Всеки отбор играе толкова, колкото му позволи съперникът. Челси бяха тези, които накараха Атлетико да изглежда като втородивизионен тим. Кова и Канте спечелиха битката в средата на терена - почти не видях Коке да прави нещо смислено. Тримата отпред натискаха атлетите още от тяхното наказателно, защитата дори без намиращия се в много добра форма Кристенсен, се справи с Караско, Суарез и Феликс. Да, Азпиликуета извади късмет с онзи къс пас към Менди, когато можеше да бъде изгонен с дузпа. Ама Караско преигра ситуацията и италианският съдия не свирна, за което Клатенбърг ще бъде отново поразително потресен. 😉
И едно много важно нещо, за което "експертите" на Острова сега мълчат гузно. На времето твърдяха, че постоянното "въртене" на състава е причината за неуспехите на Лампардовия Челси. Тухел не е изиграл два мача с един и същ състав и е вече 14 мача без загуба, без допуснат гол в 12 от тях. Знам какво ще кажат някои - абсолютна случайност, абсолютен късмет и абсолютна съдийска подкрепа. Ще отговоря с цитат от герой на Богомил Райнов - "Няма случайни случайности". Защото във всеки мач "новите" в състава знаят точно къде трябва да са на терена и са инструктирани точно какво да правят. Да, имат проблеми с успеваемостта пред гола, но промяната в атаките е очевидна - вижте какво прави Хаверц напоследък. И може да прочетете защо Ейбръхам не играеше преди да бъде "контузен".
Вероятно Челси ще загуби някой мач (не дай Боже!), но сега вече съм по-голям оптимист за завръщането им на голямата сцена. 😎