Отпадането не Левски от Дебрецен по традиция бе прието изключително критично от българската журналистическа гилдия, а така и от родния футболен запалянко. Това до една степен е оправдано, имайки предвид залога на срещата (а именно 7-те милиона евро и мястото в най-престижния турнир на планетата..) и неизвестноста на унгарския шампион. Аз обаче съм от малкото, които видяха нещо добро. Да, вкараха ни 4 гола, 3 от които извън границите на наказателното поле. Да, от около 12 чисти голови положения в двата мача вкарахме само един гол. Да, в обичайният си хумористичен стил Тодор Батков сравни отбора с Барселона, наливайки масло в огъня от подигравки, отправени от страна на феновете на четирибуквието. Тези нападки обаче според мен за безпочвени. Тандемът, съставен от Георги Иванов и Ратко Достанич (към който отначало бях негативно настроен) възвърна нещо, което не бях виждал в Левски през последните години - левскарския дух. "Сините" играят с огромно количество хъс, има сработеност в тима, налагат се заучени атаки и разигравания (които трудно могат да окажат влияние, имайки предвид, че Достанич е начело на тима едва от 1 месец) - в Будапеща при общ резултат 4:1 в 80-та минута на мача момчетата в синьо се раздаваха за публиката, за Левски. В океанът от песимизъм които облива българския футбол новостите в тима дават надежда. Нека не забравяме, че на Левски остават още цели 6 мача в Европа, и то в груповата фаза на новата Лига Европа. До декември месец ще има време отбора да се сработи още повече.

Така отново стигаме до въпроса - Какво като има сработеност, какво като играят с хъс като няма кой да вкарва положенията? Фразата "на Левски му трябва нападател" вече стана клише. И да му трябва и да не му трябва очевидно е, че нападател няма да има. Ратко ще трябва да извлече най-доброто от Георги Христов, Дениран и Еньо. От халфовете също ще се очаква да вкарват голове, след като и без това не се връщат в защита да помагат. Тук веднага се сещам за една от най-големите грешки на "новото управление" - Иван Цачев под наем в Благоевград. Видимо талантливият младок със сигурност имаше с какво да помогне на Левски в Европа. Добре е, че се обиграва, но при тази голова суша в тима не е редно Цачев да си вкарва головете за Пирин, а не за Левски. За щастие друга млада надежда на офанзивната школа на Левски Боян Табаков е близо до оздравяването си след тежката травма, която претърпя през миналия сезон. Доказаният тревоман Дениран Ортега с нищо не оправда трансфера си или мястото си на чужденец. Напротив, направи около 4-5 фрапантни пропуска откакто е в отбора, напомняйки за "новия Роналдо" Жеан Карлос. Аз лично тая симпатии към вечно пренебрегвания Еньо Кръстовчев, но в мача-тренировка с Ботев се видя, че именно това, че последната година бе забравен от Кокала и тежката контузия, която претърпя миналата зима са забавили подготовката му. Въпреки всичко той си остава един доказан голмайстор и трябва да си спечели мястото в отбора.

В защита няма толкова въпросителни, няма и много на какво да се надяваме. Липсата на опит пречи на Веско Минев и Виктор Генев. За сметка на това Шакиб Бензукан показва голямо израстване в класата си и безпроблемно замества контузения Живко Миланов. Алкохолът не успя да свали Рабех от почитното му място на най-добър защитник в "А" група, но явно е забавило реакциите му, защото Рудолф около 30 секунди си нагласяваше топката пред погледа му преди да я оплете за пореден и последен път в "синята" врата. Топузаков си остава лидер и вдъхва опит и сигурност в отбраната. Липсата на помощ от халфовата линия на отбора (съставена главно от офанзивни играчи), обаче претоварва защитния вал на тима, и така се стига до грешките. Отсствието на Владо Гаджев си каза думата в Будапеща. Георги Сърмов се изплю върху изграденото си реноме на стабилен халф с 5-6 ужасяващи тактически грешки, една от които фатална. Надеждата на Левски е Симонович да успее да измисли машина на времето, за да може да покаже защо завинаги ще остане в сърцата на "сините" фенове. Оптимистична бе и играта по фланговете на Жо, Зе, та дори и Хичо. Йовов за пореден път доказа, че спокойно можеше в момента да замества Роналдо в Ман Юнайтед, ако беше малко по-постоянен с представянето си.

Като цяло отпадането от ШЛ може да се тълкува и като нещо добро - един добър сезон в Лига Европа би трябвало да подготви тима за пробив догодина. 6-милионната разлика от парична гледна точка между двата турнира обаче малко успорва твърдението ми...

АСПАРУХ ФРАНГОВ