Угасналата революция


Н. Гавазов

Угасналата революция

Скука е последното нещо, от което феновете на Барселона могат да се оплачат през последните месеци. След като ръководството на клуба изненадващо уволни Ернесто Валверде от поста старши-треньор на отбора в период, в който позицията на тима начело на Ла Лига изглеждаше непоклатима, босовете побързаха да назначат на този пост Кике Сетиен, уверявайки всички, че това е треньорът, който има силите и способността да покори нови висоти с тима. Основната теза на хунтата от "Камп Ноу" и придружаващите ги медии удари по тънката струна, че Говорещият с овцете изповядва идеологията на Йохан Кройф. И номерът мина – по-умната част от привържениците на "блаугранас" бе заглушена от онази с овчия поглед, а след това дойде паузата с коронавируса, тежката епидемиологична ситуация в Испания, спекулациите около бъдещи попълнения – просто нямаше мачове, за да се разбере кой от двата лагера е прав.

Истината лъсна когато Ла Лига възобнови сезона. Но въпреки изпуснатата титла, хунтата продължи да мами почитателите на клуба – има шанс за един трофей през този сезон, Барселона е фаворит в Шампионска лига, отборът е сплотен, а специалистът с тактиката на Кройф има с какво да изненада. За да дойде Голямото Пробуждане в мача с Байерн, който стана исторически и едва ли ще бъде забравен дори от неутралните любители на най-великата игра в световен мащаб.

 Хитрият президент Хосеп Бартомеу веднага излезе пред каталунските медии, за да обещае, че ще предприеме цяла гама радикални решения, които трябва да помогнат на Барселона.

Вниманието към боса бе привлечено от фразата за недосегаемостта на следните играчи: "Интересът на Манчестър Юнайтед към Усмане Дембеле? Той определено ще остане. Както Тер Щеген, Меси, Семеду, Ленгле, Де Йонг, Гризман и Фати". Тук ще отворя една скоба, че ще се върнем към това изказване в края на настоящия анализ.

Впрочем, списъкът на Бартомеу не включваше играчи, които са важни за Барселона като Жерар Пике, Жорди Алба, Серхиоо Бускетс и Луис Суарес, така че бе лесно да се предположи, че клубът не е против тяхното напускане и дори много за тях.

Логичното уволнение на проваления Кике Сетиен от поста старши -треньор също дойде с формулировката, че ще бъде последвано от почистване на персонала - както в първия отбор, така и в офисите на "Камп Ноу".

И революцията започна…

Месец по-късно комплексът от радикални решения засегна позицията на спортен директор, откъдето известният играч Ерик Абидал доброволно напусна и бе заменен от Рамон Планес.

Рокада бе извършена и в техническата зона, което е логично, предвид мащаба на срамното ръководство на Кике Сетиен, който отстъпи място на авторитарния Роналд Куман. Нидерландецът пък се втурна да звъни на играчите. През първите дни от работата си Куман уведоми  Самуел Умтити, Иван Ракитич, Артуро Видал и Луис Суарес по телефона (!), че могат да си търсят нови клубове, тъй като нямат повече перспективи под негово ръководство.

Лео Меси пък обяви състояние на екстремна мобилизация, затваряйки се  в имението си в Кастелдефелс и пращайки  известие до клуба, че е готов да напусне това лято като свободен агент. Това доведе до нови сътресения на "Камп Ноу" и всичко свързвано с него и някак си бе пропуснато обстоятелството, че Барселона отсъства от трансферния пазар. А уж щяха да идват  гладни новобранци, готови да върнат клуба на върха на футбола - за първи път от дълго време тимът завърши сезона без никакви трофеи.

Към днешна дата не остана  нищо от стремителното желание, съпроводено от гръмки фанфари,  на клуба да извърши цялостно рестартиране за няколко седмици. А заминаването на играчите се превърна освен в пародия, но и пряко доказателство, че нещата в Барселона не са никак добре.

Иван Ракитич си тръгна, но как? На безценица и след като хърватинът веднага се отказа от по-голяма част от заплатата си. Артуро Видал стана свободен агент след дълги пазарлъци за обезщетението си. Подобно нещо се случи и с Луис Суарес. На уругваеца бе посочена вратата още с пристигането на Куман, но футболистът остана на "Камп Ноу" цял месец, защото клубът отказваше да му даде полагащото му се обезщетение. И е много смешно и най-вече жалко, когато Бартомеу вчера каза, че Луис завинаги ще остане част от  Барселона.  Така е, но тези думи не биваше да бъдат изричани от човек като Бартомеу.

Най-жалко е заминаването на Артур. 24-годишният амбициозен халф премина в Ювентус за 72 милиона евро, а в обратна посока пое Миралем Пиянич за 60 милиона евро. Някой ще каже, че клубът е на печалба с 12 милиона евро. Но следва логичният въпрос: революция ще се прави с 30-годишни? Дали цялата сделка не е само и единствено за тези  12 милиона?

Истината е, че ситуацията с входящите трансфери зависи от това, дали Барселона ще успее да продаде някого на висока цена и дали ще намали разходите за заплатите. И без това бюджетът пострада от ситуацията с коронавируса, а мнозина финансисти предричат още по-тежки икономически времена за клуба.

Именно за това на "Камп Ноу" все още ги няма Ерик Гарсия (целият Остров се смя на офертата от 8 милиона евро), Жоржиньо Вайналдум, Лаутаро, Хосе Анхелиньо, Онана  и Мемфис Депай. Новите попълнения Франсиско Тринкао и Педри Гонзалес бяха договорени много по-рано. И тук е моментът да припомня една болна тема, за възпитаниците на Ла Масия, скитащи се по света – Тиаго Алкнтара, Адама Траоре, Ектор Белерин, Андре Онана, Серхио Гарсия, Марк Бартра и други.

А сега да се върнем към изказването на Бартомеу в началото на анализа. Помните ли кои бяха недосегаемите играчи? Единият бе Нелсон Семедо. По-малко от месец след това изказване на боса,  26-годишният футболист бе продаден на Уулвърхемптън.

Честно, има ли още някой, който да вярва на Бартомеу и думите му за революция?

Впрочем, истинските проблеми на каталунците бяха разкрити от президента на Олимпик Марсилия Жан –Мишел Ола: " Бартомеу ми каза, че клубът няма икономически ресурси, за да направи дори формално предложение за Мемфис Депай".

Точка. Тук някъде свършват приказките за радикални промени.

За това и слуховете за интерес към Лаутаро могат да предизвикват нищо друго освен голям смях. Както и надеждите за някаква революция. Поне не при управлението на настоящия президент.

529