Не знам защо, но казват, че мазохизмът е перверзия. А човек, когато се привърже към дадена перверзия - после няма отърване. Не съм специалист в тази област и не мога да се изкажа компетентно, но ще ви призная под сурдинка, че през последните седем дни реших да се потопя в блатото известно като български футбол. Мобилизирах цялата си енергия и стоицизъм, който притежавам и реших не само да изгледам три мача от родното ни първенство, но също така да изслушам открай докрай изказванията на „треньори", играчи" и футболни дейци.

Няма да се спирам на какво станах свидетел, гледайки въпросните срещи на „майсторите" - в един друг мой материал вече обясних за башибозушките орди по терените ни. Няма да говоря и за култовото изказване на треньора на Левски, че вятърът през първото полувреме на мача на „сините" в Пловдив изморил играчите му и те след почивката не били на себе си. Макар, че тук се изкушавам да дам една идея на футболните ни чиновници за това да влязат в по-тесни контакти с националната метеорологична служба и да се определят някакви параметри, при които да се играят мачовете от българското първенство. Примерно, ако температурата на въздуха не е в рамките на 21-25 градуса да не се провежда срещата. Или, ако влажността на въздуха е извън нормите 70-75 %. А не дай си Боже скоростта на вятъра да превишава 3 м/сек. Лесно е, всеки отбор само трябва да си назначи собствен метеоролог като част от треньорския щаб и дори може да се наеме такъв, който е пропуснал лекциите за скоростта на ветровете - колко му е да наплюнчиш пръста...

OЩЕ...

16.12.24 | 12:24

Малко очаквано: Станислав Генчев вече не е треньор на Левски!

Истината е, че усещам някаква промяна в мен и имам подозрението, че отново започвам да се привързвам към българския футбол. Не се учудвайте. За ме няма никакво значение, че вместо списъкът на повечето ръководители на клубове да бъде четен всяка сутрин на физзарядка в някое специализирано заведение, имената им намират място в заглавията и по телевизията. Какво пък толкова - усетили се хората, че има пари във футбола и го обгърнаха като октопод, съсипвайки всичко, което беше направено през годините.

За мен също така няма никакво значение, че докато публиката по стадионите в съседните страни расте, в България намалява и вече е по-малко от длъжностните лица на мачовете, а да не говорим за това, какво представляват по-голямата част от феновете ни - хора с 10-15 думи в своя речник, отиващи на мач пияни или дрогирани и с мисълта срещу кого да проявят своята агресия.

За мен няма никакво значение, че футболистите ни не знаят от коя страна се рита топката, отборите ни са под нивото и на аматьорите в Европа, а националният тим е станал боксова круша и за посмешище.

За мен няма и никакво значение, че футболът ни е блато - оставаш на повърхността само, ако си много мръсен.

Но за мен има значение, че синът ми няма да види пълни български стадиони, че е обречен да гледа мутри по телевизията или мързеливци и некадърници по терена, които всеки себе уважаващ се човек ще замеря с каквото намери. Яд ме, че България никога няма да вкара отбор в Шампионска лига, а националният отбор няма повече да играе на Мондиал.

Яд ме е, че някой, с някаква цел и по съвсем ясни причини продължава да лъже собствените ни деца, че футболът тук е зрелищен и интересен и не си истински българин, ако не го гледаш. Яд ме е, че някой се опитва да ни убеди, че дори и да ни е лош, това си е нашият футбол и за това трябва да го обичаме. Страшно е, когато си внушим или допуснем да ни внушат, че всичко около нас е нормално.

Не ви ли напомня всичко това за онази история със слона в цирка? След номера си, слонът оставал завързан за едно малко колче, забито няколко сантиметра в земята. Въпреки силата и мощта си, той никога не помръдвал оттам. Някаква загадка? Какво спира големия слон да настъпи колчето и да избяга? Отговорът е прост: слонът от цирка не бяга, защото е бил завързан за голям кол още много, много малък - беззащитното и малко слонче се е дърпало и блъскало, но въпреки всички усилия не е успяло да се освободи, защото онзи кол е бил твърде здрав за него. Един ден животното е повярвало, че е безсилно и се е предало. И сега огромният слон в цирка, който седи вързан за малкото колче не бяга, защото си мисли, че не може.

Харесва ли ви, да бъдете като слона в цирка? На мен не. Нищо, че съм мазохист...