В сряда вечер реших да гледам футболната среща от 2 кръг на груповата фаза на Шампионската лига между Рубин и Барселона. Исках да разбера дали испанците ще победят и дали Гуардиола си е взел поука от някои неуспехи през миналия сезон. Наложи ми се да ползвам услугите на Интернет заради работата си на компютъра ( и не съжалявам, защото може би нямаше да ми дойде идеята да напиша настоящия си коментар). Докато си работех и хвърлях по едно око на мача в който Барселона отново се бе оплела като пате в кълчища в собствената си мрежа, в самия край на срещата чух едно безумно изказване на коментатора, който явно бе изнервен от това, че любимците му не успяха да победят руския шампион.

OЩЕ...

21.04.24 | 22:02

Киоун: Арсенал не се доказа срещу Байерн

Ще се опитам да го предам дословно: „Видяхме абсолютно жалка и убиваща футбола игра на Рубин. Не мога да разбера защо изобщо зрителите ходят на мачовете на този отбор? Това е неуважение към собствената публика. Едва ли тим с такава недостойна тактика ще излезе от групата" - шашнах се, защото направих аналог с един друг наш известен коментатор, който бе обезумял по същия начин на мача БАТЕ - Левски, че заслепен от „синята" си обич се опитваше да ни убеди 15 минути преди края на мача, че жалкия отбор на Батков ще вкара 4 гола на съперника си. Не това обаче е въпрос на настоящия ми коментар

Замислих се над това какво се случи в столицата на Татарастан. Ден по-рано бях писал, че Барселона има мисия и ще търси отмъщение в руските степи и почти бях убеден, че ще го намери. Логиката ми подсказваше, че човек греши един - два пъти, а когато почне да повтаря грешките си, то тогава се превръща в глупак. А треньорското ръководство на каталунците не приличат на глупаци. Четох изказванията на Пике и Пуйол, които се заканваха какво ще направят, сложих на кантара и това, че Рубин си подмени половината отбор, че Келешин няма да играе ( така каза Бердяев на пресконференцията) и взех, че им повярвах.

На практика какво се оказа. Хосеп Гуардиола и неговата Барселона отново не намериха входа на лабиринта наречен Рубин. Както лъч светлина се разпилява, попадайки върху скъпоценните камъни, така и нападателите на Барса се разпиляваха в странната защита на домакините. Представяте ли си: каталунците не успяха да победят отбор, който три пъти по-малко владееше топката! Гуардиола може и да е добър треньор ( аз не мисля така), но той понятие си няма как да победи Моуриньо и Бердяев. И съответно след такива важни мачове в които Барса се проваля, чуваме познатия рефрен: „В нищо не мога да упрекна своите футболисти. Ние създадохме много положения и контролирахме топката". Запомнете тази фраза в случай, че Барселона не победи в „Ел Класико".

Рубин, независимо с какъв нападател игра, можеше да спечели. Както Интер на полуфинала. Защото испанците не показаха нищо ново и по-лошото - не си бяха научили урока от предишните срещи. И сега не бива да се оплакват от студове и лош терен. А за подценяване да не говорим, защото се заканваха преди мача. Очевидно е, че каталунците за четвърти път настъпиха дръжката на греблото, а това се превръща в очевиден техен проблем. Още в началото на мача играчите на Гуардоиола виждаха в своя съперник швейцарско сирене с дупки, но в неговия ход се оказва, че с шампиона на Русия нещата не стоят точно така и играта в отбрана е същата както миналата година. А Барса тръгна да побеждава своя съперник с трима централни полузащитници. А без Меси просто фланговете не работеха - Алвеш и Максуел се провалиха.

И да се върнем към темата „антифутбол". Казвам го за кой ли път - това е мит на неудачниците. В конкретния случай - Барселона. Рубин игра така както може да играе и постигна добър резултат. А тези които говорят за антифутбол да се замислят от какви компоненти се състои съвременния футбол: техника, физика и тактика. И щастие разбира се. На кой какъвто цвят му харесва. Рубин бе силен тактически, Барса е силна в техниката, а Интер например при Моуриньо в тактика и физика. И толкова е просто - технична Барса не е по-силна от тактическия Рубин. За какъв антифутбол говорим тогава? Мачът ни държа в напрежение до края и на едни донесе радост, а на други мъка - значи тази игра заслужава да живее и има смисъл.

В заключение ще кажа, че ако Вие сте богат и обичате импресионистите - отивате и купувате картина на Моне за примерно 1 милион лева, но ако нямате пари и обичате кубизма - на пазара има картини за по 20 лева. Сигурен съм, че насладата и от това произведение на изкуството ще бъде не по-малка. А истинския ценител, професионалиста знае, че кубизма и импресионизма са по своему прекрасни.....

PS: Авторът е фен на Барселона и такъв ще си бъде  винаги.