Левскари, спокойствие и само спокойствие!


А. Франгов

Левскари, спокойствие и само спокойствие!

Преди броени часове Левски отпадна от турнира за Купата на България. И то не от кой да е, а от добрата стара Славия. Под пролетния сняг на "Овча купел“, "сини“ и "бели“ направиха слаб, но напрегнат мач. Слаб - от спортно-техническа гледна точка, но напрегнат от страна на залога и физическата битка, която двата отбора показаха на калния терен. И победител отново бе Славия. Впрочем, Славия спечели, но Левски отново сам си се победи. "Сините“ не показаха добрата игра от мача с Берое в предишния кръг на турнира, нито пък от второто полувреме на мача за първенство във Враца преди дни. И двата отбора имаха шансовете си да излъжат съперника, но в крайна сметка победители бяха Славистите. Да им е честито.

Ясно е, че всички, които милеем за "синята“ идея, сме разочаровани. Още повече, че минути след страхотния гол на юношата Марин Петков (и всички изгледи мача да се реши в продълженията) бяхме попарени от поредната лаишка грешка в нашия отбор – крилото Михайлович сгреши с посоката на паса си и предостави топката на съперника за контраатака, а Райнов направи втората си фатална грешка в мача и не скъси разстоянието срещу нападателя на Славия. Предвид всички безобразия, които преживяваме вече единадесет години, честно казано днешните изпълнения бледнеят.

Като четете горното изречение, сигурно ще си кажете, че съм се примирил. Не е така! И аз като всички други Левскари очаквам да печелим, да сме силни, да водим...да защитаваме историята. И преди всеки мач го очаквам, преди всеки сезон и при всяко ново начало. Но нека имаме предвид контекста на днешната загуба и годината като цяло. През миналата зима клубът ни изпадна на практика във кома. Единственото, което ни спаси, беше това, че сме ЛЕВСКИ, а не някой друг. Първата цел бе да изкараме до края на сезона и да започнем новия – направихме го, чрез финансовата и моралната подкрепа на всички нас. Благодарение на отзивчивостта на всички "сини“ сърца. Чрез всички, които се съгласиха да работят без финансово възнаграждение, чисто за клуба и за святата "синя“ идея. Нека им отдадем заслуженото, нека отдадем заслуженото и на всички тези, които в тази тежка ситуация поеха отговорността да работят на кормилото на Левски.

Тогавашният ни старши-треньор по неволя Георги Тодоров направи каквото можа, за да може все пак да имаме отбор. Дойде лятото и новата цел бе да се скалъпи състав, който да играе топка. Изкарахме на мускули до есента, дойдоха малко, но свежи пари и вече започна да се говори за "селекция“. Славиша Стоянович откликна мигновено и самоотвержено пое юздите от Георги Тодоров. Със сигурност за неговата кариера това бе голям риск и това бе ход, който направи единствено и само от любов към Левски. Целта ни за този сезон - тогава, преди началото му, както и сега - е да не изпаднем от елита за пръв път във вековната си история. Нима някой сериозно е очаквал, точно тази година – точно тази година, когато бяхме на микрометри от пропастта – ще се борим за титла, ще се борим за купа?

Дойде зимата и направихме селекция "от кол и въже“. Напуснаха ни част от няколкото добри футболисти, които имахме, а другите са изпоконтузени злощастно и трайно. Замениха ги с анонимници. С минимален бюджет се взеха произволни чужденци - отново "на килограм“, а половината се изпоконтузиха. Подготовката мина бързо и започнаха мачовете. И като за мачове на отбор, който се бори за своето спасяване, не минаха чак толкова зле. Левски все още няма загуба в първенството и дори отстрани отбора на Берое, който в случая е с далеч по-големи възможности от нашия – колкото и да не ни се иска да го признаем. На няколко пъти дори се видяха наченки на футбола, който всички очакваме и искаме да виждаме. На два пъти от няколкото мача тази пролет обърнахме резултата, а момчетата показаха дух и борбеност.

Е, днес отпаднахме от Купата. Какво от това?! Нито обичаме Левски заради тенекиите, нито Купата бе някаква реално постижима цел тази година. Целта ни си остава същата – да спасим мястото на отбора в елита на България и да поставим основите за следващия сезон. Пък ако може да бием някое от четирибуквията – още по-сладко. Тъй че нека гледаме малко по-позитивно. Имаме за какво да се гордеем.

Клубът ни се управлява прозрачно за пръв път в историята си. За 2020 година, 1/3 от приходите в бюджета са директно благодарение на нас, феновете. Над 5 млн. лева! И то не кога да е, а повреме на световна пандемия и в условията на тежка финансова криза и неяснота. В година, когато ни е забранено да подкрепяме любимия клуб на стадиона, където ни е мястото! Направихме много, за да спасим клуба си. Не го предадохме, за да припознаем друг и да му лепнем емблема и тире. Не предадохме себе си! Къде по нужда, къде заради философията си, на Левски се наложи да разчита на юноши и който иска да дойде по пристрастие. Млади момчета бяха хвърлени в битка, чието значение за историята надали те самите осъзнават. Селекцията от анонимни чужденци през зимата разшири състава, което беше и целта. До момента никой от тях с изключение на вратаря Микулич не е показал, че заслужава доверие, но за сметка на това няколко младока се превърнаха в лидери. Илия Юруков и Мартин Петков показват страхотно израстване и в момента водят отбора духом със себераздаване и добра игра. Патрик-Габриел Галчев играе като футболист с години опит зад гърба си, а реално това му е първи сезон в мъжкия футбол. В пъти по-добра игра показва от Рерас, например, който до момента очевидно не иска да се възползва от възможността, която Левски му предоставя. На другия полюс от Рерас пък е Найджъл Робърта, който видя и проумя, че със себераздаване на огромния талант, с който разполага, може да води тима и да си заслужи значим трансфер в чужбина. Ако от целия сезон може да извлечем позитиви, то това, че тези няколко момчета повярваха в себе си и се развиха, не е малко. С всеки изминат мач се вижда, че играят по-силно и все по-самоуверено. Днес резервата Марин Петков пък отбеляза страхотен гол. Сигурен съм, че и той ще получи все повече шансове да израстне и да се превърне в лидер. А какво да кажем за Валери Божинов, който не спира да показва, че сърцето му е "синьо“ и тупти и се тресе също като нашите? Дано да получава повече шансове да помага на отбора и на терена. Едно голямо "синьо“ сърце. Стаси Иванов подпомогна клуба чрез трансфера си и постави началото на кариерата извън страната – дано да успее да се развие, макар че МЛС не е перфектното място. Чакаме братята Цоневи да се възстановят, а Андриан Краев днес започна тренировки за пръв път от колко месеца.

Идеята ми е, че сезонът за Левски не е загубен. Напротив! Има много, с което да се гордеем. А кукумявките и присмехулниците нека си вдигат шум. И нека подкрепим момчетата и треньора ни до края на тази битка. Ясно е на всички ни, че това е най-слабият Левски в историята. Няма нужда да повтаряме очевидното и да се повтарят същите клишета. Няма и как да няма турболенция по пътя. Това са и най-тежките времена пред клуба и всички нас. Умерената критика е напълно на място, но нека не изпадаме в екстреми и гонения. Целта преди всеки мач си остава същата – добра игра, силен дух и победа. А целта за сезона – да спасим любимия Левски! Може да ме обвините в наивност, но аз ще го нарека реализъм. Само Левски!


ПП: Ако имате възможност и не сте го направили, купете си една членска карта. Цената от 19,14 лв.е малка за това, което получаваш – честта да си част от една огромна група хора, които не предават отбора си и традициите му. Нека поне по картите да се наредим на първо място на Балканите.

1796