Вчера Милан назначи Кларънс Зеедорф за старши-треньор на отбора, а по-късно холандският специалист проведе първата си тренировка с тима. Започва ли нова ера за славния италиански тим, ще имат ли повод феновете на "росонерите" да се радват или напротив, кризата ще продължи? За да дадем отговор на този въпрос, ние трябва да се върнем няколко дни назад, когато Милан официално се раздели с Масимилиано Алегри.

Ясно е, че кризата в отбора не е свързана само работата на Алегри, от което следва, че уволнението на италианеца не е продиктувано толкова от идеята за решаване на проблема, колкото за намиране на изкупителната жертва. А тя няма как да бъде в лицето на ръководството (началникът винаги е прав) или в Бонера, Сапата, Кристанте... няма как една дузина играчи да бъдат освободени по средата сезона.

OЩЕ...

21.11.24 | 00:03

Буфон: Балотели се загуби по пътя към истинската си цел

Но дори да предположим, че изморилият се да твори подвизи Масимилиано (лично за мен най-добрият треньор в Серия А) е главният виновник за всички беди, в неговото уволнение няма нищо логично. Ако Алегри трябваше да бъде уволнен, това трябваше да се случи много по-рано, а не сега, когато до края на договора му остават пет месеца и нищо не може да се направи по отношение на класирането в Серия А, защото Милан отдавна мина точката на незавръщането и отборът не претендира за Скудетото или за попадане в челната тройка. Лига Европа? За да стане това е нужна стабилна скамейка и второ, тази цел може да бъде постигната и без смяна на треньора, независимо от факта, че дистанцията от групата на лидерите е десет точки - в италианските условия това не означава кой знае каква голяма преднина.

Истината е, че основния проблем на Милан не е в треньора, а в това, че съставът е средняшки, без абсолютно нито една звезда, а защитата изглежда като на отбор от Серия В - със смяната на треньора това няма да бъде поправено, напротив. Всъщност, ръководството на клуба се опита да осъществи с уволнението на изтерзания Алегри един хитър ход, а именно да даде на запалянковците надежда, че Милан все още е предишният гранд и на нито един треньор няма да бъде позволено да държи отбора в средата на таблицата за класиране. Дори при наличието на очевидни заслуги пред клуба.

Паралелно с това, уволнението на Алегри е лична инициатива на Барбара Берлускони. Просто дамата не пропусна да напомни, че властта на "Сан Сиро" сега принадлежи на нея. А от това пострада трудолюбивият, но жестоко ограничен откъм творчески действия треньор. Решението в понеделник е своеобразен отговор на Барбара към Адриано Галиани - човекът, който постоянно защитаваше Масимилиано и който вече няма толкова реална власт. Сега единственото, което успя да направи Галиани е да изрази съчувствието си към Алегри, осъзнавайки, че определено Милан ще загуби нещо от тази раздяла.

А какво ще стане с новият наставник? Отсега трябва да е ясно, че ще му бъде трудно и няма да има никакви гарантирани плюсове в работата, независимо от намаления натиск и отсъствието на конкретни задачи за сезона. Холандецът трябваше да се върне на "Сан Сиро" по-късно, в края на сезона, когато можеше да започне на чисто, спокойно да си огледа състава и да привлече необходимите му играчи, а излишните да ги освободи. Сега Кларънс попада на кораба направо в окото на бурята, в клуб, който не е същият както преди две години, без опит и по-голяма част от работата му ще се състои в това да чете между редовете и да гадае на кафе - нещо, в което никога не е бил силен, за разлика от човека, който прави всичките си сметки именно пред празната чаша с изпито кафе и който в понеделник без да се замисли взе решение да уволни Алегри.

Започва ли нова ера за славния италиански тим, ще имат ли повод феновете на "росонерите" да се радват или напротив, кризата ще продължи? От казаното по-горе може да направим извода, че привържениците на "росонерите" имат много малко причини да се радват щом решенията се вземат след чаша горещо кафе.