Тики-така... Докога?


Н. Гавазов

Тики-така... Докога?

"Мисля, че съперникът със своята игра сам ни помогна", тези думи на Гарет Бейл пред ITV най-точно разкриват случилото се снощи на "Алианц Арена". През второто полувреме изражението на лицата на играчите на Байерн напомняше лицата на футболистите на Барселона от миналия сезон. В тях нямаше толкова печал, колкото неразбиране, защо техният стил на игра не им носи нужния резултат.

Реал играе традиционно слабо в Германия, особено срещу Байерн, като това най-вече е свързано с действията на самите немски футболисти. Няма нужда да се връщаме кой знае колко назад във времето - достатъчно е да си спомним какво се случи срещу Борусия, впрочем, в този мач испанците бяха пътници, ако реферите си бяха свършили работата, но това е тема на друг разговор.

Глупаво е обаче да се мисли, че този път мадридчани просто така ще дойдат и ще загубят. Много е вероятно и Гуардиола да не се е надявал на подобно нещо, но се видя, че испанецът няма какво да предложи. Байерн имаше нужда да вкарва, а за да се случи това, баварците трябваше да покажат нещо ново и различно от онова преди седмица в Мадрид. За пореден път се потвърди, че няма нови неща.

Тики-така... Не беше ли Гуардиола известен с това, че никога няма план Б?

Байерн безапелационно владееше топката, но Реал не по-малко безапелационно контролираше играта. Или Анчелоти, който винаги се е чувствал добре в ролята на всичко друго, но не и на фаворит. Още повече, че Байерн задължително трябваше да вкара.

"Убил съм тики-така? Не, футболът не може да умре", каза Карло за една италианска телевизия.

Разбира се, че няма как да бъде убит тики-така, но тоталният контрол на топката бе разбит с мощната преса на гостите, които мълниеносно, без много шум и с инстинкта на териер преминаваха от отбрана към атака. Точно както баварците действаха срещу Барселона през миналата година, през която Пеп добре се постара да се измъкне.

Тики-така... От съдбата няма как да избягаш.

Гуардиола навреме напусна Барселона, много разумно отклони идеята да оглави Челси, а според някои слухове и Манестър Юнайтед, но испанецът така и не успя да избяга от своята участ. По ирония на съдбата миналата година Байерн показа на Барселона пропуските в играта, а през този сезон антагонистичният Реал изнесе лекция на същия този Байерн, но с Гуардиола начело.

Тики-така...

В 20-та минута на снощния мач стана ясно, че това е краят. Играчите на Байерн, както навремето и футболистите на Барселона, започнаха откровено да нервничат, да се ядосват на обкръжаващите ги обстоятелства, на съдията, на Карвахал, на самия себе си. Просто защото нищо не се получаваше, а от Байерн се изплъзваше последния шанс да докаже, че е жив.

Тики-така... Легендата живя много кратко.

Босовете на Байерн допуснаха една-единствена грешка. Беше ли им нужен Гуардиола? Не можеха ли да наемат специалист, който да работи максимално просто с отбора и само да извлича максимума ефективност от играчите? Което Хайнкес много умело правеше. Нима ръководителите на най-големия немски клуб не знаеха кого назначават? Не са предполагали какъв стил ще бъде наложен на отбора? Не, вината в никакъв случай не е на Пеп. Никой няма право да обвинява испанеца, защото и футболистите от детските отбори по света добре познават стила, който изповядва Гуардиола. Този път обаче Пеп си намери майстора. Реал излезе на терена и отстрани своя съперник без никакъв шанс. Бързо, красиво и много просто, присмивайки се на хаотичните опити на противника да импровизира.

Тики-така... "Ще се опитам да намеря баланса между моите идеи и културата на немския футбол", заяви неотдавна Гуардиола.

Докога?!

 

  Сподели
228