Футболът и двойните стандарти: защо Ирландия говори за Газа, но мълчи за Украйна?
Н. Гавазов
Играчите от ирландския национален отбор носят черни траурни ленти в знак на солидарност с жертвите на конфликта в Газа в мача срещу Израел. Освен това островитяните сведоха глави по време на химна на Израел.
Това е силен символичен жест, но неизбежно повдига и друг въпрос – защо подобна видима позиция не бе демонстрирана от ирландския футбол по отношение на Украйна през годините след руската инвазия?
Въпросът става още по-неудобен, когато погледнем към случващото се в самата Ирландия.
Рафинерията Aughinish Alumina в графство Лимерик, собственост на руската Rusal, продължава да изнася огромни количества алуминий за Русия. По ревизираните данни на ирландската статистика 50,25% от произведения в завода алуминий през първото тримесечие на 2026 г. е отишъл в Русия. За първите шест месеца на годината делът е близо 49%, като са изнесени над 422 000 тона на стойност около 119,5 милиона евро.
И това се случва въпреки продължаващата война в Украйна и въпреки въпросите, поставяни от Киев, ирландски политици и европейски институции относно крайното предназначение на този материал.
Разследвания на ирландски медии и международни партньори проследиха пътя на произведения в Ирландия алуминий към Русия и повдигнаха въпроса дали той не достига до руската военна индустрия. Европейската комисия засега не е наложила санкции на Aughinish, като сред посочваните причини е и значението на завода за европейската алуминиева индустрия.
Тук обаче също трябва да бъдем точни.
Ирландското правителство заяви през юли, че независимата проверка не е открила конкретно и окончателно доказателство, че алуминият от Aughinish се използва от руски производители на оръжия. В същото време проверката не е успяла и да изключи такава възможност заради липсата на надеждни данни за вътрешното движение на суровината в Русия.
Тоест фактите са достатъчно сериозни: огромни количества ирландски алуминий продължават да достигат до Русия, а съществуват разследвания и данни, поставящи въпроса за евентуалното му попадане във веригите за доставки на руската военна индустрия.
Да, ирпандските политици призовават да не се преувеличават фактите. Съгласни сме с това, както и с твърденията, че директна и окончателно доказана връзка между конкретен товар от Aughinish и конкретно руско оръжие не е установена. Но, ако руската оръжейна промишленост има нужда от хипотетично 100 единици алуминий, какво значение има, че 30 единици, идващи от Ирландия, се вливат в производството на хладилници? Това нали освобождава 30 единици руски алуминий, който се влива в оръжейната промишленост? А и кой може да каже, наистина ли ирландският алуминий не се използва за производство на ракети? Къде са доказателствата за това?
И именно тук се появява моралният въпрос към ирландския футбол.
Играчите имат право да изразяват позицията си по отношение на международни конфликти. В конкретния случай те избраха да носят черни ленти в памет на жертвите в Газа. В същото време липсва аналогичен жест от националния отбор към украинските жертви, който да е сравним по публичност и символика.
Това не доказва какво мислят отделните футболисти за Украйна. Но създава очевиден въпрос за последователността на подобни публични позиции.
Има и още една причина настоящият момент да бъде особено чувствителен.
Сахер Нидал Сакр, когото израелските власти идентифицират като участник в отвличането на Ноа Аргамани и Авинатан Ор от фестивала Nova на 7 октомври 2023 г., бе убит при израелски удар в Нусейрат в централната част на Газа, съобщиха IDF и Шин Бет. Кадри от отвличането на Аргамани и Ор са сред най-известните видеоматериали от атаката на 7 октомври.
Аргамани беше спасена при израелска операция през юни 2024 г., докато Авинатан Ор беше освободен през октомври 2025 г., според представената информация.
Всичко това прави мача Ирландия – Израел много повече от обикновена футболна среща. Той се превърна в сцена, на която спортът, войната, политиката и личните убеждения се сблъскват пред милиони зрители.
Ирландската федерация вече публично зае позиция по отношение на конфликта в Газа и поиска Израел да бъде отстранен от международните турнири, докато играчите избраха да участват в мача, но да демонстрират солидарност с жертвите чрез черните ленти.
Въпросът, който остава, не е дали ирландските футболисти имат право на политическа и човешка позиция. Разбира се, че имат.
Въпросът е дали тези позиции трябва да бъдат последователни.
Защото когато футболът реши да използва огромната си публична платформа, за да говори за човешки жертви, неизбежно възниква и следващият въпрос: принципни ли сме?
Ето ирландският отбор от 1939 г., държащ главите си високо:
