Съдийски скандал разтърси Турция: арести, 135 милиона лири и съмнения за намеса в назначенията
Н. Гавазов
Скандалът около съдийството в турския футбол се разраства и вече обхваща практически цялата система – от изпитите и оценяването на реферите до назначенията за мачове и финансовите им операции. В рамките на разследването бяха арестувани ръководителят на съдийския комитет към Турската футболна федерация Ферхат Гюндогду, съдията Ясин Кол и асистентът Хектуг Хазар Ерел. Общо седем души са задържани по свързаните епизоди.
Особено внимание привлече финансовата проверка на Ясин Кол. Според доклад на турската служба за разследване на финансови престъпления МАСАК между 2012 и 2026 година по сметките на арбитъра са извършени 5978 операции с общ оборот около 135 милиона турски лири. Следователите са открили и преводи към хора, чиито имена съвпадат с тези на съдии, работили заедно с Кол в конкретни мачове. Самият рефер отрича обвиненията и заявява, че никога не е правил незаконни залози.
Важно е обаче да се подчертае, че самият размер на финансовите операции не доказва нарушение. Става дума за общ оборот по сметките, а не за сума, която Кол е притежавал едновременно. Разследването тепърва трябва да установи предназначението на конкретните преводи и самоличността на получателите.
Според материалите на МАСАК са установени 50 превода към хора, чиито имена съвпадат с тези на арбитри, работили с Кол, в период от три дни преди до два дни след съответни мачове. В 47 от случаите парите са били изпратени към лица, чиито имена съвпадат с тези на асистенти или резервни съдии. Самите банкови данни обаче не позволяват да се установи причината за преводите и на този етап те не доказват нито манипулиране на срещи, нито неправомерно съдийство.
Един от най-необичайните епизоди в разследването е свързан с бившия асистент-съдия Али Туна. След контузия той трябвало да премине необходимите процедури за завръщането си към работа. Освен физически тестове му бил предложен писмен изпит от десет въпроса. По-късно му било съобщено, че не е постигнал необходимия резултат. Когато Туна поискал да види своята работа, му било отказано.
Впоследствие изпитният лист, оформен на негово име, бил предоставен за експертиза. Сравнението с неговия почерк показало, че написаното върху документа не е негово. Следствието проверява дали това е изолиран случай или част от по-широка схема, при която определени съдии са получавали предварително информация за изпитните въпроси или са били коригирани оценките им.
В разследването фигурира и кореспонденция, за която се твърди, че съдържа предварителни насоки към съдии преди изпитите. Според следствените материали на някои арбитри е било подсказвано върху какви теми да се концентрират. Гюндогду отрича да е знаел за подобна практика и посочва, че изпитите са били отговорност на образователното подразделение на федерацията.
Свидетелски показания поставят под въпрос и начина, по който са били оценявани съдиите. Според бивш служител на съдийския департамент оценките са можели да бъдат използвани за определяне на кариерното развитие на реферите – един съдия да бъде спрян от израстване чрез по-ниска оценка, а друг да получи по-благоприятен резултат.
Разследват се и отношенията между съдийския комитет и инспекторите. Според свидетели е имало случаи, при които инспектори са били призовавани да преразглеждат вече оценени ситуации от мачове. След повторен анализ положителна оценка за съдия можела да бъде променена на отрицателна. Гюндогду признава, че е имало подобни повторни разглеждания, но твърди, че те са били извършвани само когато оценката на инспектора сериозно се е разминавала с вътрешния анализ на комитета.
В делото се проверява и дали назначенията на арбитрите са били използвани като средство за натиск. Някои съдии твърдят, че са оставали без мачове за продължителни периоди, след като са попадали в немилост на ръководството. Гюндогду отрича назначенията да са били използвани за лични разправи, като обяснява, че дългите паузи са можели да бъдат следствие от сериозни грешки на арбитрите.
Особено внимание предизвиква и запис на разговор между Гюндогду и асистент-съдията на ФИФА Керем Ерсой. В него ръководителят на съдийската система предупреждава своя събеседник, че може да сложи край на кариерата му. Гюндогду поставя под съмнение начина, по който е бил получен записът, и отхвърля твърденията, че е използвал заплахи, за да контролира арбитрите.
Един от централните епизоди в разследването е свързан с дербито Галатасарай – Бешикташ, завършило 1:1 през октомври 2025 година. Три дни преди мача Ясин Кол изпратил на Гюндогду списък с имената на седем души, които искал да бъдат включени в съдийската бригада, включително самия себе си.
Впоследствие шест от посочените седем имена действително се появили в официалното назначение. Кол бил главен съдия, а Абдула Бора Озкара и Бахтияр Биринджи били негови асистенти. Чагдаш Алтай бил четвърти съдия, докато Али Шансалан и Мехмет Салих Мазлум получили роли във ВАР екипа. Единственото име от списъка, което не било включено, било това на Сарпер Баръш Саку.
Самият мач не предоставя доказателства за умишлено неправомерно съдийство. В 36-ата минута Кол изгони защитника на Галатасарай Давинсон Санчес, но няма публикувани данни, които да доказват, че това или друго негово решение е било умишлено грешно. Няма и информация Галатасарай или Бешикташ да са участвали във формирането на съдийската бригада.
Кол обяснява, че преди големи мачове председателят на съдийския комитет обикновено питал назначения главен съдия с кои колеги предпочита да работи. Според него това се е случвало с всички арбитри, получаващи важни срещи, а не само с него. Той твърди, че просто е предложил съдии, с които има добра комуникация, докато окончателното решение е било на комитета.
Следователите проверяват и системата VeTAS, която е била въведена за ограничаване на човешкия фактор при назначенията. Според свидетели автоматизираните предложения за съдийски бригади са можели да бъдат променяни ръчно. Гюндогду обаче посочва, че системата е имала помощен характер и комитетът не е бил задължен да следва предложенията ѝ.
Разследването вече е довело до сериозни промени в ръководството на съдийския корпус. След арестите Гюндогду напусна поста си, а Турската футболна федерация започна процедура по сформиране на нов съдийски комитет. Междувременно назначенията за мачовете от турнира за Купата на Турция бяха поверени временно на заместници и членове на комитета.
Случаят се развива на фона на по-широка битка на турския футбол срещу незаконните залози. В отделно разследване Турската футболна федерация временно отстрани 448 настоящи и бивши клубни ръководители заради нарушения, свързани със залози. Това показва мащаба на кризата, която вече не се ограничава до отделни съдии или конкретни мачове.
Така турското футболно съдийство е изправено пред един от най-сериозните си скандали през последните години. Разследването обхваща целия път на един арбитър – от изпита и оценките, през получаването на назначения, до финансовите му операции. Част от твърденията все още предстои да бъдат доказани, но арестите на високопоставени фигури и откритите финансови връзки вече принудиха федерацията да предприеме сериозни промени.
Сподели
