Интересни неща ми се случват напоследък. Онзи ден например, докато си правех следобедната разходка, срещнах един стар мой приятел още от ученическите години. Заклет ерген и страхотен зевзек - последният път когато се видяхме ми каза, че се оженил. На втората цигара уточни, че така викал на приятелката си - „жена ми" - за да я радва, а на третата цигара призна, че не знаел как да раздели Валя с мъжа и - бивша мутра.

След тази случка, която ви разказвам (надявам се, че не ви отегчих), не бях виждал Пешо от много време и се зарадвах когато съзрях нисичката му фигура да подтичва към мен - значи нашия все пак е оцелял при делбата на „жена си".

OЩЕ...

18.11.24 | 16:18

Лудогорец ще стартира зимната си подготовка на 3 януари

„Брато, ще те питам нещо. Ако познаеш, ще те черпя бира, ако не отгатнеш, тогава ти плащаш сметката", ухили се моят стар приятел. Зачудих се - какво ли ми е намислил зевзека му със зевзек? Съгласих се на облога и зачаках въпросчето, което бях убеден, че няма да ме затрудни.

„Кое е най-хубавото нещо в българския футбол?", изстреля наш Пешо с онази самодоволна физиономия, която винаги ме е дразнела с откритата си демонстрация на превъзходство.

Признавам си, уважаеми читателю, че изпаднах в шок. Очаквах всичко друго, но не и това. В главата ми дори бяха започнали да се въртят заглавия на книги, автори, търсех някъде по страниците на жълтите вестници скандали, изневери..... но кое е най-хубавото нещо в българския футбол не очаквах. Направо ме заби в земята. Идеше ми да му загрея дребния врат...ама големи хора сме все пак, а не 15-годишни пубертети.

„Давам ти една цигара време!", захили се моя приятел.

Кое наистина е най-хубавото в българския футбол? Стадионите ни няма как да бъдат - за да отидеш на тях, най-напред трябва да си направиш застраховка живот, а след това да си носиш рогозка, за да има къде да седнеш - досущ като едно време, когато нашите баби и дядовци са ходили на полето. 22-та, които мъчат топката и кой знае защо ги наричат футболисти (вместо скеч-изпълнители) е ясно, че също няма как да бъдат най-хубавото нещо. Мачовете? - архаичен и смешен футбол..няма начин той да е. Треньорите? - като гледам каква тактическа мисъл блика от тях...Съдията! Усетих се навреме, когато си спомних един рефрен - „Съдията, съдията, съдията е....". Блокирах. Явно другата седмица ще карам на сухо.

„Хайде на побира", стресна ме наш Пешо след третата цигара.....

На втората чаша обилно гарнирана с пилешки дробчета и някаква пастърмица ( заболя ме сърцето) нашият най-после изплю камъчето - „Най-хубавото нещо в българския футбол е паузата в първенството" - идеше ми да си светна един - как не се сетих по-рано!

„Защото поне няколко месеца медийното пространство ще остане чисто", продължи да издевателства над мен Пешо......

На другия ден, след шока от сметката и убийствения въпрос на Пешо, аз започнах да мисля малко по-трезво и неусетно схванах, че моят приятел ме е прекарал. Ами да. И то много здраво. Как не се сетих, че изобщо не е прав! Например, миналата седмица един сайт си измисли новината, че Камата става треньор на Литекс. И докато Лъчо Танев обясняваше, че това си е чиста проба нескопосан „кьорфишек" най-вероятно скалъпен по случай Студентския празник, каквото и да отворех в Мрежата пред мен лъсваше новината за Стоичков и Литекс - папагалщината много здраво работеше, чак толкова много, че пропуснаха интервюто на Танев....

На другия ден изтичах до будката да си купя любимия вестник и слава Богу, беше чист - нямаше и следа от ками, Ловеч и т.н. Ами тъй де, бях се заканил, че ако същата новина ме посрещне и там, приключвам с 15-годишната си вярност към изданието - в края на краищата, аз да не съм глупак и да не знам, че това си е пълна лъжа и съответно подигравка към мен....Нека все пак да си имаме уважението, защото винаги съм си мислел, че изданието, което купувам е сериозно.

В това, че Пешо ме прекара здраво се убедих окончателно днес. Пак отварям спокойно Мрежата, вкусвайки аромата на сутрешното кафе, гарнирано с цигарка от пакета на жена ми (по-слабички са) и ...шок! - Креспо в Лудогорец! Незабавно рестартирах компютъра да не се е бъгнал нещо, но не. На 16-я път спрях да чета, спрях да се щипя, спомних си, че през седмицата алкохол не употребявам и започнах да осъзнавам бавно..не, не че Пешо ме е прекарал, а започнах да осъзнавам, какво понякога е отношението на медиите към нас - читателите. Трябва или да си много тъп, за да повярваш, че Креспо ще дойде в най-смешното първенство на планетата или светът се е обърнал с краката нагоре. Всъщност, осъзнах и друго - историята с Креспо си беше предназначена точно за онази част от читателите, която не обича да мисли, ама никак - мързи ли я или е отвикнала, аз не мога да кажа, но истината е, че лично мен ме обижда, защото все още се имам за трезво мислещ човек....

Такива ми ти работи - прекара ме наш Пешо много здраво. Но не ме е яд за похарчените 20 лева - говорихме си не само за футбол, а и за други неща ( за жени не сме си приказвали - спокойно, моя Дулсинея). Яд ме е, че няма спокойствие и когато т.нар. ни футболисти се намират в „заслужена почивка" след тежките битки по европейските терени - все ще се мерне някъде нещо за Хичо, Пичо, Бадема и другите всеизвестни на малчуганите герои или за БГ Роналдо, БГ Меси или БГ Моуриньо.....

Чакайте бе хора! ....Сещам се как ще си го върна на Пешо! Какво ще стане, ако напиша...ако напиша, че Меси вече е в България - сеир или панаир? Просто ще изтърва първите две буквички на БГ Меси. В края на краищата, какво толкова е станало...Щом другите си пускат новиники без да ги проверят, не мога ли и аз да направя същото. За да е пълна комедията, пардон, трагедията.