Реваншът
Н. Гавазов
Нека този път да не започваме материала с думите "Никой не го очакваше“.
Напротив, това беше напълно очаквано. Млад, но вече достатъчно опитен треньор, който се радва на легендарен статут и има световна титла като футболист, поема столичен клуб, останал извън европейските турнири, възползва се от благоприятната програма и интересните трансфери – и се включва в битката за шампионската титла!
Само че подобно развитие се очакваше от Шаби Алонсо в Челси, а истинския блясък демонстрира Рино Гатузо в Лацио.
Завръзката: руини, изгубили всичко
Днес може да звучи смешно, но преди началото на сезона Орлите бяха напълно реален кандидат за най-голямото разочарование в италианския футбол, а дори и за изпадане от Серия А.
Отборът не успя да се класира за европейските клубни турнири в два поредни сезона. В момента е модерно едва ли не да се радваш, че не си попаднал в Лигата на конференциите, но в случая с Лацио беше прекъсната осемгодишна поредица от последователни участия в евротурнирите. Два поредни сезона без европейски футбол пък не се бяха случвали на клуба от началото на 90-те години.
В Рим не успя да постигне успех дори Маурицио Сари – треньорът, извел Лацио до второто място през сезон 2022/23 и специалист с изключително сериозна репутация. След завръщането си в италианската столица той не успя да промени нищо. И проблемът не беше само в резултатите, макар че деветото място беше истински провал – толкова ниско клубът не беше завършвал от 16 години. Скучният и безличен футбол, при който отборът отбелязваше средно около един гол на мач, нямаше нищо общо с очакванията към архитекта на изключително силния Наполи.
Сари си тръгна, а на негово място пристигна човек, превърнал се в посмешище и враг на цяла Италия. Разбира се, Дженаро Гатузо беше велик футболист, но в последните години като треньор търпеше предимно неуспехи. Най-важният от тях беше и най-болезненият – в националния отбор на Италия. Гатузо не успя да класира Скуадра адзура за световното първенство. Човекът, към когото цяла Италия гледаше с недоверие, успя да провали и първото си впечатление в Лацио, след като отборът отпадна още на първия етап за Купата на Италия от втородивизионната Мантуа.
Самото назначение на Гатузо изглеждаше като подпис под документ, с който Лацио признава, че вече принадлежи към средняците, а може би дори към аутсайдерите. И днес има достатъчно основания за подобни опасения. Римляните изпитват сериозни финансови затруднения. Телевизионните права в Италия носят сравнително скромни приходи, постъпленията от европейските турнири са ясни, а на трансферния пазар през последните години Орлите не само не печелеха, но по-скоро именно заради неуспешната си политика стигнаха до дъното.
Да, през лятото на 2026 г. клубът успя да продаде централния защитник Марио Хила на Милан за 30 милиона евро. Но какво означава подобна сума на съвременния трансферен пазар? Нито един от останалите продадени футболисти не донесе повече от три милиона евро. Нуну Тавареш така и не успя да бъде продаден въпреки всички опити, а раздялата с Иван Проведел срещу символична сума и преминаването му в Интер, съчетано със завръщането на вратаря Мандас от наем, изглеждаше като доста съмнително решение.
Когато резултатите са слаби, старите конфликти се изострят. А привържениците на Лацио дори в най-добрите години на клуба имаха немалко претенции към президента. Изключително пестеливият Клаудио Лотито така и не успя да удовлетвори очакванията на феновете, разглезени от богатите и успешни години на първото десетилетие на XXI век. Когато пестеливостта му престана да носи и резултати, всички стари обиди отново излязоха на повърхността.
Сезон 2026/27 въпреки всичко изглежда като кулминацията на дългогодишния конфликт между президента и привържениците. Феновете, опитвайки се да принудят Лотито да продаде клуба, бойкотират мачовете, а средната посещаемост на Олимпико за срещите на Лацио едва надхвърля 10 000 зрители. Гледката е наистина мрачна за стадион с капацитет от 70 000 места.
Лацио заема последното място в Серия А по средна посещаемост. Дори отбори от по-малки градове и с далеч по-скромни стадиони привличат малко повече публика. Ако не броим пандемичния сезон, това е най-ниската посещаемост в историята на клуба.
Каква ирония би било, ако при тези обстоятелства Лацио стане шампион! Клуб с огромна армия от верни привърженици толкова години търпеше неуспехи, но въпреки това изпълваше Олимпико с бяло-синьо море. А сега отборът е начело в класирането, но без подкрепата на своите фенове.
Приказката: резултати, каквито не постигна дори отборът с Креспо, Верон и Неста
Мантуа, която заема четвъртото място в Серия Б, все още е единственият отбор, успял да победи Орлите през този сезон.
Самото отсъствие на поражения обаче не разкрива напълно мащаба на успеха на този Лацио. В първите си десет мача римляните спечелиха девет победи и допуснаха само едно равенство – срещу исторически неудобния Милан. Това е най-добрият старт в историята на клуба. Нещо повече – в цялата история на Серия А само единици са отборите, успявали да започнат сезона с подобно темпо. Последният шампионски състав на Милан и най-силните версии на Ювентус са сред тях. Сега към тази елитна компания се присъедини и Лацио на Гатузо.
Ювентус загуби с 0:3 у дома от римляните, а Сасуоло допусна шест гола срещу тях на собствен терен. Да, повечето мачове срещу средняци и аутсайдери завършват със сравнително скромни победи с един гол разлика, но дори това е несравнимо с кошмара, който преживяваше клубът през миналия сезон. Засега Лацио има пет победи в пет гостувания – за целия предишен сезон те бяха само шест!
Какво доведе до тази невероятна трансформация?
На първо място, през лятото клубът обнови основата на състава си. Интер вече вероятно съжалява, че позволи на Давиде Фратези да премине именно в Рим. Бившият резервен полузащитник на нерадзурите буквално разцъфна под ръководството на Гатузо и се превърна в един от основните двигатели на силния старт на Лацио. Още в началото, когато новият треньор работеше в условията на пълно недоверие, Давиде отбеляза победните голове срещу Дженоа и Болоня, а след това помогна на отбора да направи обрат срещу Удинезе. Така римляните постепенно набраха скорост.
Централната ос на състава стана по-силна във всяко отношение. Централните защитници Шутало и Духи се конкурират за едно място в стартовия състав, но и двамата допринесоха за укрепването на отбраната. В Рим вече никой не си спомня за Хила. В атака пристигна Андреа Пинамонти, който отдавна заслужаваше втори шанс в голям клуб след неуспешния си период в Интер. Във всеки от последните три сезона, прекарани в отбори от средната част на класирането, той отбелязваше между девет и 12 гола.
Мандас пък е просто великолепен на вратата. Решението на Сари да го изпрати под наем в Борнемут вече може да бъде определено като сериозна грешка.
Само с трансферите обаче не може да бъде обяснен успехът. Все пак Лацио привлече футболисти, които вече не бяха особено търсени на пазара, а за всички нови попълнения клубът трудно отдели малко над 20 милиона евро.
При Гатузо заиграха и футболисти, които преди това изглеждаха ненужни. Именно Тавареш се превърна в едно от най-добрите крила в първенството, а защитникът Оливер Провстгор сякаш се прероди след ужасния си предишен сезон.
Дори един млад футболист, който досега предизвикваше интерес предимно заради фамилията си, спечели конкуренцията и вече отбеляза първия си гол в Серия А.
Докато утвърдени специалисти като Спалети, Алегри и Сари синхронно търпят неуспехи, треньорът и клубът, които мнозина вече бяха отписали, впечатляват с качеството на работата си. Рино успява да разкрие потенциала на футболистите и надминава дори най-смелите очаквания, а играчите се стремят да оправдаят гласуваното им доверие.
Сред футболистите, които все още не сме споменали, особено внимание заслужава Матиа Дзакани. Капитанът на отбора е в Рим от 2022 г., но едва сега достигна подобна форма. Лявото крило вече има пет асистенции и два гола, а представянето му е толкова силно, че Лацио изгражда по-голямата част от атаките си именно през левия фланг.
Възможно е програмата на римляните да е сравнително благоприятна. Да, в нея присъстват Ювентус и Милан, но останалите представители на традиционния елит все още предстоят. Самият Гатузо не бърза да се наслаждава на успехите и заяви:
"Рекордите? Ще им се наслаждавам, когато се пенсионирам. Сега пред нас има още много работа“.
Впрочем успехът на Лацио определено не е плод само на късмет. Орлите надиграха повечето си съперници, а дори срещу Милан изпуснаха победата, след като бяха спечелили убедително първото полувреме. Нещо повече – отборът нямаше късмет и с контузията на Гудмундсон. Другият потомък на известен европейски политик можеше да даде на треньора още възможности за изграждане на атаките.
Какво следва?
Тази приказка напомня за историята на Наполи през сезон 2021/22. И тогава отборът беше воден от Гатузо, а също отпадна още в първия си мач за Купата на Италия, макар че тогава турнирът започна чак през януари. Наполи завърши сезона на трето място. Макар всички привърженици на Орлите да мечтаят за чудо, подобно класиране би било отличен резултат за Лацио. Има обаче една съществена разлика: тогава Наполи участваше в Лига Европа и играеше срещу самата Барселона, докато след отпадането от Мантуа пред Лацио остават точно 38 мача.
Гатузо намери оптималния игрови модел за своя отбор. Тавареш и Дзакани се доказаха като отлични крила, способни да създадат проблеми на всеки съперник в Серия А. В центъра Фратези е готов да блести, а цялостната структура на отбора вече е значително по-здрава.
Фамилията, която предизвиква възторг у милиони хора, всъщност е повод за гордост на Лацио, но не по причината, за която вероятно си мислите. Клубът, дал на футбола Алесандро Неста, дълго чакаше появата на нови таланти от собствената си академия. Мусолини все още не е превърнал името си в символ на футболно величие, но вече е една от големите надежди на привържениците.
Най-важното послание от историята на този римски ренесанс обаче е свързано с всички нас. До лятото и Гатузо, и Лацио бяха поставени в категорията на неудачниците, ако се съди единствено по общественото мнение. Сътрудничеството между тях обаче надмина не просто очакванията, а и най-смелите надежди.
След най-тежкия удар, който изобщо можеше да понесе – човек, спечелил световната титла с Италия, а впоследствие неспособен да класира националния отбор за големия форум – Рино видимо стана много по-спокоен. Вероятно е успял да насочи бурната си енергия в правилната посока.
Футболистите на Лацио, за които доскоро сякаш оставаше единствено възможността да продължат кариерата си в по-ниските дивизии или да се откажат от футбола, също използваха треньорската промяна като възможност за ново начало и развитие.
Апропо, преди малко Лацио измъкна точка при гостуването си на Наполи и ще посрещне международната пауза като лидер в класирането, а какво ще се случи след този период, до края на календарната година - остава да видим.
Но пожелаваме на Орлите само успехи, а на всички нас – по-малко прибързани етикети за живите хора и по-малко категорични заключения, направени още преди първия мач.
Сподели
