реалист, освен това и там е като в Англия - всеки може да победи всеки, като разликата е, че топката се изнася малко по-бавно в предни позиции и с изключение на Ювентус рядко се стреля от далечна дистанция. Тук последните месеци се появиха много мнения за Меси и аз когато говоря, че постиженията на аржентинеца са относителни, изобщо не се заяждам. Вероятно Меси ще вкара същото количество голове и в Бундеслигата (много относително), но в Англия, Италия и Франция е абсурд да го направи заради по-особения футбол, който се играе там. Това се знае и от статистиците и от специалистите в Скай, Юроспорт, ВВС и за това хората се впечатляват, че някой е вкарал 15 гола в 25 мача от ВЛ и не се стряскат, че някой има 100 в Примера. Италианският футбол стана много отворен и най-хубавото е, че мачовете са много оспорвани. А Милан и Интер са имена, както казваш - що нещо разпродадоха и пак какво правят. Специално Милан откакто ги помня никога преди са нямали такова разхлабване на състава и въпреки това биха Барса и са кандидати за топ 3. Специално днес се очертава много невероятен мач с Лацио, който смятам да не изпускам в никакъв случай - убеден съм, че ще е много по-интересен от срещата между двата държавни мастодонта.

Да ти кажа и на мен нещо подобно ми минава през ума. Май ще почнем да ги следим. Особено Милан и Интер заслужават респект, защото след всички продажби на играчи,пак са около върха. Отделно, май, силите са много изравнени.

Който продължава да робува на стереотипите за италианския футбол, трябваше да гледа снощния мач. Играчите не спряха да тичат 90 минути. Вълнуващ мач. Без лазене по терена, тичане след съдията или каквито и да е циркови изпълнения. Наполи имаше по-добри шансове за гол, бай-голямо пропиля Джемаили, който на празна врата не вкара гол - както Кел от Дортмунд миналата седмица.