Милан превърна Хелоуин в кошмар за Интер
Н. Гавазов
По трибуните на Curva Nord премина вълна от възторг. Предварително подготвената хореография на ултрасите на Интер изобразяваше привърженик на Милан, заспал дълбоко на дивана. На заден план звучеше радио, от което се чуваше: "Интер е шампион на Италия“.
Фен на нерадзурите се надвесваше над поваления си съперник.
"Мечтай си – прошепваше той. – Времето на приказките отмина“.
Долу, върху яркозелената, почти светеща трева на Сан Сиро, Кака се отправи към отсрещната врата.
Когато излезе на терена, за да бъде включен в Залата на славата на Милан, бразилецът изглеждаше силно развълнуван. Особено когато целият стадион, на който росонерите бяха домакини, запя старата песен в негова чест: "Дойдохме да видим как Кака вкарва голове“.
44-годишният бразилец е последният носител на "Златната топка“, играл за клуб от Серия А. Той получи отличието, след като Милан за последен път спечели Шампионската лига – преди две десетилетия. Това беше времето на приказките.
Оттогава Милан е ставал шампион на Италия само два пъти. Интер пък спечели требъл и добави втора звезда върху фланелките си в чест на 20-ата титла в Серия А. Постижението беше подпечатано през 2024 г. с победа над росонерите в дербито.
На трибуните присъстваше Стефано Пиоли. В момента той е без работа, но именно под негово ръководство Милан спечели последната си титла в Серия А преди четири години. Джери Кардинале и RedBird Capital придобиха клуба в разгара на този успех, надявайки се, че наследяват отбор победител.
След това обаче треньорът загуби следващите шест дербита, а привържениците на Интер не пропускаха възможност да му се подиграват. Те присвоиха песента "Pioli's on fire“ ("Пиоли гори“), която дотогава се изпълняваше от феновете на Милан, и я използваха срещу самия специалист.
Оттогава нерадзурите не бяха печелили нито едно дерби. Това е своеобразна аномалия, тъй като Интер продължава да бъде най-доминиращият отбор в италианския футбол през настоящото десетилетие. В събота победа щеше да му позволи да се откъсне на десет точки пред градския съперник.
Но, както и през миналия сезон, когато Интер загуби и двата си мача срещу росонерите, негативната серия в това съперничество продължи. Милан спечели четвърто поредно дерби дела Мадонина във всички турнири – нещо, което не се беше случвало от 1973 г.
"Тази вечер видяхме от какво е изграден този отбор. Ако останем заедно и се подкрепяме взаимно, ще победим“, заяви Кардинале.
На практика той реши да постави началото на нов отчетен период за своето управление, вместо да се връща към предишните четири години. Собственикът призова привържениците да оценяват работата му от 25 май насам – деня, в който росонерите останаха без участие в Шампионската лига.
След последния кръг от миналия сезон в Серия А Кардинале освободи Масимилиано Алегри, а управленският му екип реши да го превърне в най-ангажирания със случващото се в клуба собственик в цялото първенство.
Като почитател на поредицата "Топ Гън“ Кардинале нарече назначения от него треньор Рубен Аморим свой верен партньор. Португалецът хареса сравнението, макар че, както разказа пред DAZN, "партньорът на Маверик – Гус, умира още в първия филм“.
Победата в дербито без съмнение се превърна в най-яркия момент за Аморим, откакто пое Милан. Въпреки необичайната тенденция в мачовете срещу Интер обаче малцина очакваха подобен резултат.
До средата на миналата седмица росонерите нямаха загуба в италианското първенство. След това отстъпиха на Болоня с 2:4 на Сан Сиро. Това поражение разгневи Кардинале. Милан първи допусна гол, успя да обърне резултата до 2:1, но през второто полувреме загуби контрол над срещата и позволи на съперника да измъкне победата.
От една страна, решението на Аморим да запази силите на няколко футболисти преди дербито се обърна срещу него. От друга, късните му смени в мача с Болоня изглеждаха така, сякаш наставникът вече се беше примирил с поражението.
В друг мач от кръга например Комо успя да се върне в срещата срещу Торино, след като първи допусна гол, и измъкна победата в самия край, отбелязвайки три попадения в последните десет минути.
Въпреки раздразнението си от загубата срещу Болоня Кардинале неизменно продължаваше да подкрепя Аморим.
Треньорът често споменава периода си в Манчестър Юнайтед, без нито веднъж да назовава клуба директно. Вместо това използва изрази като "бившия ми клуб“ или "предишния ми клуб“.
Милан изглежда много по-подходящо място за него. През миналия сезон отборът играеше с трима централни защитници, така че съставът му, въпреки недостига на ляв краен защитник, централен бранител и резервен нападател, до голяма степен е изграден според вижданията на португалеца. Клубът и треньорът имат общ подход и по отношение на трансферната политика.
Освен това Аморим показа известна самокритичност, осъзнавайки какво не е проработило в Манчестър Юнайтед. Той призна, че понякога е необходима гъвкавост и че не може да се разчита единствено на схемата 3-4-3.
Все пак не всичко се развиваше гладко.
Промяната в психологията на отбора изискваше време. Изградените навици от периода на Алегри не изчезнаха просто така. В началото на сезона Милан често завършваше мачовете си, отстъпвайки дълбоко и прибирайки се пред собствената врата.
Аморим не бързаше да върне в състава Кристиан Пулишич, който се възстановяваше от микрофрактура на дясната подбедрица, нито да интегрира Диегу Морейра, превърнал се в най-голямото лятно попълнение на клуба.
Той прибегна до услугите им едва в критична ситуация, когато пусна и двамата след почивката при резултат 0:2 срещу Лацио. Те на практика организираха обрата, който позволи на Милан да спаси равенството срещу отбор, спечелил всичките си предишни мачове.
Пулишич и Морейра изиграха ключова роля и в съботната победа с 3:1 над Интер. Преди това обаче Аморим имаше и други поводи за критики през сезона.
Сред тях беше навикът му да прави смени още на почивката, което създаваше впечатлението, че отново и отново греши при избора на титулярния състав. Неговият нападател Гонсалу Рамуш, привлечен от Пари Сен Жермен срещу рекордна за клуба сума, често изглеждаше откъснат от съотборниците си.
Два гола в Серия А, единият от които от дузпа при победата над Аталанта с 3:2, са твърде скромна възвръщаемост за трансфер на стойност 73 милиона евро.
Поради липсата на достатъчно опасност при позиционните атаки статичните положения придобиха особено значение. До този уикенд обаче Милан се справяше предимно зле с тях и изоставаше от останалите отбори в първенството, в което в момента се отбелязват средно по 3,2 гола на мач.
По-висока резултатност има единствено в Бундеслигата.
Интер пък изглеждаше почти неудържим през този сезон – поне ако човек не се вглеждаше прекалено внимателно.
Преди дербито отборът нямаше загуба в първенството, като беше отбелязал пет гола на Удинезе, четири на Монца и три на Болоня. Можеше дори да поставиш нерадзурите в изключително неизгодно положение, като ги накараш да започнат мача при резултат 0:2, и пак щяха да намерят начин да спечелят.
Точно това се случи в двубоя с Наполи. Контузиите на английските национали Джед Спенс, Къртис Джоунс и Джон Стоунс също пораждаха въпроси за това колко още неразкрит потенциал притежава този отбор.
В същото време обаче Интер показваше и уязвимости. Поредицата от смени на вратарския пост – от Ян Зомер към Жозеп Мартинес, след това към Иван Проведел и отново обратно към Мартинес, докато Проведел беше болен от грип – не вдъхваше особена увереност.
Опитните персонални пазачи Франческо Ачерби и Стефан де Врай вече не са в клуба. Кристиан Киву загуби възможността да използва Дензъл Дъмфрис, който е опасен и в двете фази на играта, а халфовата линия все още преминава през смяна на поколенията.
Отбор като Интер не може осем пъти за един сезон да допуска първия гол. Постоянното наваксване на изоставане, когато мачовете се играят през три дни, е стратегия, която не може да работи безкрайно.
Съботното поражение отново насочи вниманието към представянето на Интер в дербитата при Киву и към изявите на отбора в Шампионската лига като цяло.
Припомняме, че през миналия сезон нерадзурите отпаднаха от Будьо/Глимт в плейофите, а настоящата кампания започна с неочаквана тежка загуба от Брюж – поне в домакинските им мачове.
По собствените думи на Киву съставът за срещата с Милан е трябвало да бъде сглобяван буквално в движение.
За първи път от няколко години Интер промени схемата си и се отказа от играта с двама нападатели, отчасти защото просто не разполагаше с двама здрави футболисти за тази позиция. Капитанът Лаутаро Мартинес беше контузен.
По думите на румънския наставник семейни обстоятелства са попречили на Пио Еспозито да се подготви пълноценно за мача, затова той остана на резервната скамейка до Анж-Йоан Бони, който заради грип повръщал до четири и половина следобед.
Преди двубоя Аморим призна, че в момента Интер е много по-сработен и завършен отбор от Милан: "Те могат да играят със затворени очи“.
Изглежда, точно така се развиха нещата, когато Пулишич, един от най-ниските футболисти на терена, отбеляза с глава и изведе Милан напред още в началото на мача.
Същото може да се каже и за ситуацията при корнера, когато Адриен Рабио беше оставен непокрит и това доведе до втория, отлично разигран гол на росонерите. Как е възможно футболистите на Интер да не го забележат?
Новата схема първоначално доведе до несинхронизирани действия на играчите на Интер, а разстоянията между линиите бяха по-големи от обичайното. На отбора му липсваха свързващата игра на Лаутаро Мартинес и умението на Еспозито да помага на съотборниците си при изнасянето на топката напред.
Въпреки това Интер превъзхождаше съперника по удари – 19 срещу седем – и по създадени положения. Показателят за очаквани голове xG беше 1,68 срещу 0,62 в полза на нерадзурите. Ако не беше Майк Менян, чиято светкавична реакция при удара на Спенс се превърна в едно от най-добрите спасявания през сезона, Интер щеше да се оттегли на почивката при равен резултат.
След това Милан контролираше хода на срещата със същата зрялост, която демонстрира седмица по-рано в Удине, но този път срещу значително по-силен съперник.
Отборът се защитаваше отлично по фланговете и спираше центриранията още преди те да достигнат опасните зони. Решението на Аморим да използва Кони Де Винтер в центъра на тройката защитници, а Марио Хила вдясно, както обясни самият той, беше продиктувано от статистиката: данните показвали, че белгиецът се справя по-добре във въздушните единоборства.
Лука Модрич, когото някои побързаха да отпишат след смяната му на почивката в мача с Лацио, изнесе истински урок по контролиране на темпото.
Прякото изпълнение на свободен удар от Морейра и неговите асистенции показаха, че той е изключителен талант, който вероятно си заслужава 50-те милиона евро, за които Кардинале твърди, че е платил от собствения си джоб, за да го привлече от Страсбург.
Победата с 3:1 връща Милан в битката за титлата. Отборът изостава с четири точки от Лацио, който има и мач по-малко. Все пак не бива да се избързва с изводите.
Победите в дербито вече са карали привържениците и експертите преждевременно да говорят за шампионска надпревара и през миналия сезон.
Да, сега атмосферата е съвсем различна. Изглежда, че росонерите вървят по много по-правилен път, а победата се превърна в идеалния завършек на седмица, през която Пулишич удължи договора си, беше представен проектът за новия стадион, няколко клубни легенди подкрепиха визията на Кардинале, а Аморим постигна първата си победа в дербито.
Но сезонът тепърва започва. Не бива да забравяме, че макар през миналата година Интер да загуби отделни битки срещу Милан, в крайна сметка спечели войната.
В нощта на Хелоуин дербито се превърна в истинска история на ужасите за нерадзурите.
Сподели
