Три решения
Н. Гавазов
Към средата на втория сезон на обновената Шампионска лига стана очевидно какво влияние оказа преминаването през 2024 г. към формат с 36 отбора и т.нар. "швейцарски“ модел — по-рано в европейския футбол не е имало нищо подобно.
Достатъчно е да се даде само един пример: този сезон в заключителния кръг на общия етап вратарят на Бенфика Анатолий Трубин подари на турнира култов момент, поразявайки в 98-ата минута вратата на Реал. Украинецът спаси отбора си от отпадане, извеждайки лисабонския клуб в плейофите. Ако разширим примерите, те са много – буквално до последната минута на последния кръг едни отбори преминаваха летвата, а други оставаха зад чертата.
От друга страна, форматът на турнира стана толкова заплетен, че самият Трубин не разбираше докрай колко решаващ е бил неговият гол.
Очевидно е, че идеално решение не съществува, но това не означава, че не трябва да се опитаме да го намерим. По време на мачовете от плейофния кръг, които се провеждат вчера и днес, решихме да разсъждаваме как може да се промени форматът на Шампионска лига — разбира се, в рамките на реално осъществимото.
По-долу са три варианта — от радикално иновативен до фино прецизиран.
Две минилиги и един гигантски плейофен кръг
УЕФА вече няколко пъти е променяла формата на Шампионска лига, откакто в началото на 90-те години се отказа от класическата Купа на европейските шампиони.
Въпреки постоянните корекции, турнирът остава върхът на клубния футбол — и окончателно "счупен“ все още не е.
Но истинската магия започва в плейофите. И именно тук се крие проблемът: колкото и УЕФА да рестартира груповия етап, той никога няма да се сравни по драматизъм с класическите елиминации в два мача.
Предимство трябва да имат само най-добрите. Ако си завършил под второто място, можеш да получиш всеки за съперник — от Реал до Бодьо/Глимт. Всичко ще зависи не от поставянето, а от жребия. В същото време всеки отбор пак ще играе осем мача в общия етап — което означава, че приходите няма да намалеят.
Това все още не е идеален формат. Твърде много отбори ще могат да стигнат до плейофите дори при посредствено представяне, а вероятно ще има и формални мачове без турнирна тежест. Но ни се иска двубои като Арсенал — ПСЖ или Реал — Байерн през ноември да значат повече от сега.
Две автоматични места в плейофите биха повишили напрежението в горната част на таблицата.
Клубовете сами да избират съперниците си
Молят ни да бъдем реалисти, затова и ще изходим от това. Няма да има връщане към епохата "една лига — един победител“. Нито към чист елиминационен формат от първия кръг. Още повече че след общия етап на практика и сега започва отделен турнир на директни елиминации.
Сегашният формат като цяло не е толкова лош. Основният проблем е в системата на поставяне — казано просто, тя почти нищо не значи.
През миналия сезон Ливърпул завърши първи в общия етап, а "наградата“ бе сблъсък с ПСЖ, завършил 15-и — и в крайна сметка изхвърлил "червените“ от турнира.
Или да вземем Реал, който стана 11-и и получи Манчестър Сити (22-ри). Да, и двата отбора се представиха под очакванията, но това изглеждаше като "наказание“ и за двата. Ако Реал бе завършил с едно място по-ниско, щеше да срещне — без обида — Селтик. И кого бихте предпочели?
Когато отборите се подреждат по една точка (или по голова разлика), трудно може да се говори за научна оценка на реалната им сила. Затова поставянето трябва да придобие смисъл: нека клубовете сами избират съперниците си.
Звучи скандално?
А как би работило това? Реал завършва девети — значи има най-висок номер сред участниците в плейофния кръг. Вместо автоматично да играе с 24-ия (например Бенфика), той получава право да избере всеки съперник от този кръг. Следва Интер (10-и) — и също избира сам.
Това може да се превърне и в телевизионно шоу: представете си как представител на всеки клуб получава 60 секунди да обяви избора си. Освен това така големите отбори естествено ще се раздалечават максимално един от друг.
Същото може да се повтори и на осминафиналите. А на по-високо класирания може да се даде и избор къде да е първият мач — у дома или като гост, дори в кой ден да се играе.
В крайна сметка такива "спортни преимущества“ се печелят на терена и имат реална стойност. Това ще намали и вероятността отборите да пестят сили в края на общия етап.
Звучи ли ви още скандално?
Новият формат не е толкова лош, но посявката трябва да се затегне
Може би най-важната промяна е в начина на възприятие.
Големият общ етап от осем мача намалява риска от ранно отпадане, но именно това ни даде едни от най-добрите сюжети на сезона. Бенфика и Бодьо/Глимт успяха да преживеят слаб старт и постепенно да се върнат в турнира. Същото почти направиха Пафос и Юнион Сен-Жилоаз.
Ако гледаме на общия етап като на кратък минисезон с обрати и развитие, форматът става много по-интересен — дори да знаем, че през октомври никой няма да отпадне.
Все пак могат да се направят малки корекции.
Първо, за държави с четири и повече клуба може да се позволи поне един мач срещу сънародник още в общия етап. Това би затруднило доминацията на най-богатите първенства.
Второ, вместо да се премахва поставянето, то може да стане максимално строго. Разликите между съперниците са огромни — например Спортинг (7-и) срещу Манчестър Сити (8-и), или Борусия Дортмунд (17-и) срещу Олимпиакос (18-и).
Нека всичко се определя от крайното класиране: първият играе с победителя от 16-и срещу 17-и, вторият — с победителя от 15-и срещу 18-и и т.н.
Това не са радикални промени, защото честно казано не е нужно да се променя много. Получаваме минисезон с истински сюжетни обрати, луд финал на общия етап и огромна плейофна схема с месеци футболна драма.
Разширяването на турнира е продиктувано най-вече от стремежа към повече приходи. Но, както често става във футбола, алчността в крайна сметка ни дава още повече вълнуващ футбол.
Сподели
