Най-добър треньор

Ако имахме някакви съмнения относно Джорджо Киелини, то по отношение избора на треньор едва ли биха възникнали някакви спорове. Смяната на Антонио Конте с Масимилиано Алегри предизвика иронични забележки и критики от страна на някои фенове на "бианконерите", като специалистът бе подложен на кръстосан огън след загубата на Ювентус от Олимпиакос, а в социалните мрежи дори се появиха обидни епитети по отношение на бившия наставник на Милан.

Алегри обаче си остава един от най-добрите италиански треньори, още от времето в Каляри. Специалистът е известен с привързаността си към дълбоко проучване на съперника и нагаждане към неговия стил на игра, като основната идея в главата на Макс не е запазване или постигане на удобен резултат, а победата. Освен това Алегри не е от треньорите, които се придържат към традиционните схеми - често неговите отбори сменят постройката на игра в хода на мача, освен това няма никаква гаранция, че схемата от предишния двубой ще бъде повторена. Това се видя както на груповата фаза при домакинството на Олимпиакос, така и в плейофите - срещу Монако, Борусия Дортмунд и Реал Мадрид италианците се показаха като организиран, мотивиран и грамотен отбор, който във всеки един двубой излезе с различна постройка, допускайки само три гола в шестте си срещи.

Нека бъдем правилно разбрани: каталунците се оказаха по-силни от "бианконерите", но по организация на играта нямаше никаква разлика, а заслугата за това е точно на Алегри.

Отборът откритие

През лятото Монако изненада футболния свят, когато оряза бюджета си и започна да се разделя със звездите си, а от клуба заявиха, че проектът се проваля заради липсата на достатъчно спонсори и слабата популярност на клуба. Да, Монако сам се отстрани от борбата за титлата в Лига 1, което накара специалистите да търсят другаде конкурент на ПСЖ, а в Шампионска лига, при попадането в група с Бенфика, Байер и Зенит, мнозина предрекоха, че Монако би трябвало да се радва, ако завърши трети. Хората на Жардим обаче правилно разпределиха силите си, заложиха на играта в отбрана и поради това четирите отбелязани гола бяха напълно достатъчни, за да се класира тима за плейофите на турнира.

А там приказката продължи с отстраняването на Арсенал и равностойното противопоставяне на Ювентус. Като цяло, представянето на Монако засенчи това на ПСЖ, а отборът ще бъде запомнен с отлична треньорска работа и перфектна отборна дисциплина.

Отборът разочарование

Едва ли може да има някакви спорове за това кой заслужава да бъде критикуван за представянето си в главния турнир на европейския клубен футбол. Всички очакваха пробив на Ливърпул в Европа, особено с оглед на групата, в която попаднаха мърсисайдци: Базел, който за последните три годни продаде шестте си най-добри играчи и Лудогорец, пристигащ от първенство, което трудно бихме определили като футболен турнир. Брандън Роджърс и компания обаче се постараха да унизят своите почитатели, постигайки само една победа от шест мача, при това над Лудогорец в добавеното време. Участието на Ливърпул ще бъде запомнено с бездарната игра срещу Базел и Реал, отказът от битка в Мадрид и безпомощността в директния мач за второто място.

Мачът, който ще запомним

Челси бе явен фаворит в двубоя с Пари Сен Жермен, а след изгонването на Златан Ибрахимович в 31-таминута едва ли е имало някой, който да продължи да залага на гостите. Самодоволната физиономия на иначе рационалния Моуриньо и играчите му обаче се сблъскаха с характера на французите, които в намален състав играха равностойно, а към края на сблъсъка започнаха да придобиват преимущество в някои компоненти. Да, ПСЖ два пъти бе догонващ в резултата. Като гост. С десет човека. Без най-добрия си футболист. След 114-та минута обаче Челси изпадна в цайтнот и вероятно за сините фенове тази среща ще бъде една от малкото срамни в най-новата история на клуба. За неутралните зрители обаче тя е истински трилър, заради което е толкова голяма любовта ни към Цар Футбол.

Символичен отбор:

Буфон (Ювентус) - Лихтщайнер (Ювентус), Киелини (Ювентус), Сандро (Порто), Абденур (Монако) - Пирло (Ювентус), Ракитич (Барселона), Мюлер (Байерн Мюнхен) - Суарес (Барселона), Меси (Барселона), Неймар (Барселона).

Алтернативи: Тер Щеген, Курзава, Масчерано, Алвеш, Иниеста, Видал, Браими, Роналдо, Тевес.

Старши-треньор: Масимилиано Алегри (Ювентус)