Некролог


-.
Некролог

Ранните часове на 27-ми юли, лето две хиляди и дванайсет. Не знам дали маите са предсказали, че един ден ще се роди нещо, наречено „български футбол”, но в тези минути се замислям дали не са се объркали и са имали предвид неговия край в календара си, а не този на планетата.

Вярно – нещо са смотолевили датата, ама това да не е швейцарски часовник. Българският футбол умря. Смъртният акт беше подписан, часът на смъртта – обявен. Дълго време се чудих как точно да озаглавя този материал, а през Главата ми минаха някои дори не толкова цензурни думи. Защо пиша Главата с главна буква? Много е просто – това е прякорът на един от българските „футболисти”, който дори и 78-годишна бабичка, кибичеща всеки ден на пейката пред блока, щеше да надбяга без дори да трябва и веднъж да се подпре на бастуна, за да набере скорост.
.
Бабо, дай му на Иво бастуна си, белким му стане по-леко. Прощавайте, драги смехурковци, наричани за кратко български „футболисти” - вас повече не мога да нарека футболисти без кавички, защото сте всичко друго, но не и играчи, практикуващи най-великата игра. Чалгари, манекени, карамели, стриптийзори, любимци на жълтите медии, професионални интервюирани – скъпи мои, преквалифицирайте се, срамна работа няма.
.
Не мога да нарека Станислав Ангелов – футболист, с чиято ниска скорост не може да се похвали дори пътническият влак Карнобат – Варна. Не мога да нарека ръководство на футболен отбор управниците на ЦСКА, които оставиха отбора с 13 полеви играчи преди реваншите. Драги ми Коко, не знам дали след теб Локо ще потъне на дълбоко, но не е особено мъжко да зарежеш своя проект между два мача в евротурнирите. Ама в крайна сметка нали е важно да оставяме мъжкото за фолк-певиците.
.
Единственият отбор, който може да се измъкне между капките на хулите, е Лудогорец. Да, Лудогорец не беше фаворит. Не беше фаворит, но само преди сблъсъка с Динамо. В крайна сметка разградчани стигнаха с много труд и самораздаване точно до тази позиция в мача, а хърватският гранд изглеждаше отписан. И Лудогорец се издъни. Също като другите ни отбори, незнайно защо наричани „грандове”... Ама съдията ли ги отрязъл, ама момчетата плачели в съблекалнята... Те май момчетата друго не знаят. Поне се научиха как да плачат. Истинският плач, не онзи смешният, е на българските футболни фенове. Лошото е, че вече не знаем дали плачем от тъга или от смях... Аматьорите от Дюделанж отстраниха Залцбург, нали не сте забравили?
.
Богдан Млъчков

 
  Сподели
331