Всяко следствие си има своята причина и футболът не е изключение. Няколко дни след главния мач на сезона в европейския футбол FUTBOL TV се опитва да разбере защо Ювентус не успя да спре Барселона по пътя към петата европейска титла и къде сгрешиха "бианконерите". Изказаха се много мнения, че италианците са загубили мача още в самото начало, че са били безпомощни пред звездното трио, че Меси трябва да бъде "убит", за да победиш Барса.

Разбира се, всичко това са само вкарани емоции за приятно четене на материалите от потребителите, но то е само на повърхността, за пред публиката. В крайна сметка всичко в тези мачове зависи от множество тактически, психологически и физически нюанси, като особено важни са два елемента: с какви прийоми ще играеш срещу дадения съперник и ще неутрализираш силата му, и как ще решиш своите проблеми, така че те да не те повлекат на дъното.

OЩЕ...

01.01.70 | 02:00

Ние се опитваме да погледнем на двубоя от друг ъгъл.

Няма никакво съмнение, че Максимилиано Алегри и Луис Енрике отлично се подготвиха един за друг, още повече, че във времето, в което живеем, няма тайни за силните и слабите страни на даден отбор. Главният въпрос в главите на италианците бе как да бъде неутрализирано Триото, а за испанците задачата бе как да не се даде свобода на Андреа Пирло, който в рамките на една секунда може да отправи атаката в нужното русло и да изостри играта.

И двата отбора излязоха с очаквани постройки и стратегии. Барселона игра по схема 4-3-3, а Ювентус действаше с постройка 4-1-2-1-2.

Кой как се справи?

Торинци наблегнаха на играта в защита, насищане на средата на терена и снабдяване на нападателите с дълги топки. Нищо изненадващо, тъй като тази стратегия бе обусловена от високата преса на противника и от желанието да бъде отрязана полузащита на Барселона. Подаванията бяха към Тевес и Мората, на които Алегри бе поставил задача да не влизат в пряк контакт със защитниците на противника, което пък позволяваше на италианците повече време да задържат топката в нападение. И този план наистина успя - торинци повече време се задържаха пред наказателното поле на испанците, отколкото Реал Мадрид, Атлетико, Атлетик и Валенсия в мачовете през втората част на сезона. Главна роля в това начинание изигра Тевес - 92% от пасовете на аржентинеца намериха своя адресант, докато бракът при Мората достигна 31%.

Проблемите за "бианконерите" обаче дойдоха при хоризонталните разигравания на полузащитата и при спада на темпото на придвижване към вратата на противника. Пирло и съотборниците му по-бавно и по-лошо градяха своите комбинации от тези на съперника и често бавеха атаката. Във финалния стадии пък имаше проблеми с доставянето на топката в чуждото наказателно поле (отново заради бавното темпо), освен това рядко можеше да се видят повече от двама италиански играчи в полето на Барселона.

Това изглежда бе забелязано от Алегри и след почивката "бианконерите" заиграха по-консервативно и в завършващата фаза на атаката можеха да се видят повече играчи на символичните домакини. Именно тогава каталунците бяха подложени на натиск, но пък в този момент италианците се сблъскаха с друг проблем, а именно, че не успяха да се справят с контраатаките на противника. Барса атакуваше много бързо и то не само чрез знаменитото си трио, но и чрез няколко полузащитника. Например, втората голова атака започна след бавни действия на италианската защита и бавно превключване от нападение в защита след неуспешна позиционна атака с участието на много играчи - нещо, което испанците допуснаха само един път в мача.

Като цяло Юве действаше много гъвкаво в отбрана, типично по италиански, включително и с действия на ръба на позволеното. Торинци умишлено започваха отблъсването на противниковите атаки едва в средата на своята половина, но се стараеха да има 2-3 играчи пред съперника, владеещ топката. Не рядко можеше да се види как Погба и Видал заедно с нападателите се местеха пред някой от крайните защитници, като по този начин Алегри наложи хоризонтална компактност на полузащитата, а това лиши от ефективност позиционните атаки на Барса. Триото наистина бе затруднено и изглеждаше неутрализирано.

Всяко действие обаче си има своето противодействие. Как реагираха каталунците на този стил на игра?

При развитието на атаките Барса много използваше вертикала и диагонала. Тази маневра целеше да се неутрализира стремежа на противника за плътна игра в центъра. Освен това, каталунците се опитваха да издърпат торинци към единия фланг (възползвайки се от това, че срещу топката заставаха 2-3 съперника), след което да пращат топката в свободния участък в другата половина на терена. Също така, испанците се стараеха да използват силните страни на своите играчи при хоризонталните разигравания. В чуждата половина Ракитич и Иниеста се заеха с ролята на свързващи звена, успешно подаваха на партньорите си и се стараеха да избегнат борба с италианците. Неймар и Меси в много от времето играха като вътрешни нападатели и по-малко като крайни, двамата в нито една атака не действаха на фланга, а се стараеха да работят в полусредната зона, като ускорението на темпото се постигаше с помощта на индивидуални действия. Някои може да каже, че приносът на Лео за победата не е голям, след като Меси не вкара гол и не асистира, но това е измамно впечатление, защото аржентинецът се зае с ролята на диспечер, диагоналните му подавания станаха истински кошмар за италианците - според статистиката, Неймар и Алба изостряха играта на отбора си след подаванията на Меси.

В същото време Суарес имаше за основна задача да играе на линията на защитниците на Юве и постоянно да е готов за опасни влизания в предната зона. Рядко може да се види Барса да действа с чист централен нападател, който не участва в комбинациите, но сега това бе наложително с цел да бъде изключен Андреа Пирло от играта - уругваецът успешно изпълняваше и отбранителни функции, освен това той принуди Бонучи постоянно да ангажира вниманието си, което пък позволи на испанците по-лесно да осъществят замисъла си с издърпването на противниковата защита към един от фланговете.

След този мач е много лесно да се говори и да се правят предположения, както и да се обвинява Алегри. Но, вглеждайки се в детайлите, няма причина да търсим други алтернативи за сценарии на този двубой (дори, ако при 1:1 Чакър бе дал дузпата за събарянето на Погба). Треньорът на италианците много правилно построи отбора си и заложи на нужната стратегия, но Луис Енрике и хората му успяха да нивелират силните страни на противника.

Изводите от този мач са:

1. Алваро Мората, въпреки гола, не успя да се справи със задачите в предни позиции, а и с ролята си на десен полузащитник при загубата на топката.

2. Бавните действия на италианците в средата на терена лишиха тима от елемента изненада в атаките.

3. Индивидуалните действия на Неймар и Меси, а също и скоростната игра на Ракитич и Иниеста осигуриха може би 75% от победата на каталунците.

4. Изолирането на Пирло от играта се отразява ужасяващо на Ювентус.

5. Торинци не по най-добрия начин преминаваха към отбрана при загуба на топката.

6. Лихтщайнер доказа, че е един от най-добрите десни защитници в съвременния футбол.

7. Индивидуалните качества на играчите на Барселона са по-добри от тези на Ювентус.

8. Тази Барса играе по-приятен за окото футбол, отколкото Барса на Гуардиола.

9. Барселона напълно заслужено спечели мача. Каталунците не бяха с една глава над съперника си, нямаха тотално преимущество, но бяха по-силния отбор и заслужено триумфираха.