Бившият футболист на Берое и Левски Тодор Христов живее в Исландия от близо 12 години, а през последните седем работи като треньор на деца, юноши и мъже. В интервю за Дарик радио той направи сравнение между развитието на футбола в Исландия и България, като обърна внимание на организацията в клубовете, работата с младите играчи и представянето на националните отбори в Лигата на нациите.

Христов разкри и че му предстои ново предизвикателство в треньорската кариера. От началото на следващата година той ще започне работа в Брейдаблик – клуб от най-високото ниво на исландския футбол, където ще се занимава с подготовката на деца.

OЩЕ...

06.11.26 | 10:30

Наско Сираков: Ако мечтите във футбола свършват, трябва да се отказваме от него

"Здравей, Иво, много ми е приятно, че се чуваме. Много ти благодаря за вниманието, което показваш, и за интереса. Имам нов клуб, в който започвам работа след Нова година. Договорът е така направен, че от първи януари съм в новия клуб. Изключително ентусиазиран съм, ще работя с деца. Клубът е от най-висшата лига на Исландия. Предполагам, че хората, които се интересуват от исландски футбол, би трябвало да го знаят – Брейдаблик. Така че това е ново предизвикателство, ново начало. Със семейството ми ще бъдем там“, разказа Христов.

Той допълни, че вече е завършил треньорските лицензи УЕФА Б и УЕФА А в Исландия. Предстои му да придобие и най-високата квалификация – УЕФА ПРО, но засега не бърза с тази стъпка.

"Завърших в Исландия лиценза УЕФА Б и УЕФА А, съответно ми остава само УЕФА ПРО. Но не бързам и това не ми е приоритет в момента. Това ми е последният лиценз, който трябва да завърша. Предполагам, че до една-две години ще го приключа и него. За момента обаче съм се концентрирал върху това, което ми предстои“, добави той.

През последните седем години Христов е натрупал опит в работата с различни възрастови групи – от най-малките деца до мъжките отбори. Бил е и треньор на женски състави. По думите му в Исландия няма някаква единствена специфична формула за развитие, но има различия в подхода и организацията, към които всеки специалист трябва да се адаптира.

"Вече седем години имам щастието и късмета да бъда треньор в Исландия. Тренирал съм почти всички съществуващи футболни групи, с които един треньор може да работи – от 6-7-годишни деца до мъже. Плюс това, както ти каза, бил съм треньор и на жени. Преминал съм през всички групи. Няма нищо чак толкова специфично, което да се отличава и да мога да ти посоча като факт, но има различия. С времето, с адаптация и много работа можеш да ги преодолееш. Хората, с които работиш тук, също са отворени към промяна. За мен най-важното е да се намери баланс, който да води до добри резултати. Особено когато говорим за деца, трябва да осигуриш нормални условия за работа, да развиваш качествата им и да приложиш своите виждания и методи в положителна насока“, обясни Христов.

Като едно от най-големите предимства на исландския футбол той посочи ясната политика на клубовете. Според него там е добре структурирана връзката между детско-юношеските формации и представителния отбор, а треньорите имат конкретна представа какво развитие се очаква от младите футболисти.

"На мен това, което най-много ми харесва в Исландия и което ме кара наистина да работя с огромно удоволствие, е, че има ясна политика на всеки един клуб, в който работиш. Разбира се, има различни начини на работа и различни виждания, но ти знаеш дали едно дете го подготвяш за първия отбор на клуба. Има ясна политика и структура, по която се работи“, посочи той.

Христов открои именно прехода от юношеския към мъжкия футбол като един от основните проблеми в България. Според него у нас често липсва достатъчно яснота какво се случва с младите играчи, след като достигнат старша възраст.

"Може би в България има огромна разлика по този критерий – дали клубовете са наясно точно каква е структурата, не знам. Но от това, което съм преживял в България като футболист, за мен има една много голяма пропаст, когато подрастващите стигнат старша възраст. Може би тази крачка, за да достигнеш до мъжкия отбор... Целта е да те продадат някъде ли или да те преотстъпят, не знам, зависи от клуба. Но ако трябва да търся някъде сбъркана политика в България, това е точно тази възраст – старшата, защото след това не е ясно какво се случва“, коментира бившият футболист.

Той засегна и представянето на националните отбори в Лигата на нациите, като подчерта, че при млади състави са необходими време и търпение. Според него обаче правилно изградената система може да помогне за постигането на добри резултати дори при ниска средна възраст на отбора.

"Ако говорим за реални очаквания от един млад отбор, независимо дали е Исландия, или България, всички знаем, че когато имаш такава ниска средна възраст, очакванията естествено са по-малки. Това изисква време и търпение. Но когато правиш правилните крачки в този процес, може би това не оказва толкова голямо влияние върху резултатите. Резултатите все още са доста добри що се отнася до Исландия. За нивото на страната са впечатляващи, особено за такава малка държава. Затова още веднъж подчертавам колко важни са тези крачки“, заяви Христов.

Той обърна внимание и на възможностите, които получават младите исландски футболисти на клубно ниво. Според него е важно не просто да бъдат част от съставите, а да играят редовно и да се състезават на достатъчно високо ниво, за да бъдат подготвени за националния отбор.

"На какво ниво играят тези млади футболисти? Играят ли редовно? Дава ли им се шанс? Играят ли на достатъчно високо ниво, за да могат да представляват националния отбор? Ако погледнем всички тези факти на хартия, картината за Исландия изглежда доста добре. Тези дребни детайли, за които говоря, са важни и според мен именно те са причината исландците да постигат положителни резултати“, каза той.

В края на разговора Христов коментира и конкуренцията в групата на България в Лигата на нациите, в която съперници на националния ни отбор бяха Исландия, Естония и Люксембург. Според него българският тим е имал възможност да се бори за първото място и да си осигури изкачване в по-горна дивизия.

"Ако погледнем групата, тя не е от най-сложните, които човек може да си представи. Говорим за България, Естония, Люксембург и Исландия. Ако не можеш да преминеш тази група, не казвам абсолютно нищо лошо нито за Естония, нито за Люксембург, но според мен специално България не би трябвало да има проблем да завърши на първо място и да се изкачи една дивизия“, завърши Тодор Христов.