Атлетико показа характер и елиминира Барселона, за да стигне до полуфиналите
Н. Гавазов
Атлетико Мадрид продължи към полуфиналите на Шампионска лига след епичен двубой срещу Барселона, в който тимът на Диего Симеоне показа характер и се върна в мача след тежко начало.
Атлетико започна с Хуан Мусо на вратата, въпреки че Ян Облак бе на пейката. Пред него действаха Робен Ле Норман и Клеман Лангле, докато останалите защитници на тима на Диего Симеоне бяха млади играчи. Ханзи Флик заложи на този терен с тревна настилка от 26 милиметра на Гави до Педри и Феран Торес в атака.
Първият удар обаче бе дело на Ламин Ямал. Часовникът още не бе показал и минута, а Барселона вече създаде първата си опасност в опит да намали пасива от два гола от първия мач. Ямал се появи между линиите, премина двама съперници и отправи коварен нисък удар, който по пътя си към вратата бе спрян от ръкавицата на Мусо. Блестящо спасяване. Следващата ситуация пред неговата врата обаче нямаше да завърши по същия начин.
Жълтият картон след контузията на Ханцко на "Камп Ноу“ оказа влияние върху този реванш – Марселино Пубил, който бе застрашен от наказание, отсъстваше, което отвори място за Лангле. Само четири минути по-късно това вече се превърна в решаваща грешка. В собствената половина той се обърна, за да върне топката към Мусо, без да забележи, че Ямал е до него. Именно Ямал пресече подаването и насочи топката към Феран, който му я върна, оставяйки го сам срещу вратаря. Младият талант прокара топката между краката на Мусо – 0:1.
Барселона нанесе първия си удар в реванша. Всичко минаваше с лекота през Ямал – главен герой във всяко подаване и всеки дрибъл, разкъсващ защитата на Атлетико още в самото начало на този четвъртфинал. Иронично, при положение че едно от качествата на Лангле винаги е било именно работата му с топката…
Барселона вече владееше терена, топката и въздуха – владееше всичко. Каталунците изглеждаха енергични и уверени срещу съперник, който се бе свил и не можеше дори да разгърне вътрешната си игра. Атлетико сякаш беше извън мача. Страхът сковаваше движенията и решенията на играчите. Антоан Гризман действаше неуверено и грешеше необичайно много, Хулиан Алварес не се виждаше, а в атака единствено Адемола Лукман опитваше нещо – но твърде самотен, при пробойната зад него.
И всичко това се дължеше и на Клеман Лангле, който изглеждаше така, сякаш все още играе за Барселона. Истински "троянски кон“. Французинът отново сбърка – Дани Олмо изведе Феран Торес, който без никакви затруднения спечели позиция и с мощен диагонален удар с левия крак вкара за 0:2. 23-та минута – и Барселона вече беше изравнила общия резултат.
Само минута по-късно Хуан Мусо спаси Атлетико от трети гол. Ламин Ямал подаде с външен фалц към Фермин Лопес, който при шпагат първо се сблъска с крака на вратаря, а след това падна тежко на тревата. Кръвта от устната му спря играта за кратко.
След подновяването Атлетико отговори. Лукман се озова за втори път сам срещу Жоан Гарсия. При първата ситуация бе опитал да асистира на Гризман, но този път действа сам. Топката му беше подадена от Маркос Йоренте след бърз пробив отдясно, а ударът на нигериеца върна живота на "Метрополитано“ – 1:2.
Диего Симеоне призова за спокойствие и размести позициите на Коке и Йоренте в средата на терена. Атлетико отново имаше предимство, но сценарият не се променяше – Педри диктуваше темпото без никаква съпротива, а Феран, Олмо и Ямал продължаваха да създават опасности.
Най-добрият играч на Атлетико всъщност беше този в жълто – Мусо. Той наблюдаваше как Феран изпълнява пряк свободен удар над вратата в края на първото полувреме, което завърши с изключително високо напрежение и интензитет.
След почивката мачът се поднови с лепенка на лицето на Фермин Лопес и със същата картина – топката беше в краката на Барселона. Каталунците се движеха почти без съпротива, без "червено-белите“ да оказват сериозен натиск. Барселона продължаваше да диктува ритъма, докато Атлетико Мадрид беше прибран около наказателното поле на Хуан Мусо и дебнеше за контраатаки.
Именно така Антоан Гризман отне топката и изведе Хулиан Алварес в дълъг спринт, завършил с удар на Адемола Лукман, който обаче беше неточен. Отговорът на Барселона беше още по-силен натиск. Мусо спаси удар от близка дистанция на Феран Торес, който само минута по-късно отново бе в центъра на събитията. Удар на Гави бе блокиран от Клеман Лангле – иронично, защото именно той по-рано беше виновник за проблемите. Впоследствие попадение на Феран беше отменено заради засада след намеса на ВАР и резултатът остана 1:2.
Тогава Диего Симеоне промени хода на мача – освежи фланговете, добави енергия и постепенно наклони играта в полза на своя отбор. С влизането на Алекс Баена и Нико Уилямс Атлетико започна да пресира по-високо, но нито Алварес намери съотборник при една опасна атака, нито Маркос Йоренте и Робен Ле Норман бяха достатъчно точни.
Отговорът на Ханзи Флик бе да пусне Роберт Левандовски и Маркус Рашфорд. Междувременно Матия Руджери получи удар с лакът от Гави и лицето му се окървави.
Влизането на Александър Сьорлот доведе до ключов момент – още при първия му спринт към Жоан Гарсия, Ерик Гарсия го събори на границата на наказателното поле. Като последен човек и без засада – потвърдено от ВАР – съдията Турпен показа червен картон.
От този момент вратарят на Барселона Жоан Гарсия се превърна в основна фигура, спасявайки всичко възможно. Последният ход на Флик бе отчаян – включването на защитници като Роналд Араухо, за да се задържи резултатът.
Осемте минути добавено време преминаха под постоянни центрирания и напрежение, докато Атлетико се защитаваше с изключителна саможертва. Йоренте бе навсякъде по терена, а Руджери – с бинтована глава – се превърна в символ на борбата.
"Метрополитано“ кипеше, трибуните се опитваха да избутат отбора си до края. Финалният сигнал дойде в 98-ата минута – Атлетико е на полуфинал. Публиката може и да е остаряла с няколко години от напрежение, но си заслужаваше. Това е мач, който остава завинаги в историята.
Сподели
