Бос на клуб: Меси и Пуйол ме впечатлиха до сълзи
Н. Гавазов
Алекс Рюсхолм, който е президент на шведския клуб АФК Ескилстуна, сподели своите впечатления от посещенията си в Барселона.
- Създадохте футболна академия от нулата?
- Да. Започнахме с осем способни деца, които не се задържаха в други клубове, а искаха да тренират. Сплотени момчета, щеше да е жалко да ги разделим. В началото наехме изкуствени терени в близост до училища, а през зимата дори тренирахме в гаража. Бавно се разраствахме, в продължение на три години събрахме екипи от всички възрасти, за нас започнаха да се редят на опашка, но в същото време бях критикуван много.
- За какво?
- Настоявах децата от ранна възраст да се обучават от професионалисти с ясна методология и философия, а не от родители, както беше обичайно тук. В Швеция има правило, че футболът е за всички, за това ме обвиниха в нарушаване на демократичните принципи, в обучението на деца като професионални футболисти в моята академия, въпреки че това не е така: при мен е по-вероятно те да бъдат професионално обучени за елитен футбол.
Бях сигурен, че с консервативно образование децата няма да се развиват. Нуждаем се от сериозна конкуренция и съперничество със силни отбори. Дълги години съпругата ми и аз пътувахме с автобус с детските отбори до турнири в Италия и Испания, вместо да ходим на почивка.
- За какво ви е това?
- Някой, като спечели пари, живее на Бахамските острови и купува скъпо вино, но за мен е по-интересно да развивам млади футболисти. В началото нямах амбиция да пробия в големите лиги, съсредоточих се върху създаването на добра академия и заради това се учех дълго време.
Около десет пъти ходих в Барселона, разговарях с треньори, методисти, Гуардиола, Шави, Пуйол. И тогава специалистът по юношески футбол Хосе Франко ме попита: "Как е в Швеция?“.
"Нищо. Обществени терени. Всичко принадлежи на хората".
"А имате ли база?“.
"Не“.
"Тогава забравете всичко, което сте научили. Нямате никакви предпоставки за развитие щом така стоят нещата при вас".
- Кое от видяното в Барселона бе най-шокиращото?
- Когато тренировката завърши, Пуйол и Меси започнаха да събират конусите, разпръснати по терена. Самите те носеха вратата. Бях впечатлен до сълзи. Разбрах: искам това отношение в АФК. Тогава в продължение на два часа разговарях с Шави и Пуйол. Те се държаха като нормални момчета, а не суперзвезди. Карлес се пошегува, насърчи сина ми Робърт: "Хайде, хайде, чакам те като част от Барса след пет години".
Това, което видях тогава, ми даде сили за много години борба за развитието на моята академия. И мисля, че успяхме.
Сподели
