Размисли на мазохиста: Тъпаните на Европа
Н. Гавазов
Днес реших да посетя моят стар приятел Пешо Камбата и заедно да изгледаме мача Видима Раковски - ЦСКА. Целта на посещението ми по-скоро беше свързана с това, че Камбата вчера имаше рожден ден, а аз забравих да му го честитя, за което ми стана съвестно. Грабнах ракийка и малко мезенце и ето ме при наш Пешо - 30 минути преди началния съдийски сигнал.
Горкият, изобщо не повярва, че съм дошъл за мача:
- Няма да мине номерът ти. Знам, че все още умът ти е наред и не страдаш от някакво психическо разстройство, че да седнеш да гледаш мач на „майсторите". А и не съм забравил, че днес е 1 април, отсече Камбата.
Обясних на стария си другар, че с научна цел съм решил да жертвам времето и нервите си и мисля, че успях да го убедя.
За мача какво да ви кажа - нищо различно от картинката, която бях наблюдавал в предишните двубои от родната „А" група - слаб футбол, в който двата отбора ритаха безразборно топката, а най-опасният момент беше ударът на Бандаловски в края на полувремето, когато играчът с партизанското име Бандата на 5 метра пред вратата на домакините изпрати топката в тъч - всъщност, какво да очаквам друго от „майстори"? През първата част лидерът в класирането не отправи нито един удар към вратата на аутсайдера!
Впечатление ми направиха обаче некоординираните подскоци на Галчев във въздушните двубои - поне в подскачанията си 18-та на ЦСКА беше много активен - нищо, че все не уцелваше топката. Но най-голямо възхищение в мен предизвикваха изказванията на екзалтираният коментатор: „атака на скорост по фланга". Действително, за родните стандарти атаките бяха много скоростни, но все пак не съм сигурен, че Мораес, Тодор Янчев или Станислав Костов биха надбягали някоя от солистките на „Родопска китка".
Мачът не си заслужава повече да го коментирам - както каза Пешо, 22 мотики, опитващи се да играят нещо като футбол - блъскане, бутане, липса на какъвто и да е поглед върху играта, отсъствие на всякаква тактическа мисъл и общо взето пародия, която виждаме във всеки мач на „майсторите".
Определено след края на срещата Камбата злорадстваше от картинката на която бяхме станали свидетели.
- Що е тъпан и има ли той място в Европа?, изненада ме моят приятел.
Естествено, че не успях да му отговоря и за поредна година Пешо ме прекара на връх празника на шегата и смеха.
- Тъпан, моето момче е български отбор в евротурнирите, отсече Камбата.
Опитах се да отвърна, но с Пешо не може да се спори. По простата причина, че думите му винаги са си на място - през годината аматьорските ни отбори са велики с бомбастичните си изказвания и обещания за пробиви и велики неща, от които малките заблудени фенове получават серия от оргазми, но когато дойде европейското лято, лъсва пред цял свят какво е нивото ни и какви са ни „майсторите", такива, че освен аутсайдерите на Турция, никой друг не ги иска.
Няма и какво по-различно да бъде, гледайки днешната картинка с участието на лидера в класирането и кандидат за титла - с такава игра отсега е ясно какво ще се случи през идващото лято и все повече в мен започва да се наслагва усещането, че за тимовете от Албания, Люксембург и други футболни сили, изтеглянето на късата клечка при жребия, т.е. получаването на български отбор за съперник ще става все по-привлекателно и атрактивно за помпане на самочувствието - в крайна сметка, кой не обича тъпаните на Европа?
Сподели
