Българското футболно хулиганство (в кавички) Част 2
-.
Част 2:
Държавата срещу футболните агитки
От известно време в българските медийни среди тече сериозна кампания срещу футболните запалянковци. С две думи – създаване на имидж на бандити. И ако сте от тези, които все още разсъждават трезво и не слагате всички под общ знаменател, както за жалост правят много хора, то ще забележите нещо, което се набива на очи на всеки, който поне веднъж е стъпвал на стадион в последните няколко години. Футболните агитки не се състоят преизмуществено от скинари, хулигани и какви ли не още индивиди, които грубо казано само търсели кого да пребият. Да, няма какво да се правим на ударени с мокър парцал, такива има, но не само, че не са мнозинството, ами дори напротив – малцинство са. И то когато говорим само за агитките, въобще дори не обръщам внимание на цялата публика, заела места на стадион „Васил Левски”, „Георги Аспарухов”, „Българска армия” и т.н.
Няма да тръгвам да използвам клишета като „интелигентни момчета и момичета”, такива каквито обаче на практика са повечето фенове по българските стадиони. В това може да се убеди всеки, който стъпи на стадиона и има контакти с тези хора, вместо да говори наизуст, без да е стъпвал някога на футболен мач или пък който се информира за споменатото само гледайки телевизия и четейки вестници.
Именно тези момчета и момичета са голямата „опасност” за останалите, които стъпват на стадиона (правим уговорката, че на стадиона е също толкова опасно, колкото и навсякъде в заобикалящия ни свят, а и да не забравяме трагичното състояние на трибуните – много по-вероятно е да те нарани стърчащо желязо, отколкото футболен хулиган). Всъщност обаче тези момчета и момичета са опасни, уважаеми. И докато си мислите: „Тоя пак нещо се е побъркал..” аз ще ви кажа отговора. Опасни са за държавната власт.
Кой е свързващото звено между повечето големи протести срещу управляващите от последните години? Коя остана последната общност от хора, които постоянно и без страх изразява мнението си по наболелите проблеми в държавата, която не остава длъжна на несправедливостите, случващи се в страната, опитвайки се да повдигне публично въпросите, които хората коментират вкъщи на масата, „постлана” със салата и ракия?
Футболните агитки. Да, има вражда между агитките на стадиона. Да, псуват се. Да, понякога има хулигани в тези агитки, които се сбиват. Да, това е факт. Но е факт и друго – когато се наложи тези хора са заедно – може би не физически, особено по-крайните от тях, но със сигурност са заедно в идеите си. И когато са изправени през несправедливост имат своя общ враг – държавата, враг, който ги обединява. Стават силни, а някои се плашат. До смърт.
Какъв е начинът да се реши „проблема”? Ясно, че не може да бъдат унищожени, но може да се направи друго – да им се създаде лош имидж, за да може да не бъдат подкрепяни и така протестите да не бъдат масови. С едно основно оръжие в джоба на властта – всички да бъдат поставени под общ знаменател. Всеки с шалче е убиец или най-малкото закоравял престъпник.
Пример. Организира се митинг. Чуваме следния зов по радио – и телевизионни програми, по вестници и сайтове: „Ама вие да не им вярвате на тези? На тия, дето трошат по стадионите и дето знаят само да се чудят кого да пребият?” И много хора се връзват... Дали защото използват израза „Казаха по телевизора...” или поради други причини не знам, но не подкрепят „бандитите”. А вярват на истинските...
Същият ефект се постига и на самите футболни стадиони. Малко се обръща внимание на мнението на агитките, изразено чрез плакати и транспаранти, защото не се харесва на когото трябва. Медиите си държат „устата затворена”, а чрез поддържането на мита за масовото футболно хулиганство, стадионите са празни (разбира се това не е единствената причина за липсата на запалянковци, но една от основните) и съответно малко хора се „докосват” до проблеми в страната, за които може би дори не са чули, защото понякога просто няма откъде.
За да се постигне споменатата цел бе използван и лингвистичен метод. Вече за обикновения манипулиран човечец термините „привърженик”, „ултрас” и „хулиган” означават едно и също. Иди му разправяй, че първият ходи на стадиона, гледа си мача и след това спокойно се прибира вкъщи, вторият е част от агитките, вее знамена, създава истинската атмосфера по стадионите с действията си, а третият е отвратителният вид, който предизвиква сбивания и инциденти преди и след мачовете, но със сигурност не е толкова разпространен, колкото се изкарва. Същото между другото се получи с термините „патриот”, „националист”, „шовинист” и дори нацист (?!), но това е тема на друг разговор.
Впрочем на мен ми е ясно, че цялата тази „операция” срещу футболните агитки успя. Това виждат очите ми, когато се разхождам по улиците с шалче или фланелка на любимия отбор. Тъжно е. Много е тъжно. А много хора дори не осъзнават колко е ужасен този факт. Защото са част от масата. Подсмрък.
БОГДАН МЛЪЧКОВ
Сподели
