Да оставиш ШЛ без Ел Класико или как Юве повали Реал
Н. Гавазов
Какво може да се очаква от Реал, щом за 180 минути успя само да разсмее Буфон? Това е част от появилия се фолклор в социалните мрежи след снощния мач-реванш между Реал Мадрид и Ювентус. Разбира се, голяма е съблазънта да напишеш нещо критично след провала на големия фаворит. Но по-същата логика бихме задали въпроса: какви претенции може да предявим към Ювентус, щом този отбор игра просто, солидно, достатъчно внимателно тактически и успя да вкара гол в повече от своя противник?
FUTBOL TV благодари на снощните съперници за емоциите, които ни накараха да преживеем и изказва своите поздравления към италианския отбор, който след 12 години отново ще играе финал в Шампионска лига.
Още след първия съдийски сигнал стана ясно, че домакините са изправени пред голям проблем в лицето на "бианконерите". Гостите започнаха силно, залагайки на атаката, опитаха се да изострят играта отпред, а отзад бяха уверени и спокойни. В същото време домакините показаха много нервност и не приличаха на едно цяло. Тези претенции към "белите" може да предявим за всичките 90 минути на реванша.
Към средата на полувремето нещата започнаха да се успокояват, а гостите нарушиха тактическата си дисциплина, ненужно разкъсвайки линиите при атаките. Това позволи на Бензема, Роналдо и Бейл повече свобода - французинът сам създаде положение и лично го пропиля, португалецът стреля покрай гредата, а уелсецът направи две добри включвания, създавайки напрежение в наказателното поле на противника.
Ключовият момент обаче дойде, когато топката попадна в Хамес Родригес. Както обикновено, колумбиецът нищо не успя да измисли, но за това пък падна.
Така Реал изведнъж придоби преимущество и получи комфорт. Комфорт, защото сега вече "бианконерите" трябваше да реагират, да тръгнат напред с големи сили, а това даваше пространство за пробиви на тримата нападатели - нещо, от чиято липса страдаха цял сезон. Вероятно тук някъде испанските фенове са потривали доволно ръце и най-вече Анчелоти, усещайки как отборът му се насочва към 11-та...
Проблемът за "белите" е, че не вкараха втори гол, а полувремето свърши много бързо, което позволи на гостите да преценят възможностите си в нападение и да коригират поведението си.
Тук трябва да поздравим Алегри и неговите играчи за корекциите на почивката и за това, че не изпаднаха в паника. Първо, специалистът премахна ромба в средата на терена, заради който Реал получи преимущество по фланговете в лицето на Марело и Карвахал. Второ, гостите почти се доближиха до схема 4-4-2, която е удобна за използване на пространствата зад гърба на тичащите напред крайни защитници и трето, ясно се видя, че Погба, Видал и Маркизио получиха за задача да играят с повече внимание и по-агресивно към фланговете. По този начин тази част от терена престана да бъде полигон за развръщане на мадридската лека техника, а учудващото е, че Анчелоти не реагира по никакъв начин на това, оставяйки Кроос в средата абсолютно сам. При изравнителния гол всички обърнаха внимание на това, че Погба се справи с Рамос, че Варан не прояви активност, а Мората действа хладнокръвно. Но преди всичко това да се случи, заплахата дойде от десния фланг, от Видал.
След това попадение торинската защита запази своята компактност и забележете: домакините не успяха да проведат нито една качествена позиционна атака, завършваща с проникващо подаване и изстрел към Буфон. Преминаването на гостите към игра с трима централни защитника пък съвсем отчая домакините, а още по-трудно е когато и Роналдо не играе добре, което само подпомогна играта на солидния Ювентус.
Няма да разсъждаваме над това, че Тони Кроос отстъпва на Шаби Алонсо в опорната зона, че Иско е по-слаб от Лика Модрич, а Хамес дори не може да се доближи до идеите на Анхел Ди Мария - това са проблеми на мадридчани.
Факт е, че Ювентус, който дори не игра на своя предел, проведе два стабилни мача с Реал и напълно заслужено се класира за финала. Барселона е отбор от друга планета, но не бързайте да слагате кръст на "бианконерите", защото между двата финалиста има едно общо нещо, което ни дава повод да очакваме интрига в последния мач от главния европейски клубен турнир. Докато Реал и Байерн влошаваха играта си към края на сезона, то торинци и каталунци поправяха собствените си грешки и ставаха все по-силни. Какво ще се случи на финала? Това вече е друга история, на която скоро ще се насладим.
Сподели
Не твърдя, че е посредствен, но не отговаря на нивото на Реал.
Освен това не мисля, че всичките решения които доведоха до известен спад -визирам продажбата на Ди Мария -са на Анчелоти.
Разбира се ,той е мега голям треньор и ще се радвам ако се озове във ВЛ ,каквито слухове има,но има подобни и за Милан също.
Моля да не бъда разбиран погрешно, не омаловажаван успеха на Ювентус, дори (да, от немай-къде и вероятно само задочно) ще им симпатизирам срещу Барселона, но дори не им се наложи да полагат кой знае какви усилия срещу необратимо разединената тумба от единаци в бяло.
Чета, че испанските медии днес са особено зле настроени срещу Бейл, но с какво Роналдо бе по-добър от него? Да не говорим, че Бейл потича и през двете полувремена, а след гола от дузпа №7 потъна в пълна самоизолация, дори учудващо не положи очакваните усилия да вкара още, но не за Реал, а за себе си в безсмисленото състезание с Меси.
Не мога да разбера трансферната политика на Реал. Не изпитвам колебания само в посока, че новите играчи трябва да струват повече от тия на останалите няколко паралийски отбори и ... до там. Тоя Хамес, например, е типичен пример за това - взеха го заради един наистина красив, но 100% случаен гол на световното, обявен кой знае защо за № 1. И толкова, после заигра за Реал, но в повечето случаи за 11-ти човек. И основният проблем е точно в запълването на бройката със скъпи играчи, нямащи почти нищо общо помежду си. Затова и един от най-евтините, Марсело, не за пръв път се нагърбваше да играе като бек, халф и нападател едновременно, при това в немалко случаи - успешно, колкото и абсурдно да звучи. Другият на ниво бе също познат герой - Св.Икер, оставен като мишена. Е, няма как да стане така. И май стана по-добре, че Реал отпадна, за да не се стигне до мач срещу Барселона, за да не се стигне до още по-голям резил.
Ювентус не е съвсем лишен от плюсове за финала, но са твърде оскъдни по моему, а и със сигурност ще бъдат допълнително обременени от зора непременно да постигнат нещо след бая годинки суша, отнети титли и други мъки.