играчи от средно ниво, които са на договор с клубове от Суперлигата, може да се чудят какво да правят, ако един ден техният клуб реши да не да поднови договора си с тях? Също така при навършване на определена възраст тези футболисти търсят спокойно пристанище в по-скромни клубове, а при дисквалификация няма да могат да направят това.

Когато започнах този материал, щях да вметна в заключение, че има много сценарии за развитие на събитията и последиците от информационната "бомба“, която избухна на 18 април. Един от вариантите на изявлението на големите клубове бе и елемент на търговия с УЕФА, въпреки че нещата изглеждаха много сериозни и трудно човек може да повярва в глобален заговор.

Така или иначе всичко това вече е история. Но четох любопитен пост във форума на FUTBOL TV и в тази връзка си зададох интересен въпрос: Гари Невил, който сега получава по 2 милиона на година за коментарите си на мачовете във Висшата лига, как би реагирал, ако получи оферта да води предавания от Суперлигата срещу хонорар от 5 милиона на година? Почти сигурно е, че Невил ще забрави за принципите си и с радост би откликнал на предложението. Впрочем, както и всички останали медийни глашатаи на статуквото, включително и феновете. Лично аз се съмнявам да има човек, който като крепостен селянин да е прикрепен към дадена фирма и да има само една работа за цял живот.

Оттук нататък можем само да гадаем какво щеше да се случи при функциониране на Суперлигата. Неродената мома бързо бе обезчестена, но случилото се на 18 април със сигурност разтресе УЕФА и ФИФА. От Европейската  централа обещаха допълнителни 3 милиарда за Шампионска лига, но въпреки това сега е моментът клубове и футболисти да поискат от футболните чиновници отмяна на безсмислени турнири като Лигата на нациите и ликвидиране на всякакви идеи за големи първенства на всеки две години, което изтощава футболистите и пресища феновете. Много е важно играчите да поискат разреждане на календара, по-голяма отговорност на съдиите и промяна на системата на Шампионска лига, която да доведе до елиминиране на безвкусните мачове.

И кой знае, може пък неродената мома да се излюпи на бял свят след 3-4 години - когато обществото узрее за нея. Или Гари избере петте милиона.

553