Тези определения, дето Моу сам си ги лепи, ми напомнят виц от байтошово време, когато той поискал да му викат Мъдрия. И отишъл един от министрите му, Тано Цолов, с гола глава, по работа и казал на секретарката: кажи на Мъдрия , че го търси Къдравия. Тоя Моуриньо може и да е прав, работи във велик клуб и защо да си кривя душата, ми е симпатичен. Но чак Единствен...Вярно, че сега е на върха, след напускането на непобедимия Гоардиола е по-спокоен, но не е ли това измамно спокойствие като в окото на урагана. И какъв вятър ще завее като почне Примерата. Имам чувството, че е човек с лабилна психика, склонен да губи контрол-като дръпна ухото на помощника на Барса-рядко се усмихва и има склонност да се самовеличае и прави на непукист. Та всеки е уникален с нещо, Фърги е единствен толкова години, и то успешни, тренер на МЮ, но не бие барабана. И понеже колегите от форума коментираха Манчини, тук съм пас. Бях му приготвил едно постче май месец, но стана шампион човекът, какво да го анализирам. Само ще кажа-тиха вода.